•

Администативна кореспонденция

Административната   короспонденция   и   делеводството   се   появявят   при 

създаването на организираните човешки общества.
Като   едни   от   най-ранните   административни   документи   се   приемат   някои 
международни   договори.   Написаните   около   прочутия   Мадарски   скален   релеф   са 
именно междудържавни актове между България и Византия, изсечени върху камък за 
дълготрайност.

От   Втората   Българска   държава   са   запазени   български   владетелски   грамоти, 

които са административни актове. Освен първокласни исторически извори те са още и 
свидетелство за извършваната тогава официална кореспонденция в България.

В периода на османското владичество в държавата се създават  огромен брой 

административно-разпоредителни документи. Най-често срещани са: 

фермани

 - укази 

на султана;  

берати

  – документи, издавани за назначаване на отделни лица;  

фетиви

  – 

тълкувателни решения по конкретен повод;  

махзари и арзухали

  – молби;  

мазбати  

– 

протоколи; 

тезкерета

 – служебни писма. 

В   съвременен   смисъл   административна   е   кореспонденцията,   свързана   с 

дейността   на   администрацията.   Тя   включва   разпоредителни   и   изпълнителни 
документи, издавани от Президента на Република България, от Народното събрание, от 
Министерския   съвет   и   от   други   държавни   органи,   министерства   и   ведамства,   от 
различни административни звена и ръководни длъжностни лица.

•

Организационно-разпоредителни документи

Чрез   тях   се   определят   и   регулират   правата   и   задълженията   на   обществото. 

Отличават   се   с   нормативните   си   по   характер   текстове   и   законосъобразността   на 
информацията,   която   съдържат.   Специфичната   комуникативна   функция   на   тези 
документи, определя повелителния им характер.

Организационно-разпоредителните   документи   са   законите,   указите, 

постановленията,   решенията,   резолюциите,   наредбите,   правилниците,   окръжните, 
инструкциите,  предписанията,  заповедите,  присъдите  и др. Те могат да се групират 
според   мястото   на   техния   съставител   в   обществената   йерархия,   така   както   са 
определени в действащата днес Конституция.

•

Закон

Законът е правен документ, узаконяващ властта на определен акт или дейност. Той 

е основен и най-висш нормативен акт. Законът е задължителна норма, издадена или 
установена   от   органите   на   върховната   власт   в   България.   Единствено   Народното 
събрание   според   Конституцията   има   право   да   създава,   приема,   изменя,   допълва   и 
отменя законите. Всеки закон се обнародва с указ на държавния глава. Характерни за 
текста на закона са точните формулировки.

1