РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА ЗАДАЧА

на тема:

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ-

ОСОБЕНОСТИ НА ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Изготвил:                                                                                 Проверил:

Кремена Кр.Славова                                                       Асистент:З.Йорданова

спец.: Право,II курс

Фак. №: 117 307

Русе

2012г

         Президентът в качеството си на държавен глава стои извън системата на 
трите  власти в  нашата  страна,  в  която  формата  на  държавно  управление  е 
парламентарна република. Въпреки това, той осъществява правомощия, близки 
по характер с тези на висшите изпълнителни органи, макар и да не е орган на 
изпълнителната власт.В най-общ аспект президентът олицетворява единството 
на нацията.Всъщност неговият първообраз може да се търси в монархическият 
институт, чийто статус е приведен в съответствие с републиканската форма на 
управление на държавата. Ето защо, той е призван да съумее да балансира 
взаимоотношенията   между   трите   власти   -   законодателна,   изпълнителна   и 
съдебна . 
     Погледнато в исторически аспект, всяка форма на държавно управление се 
нуждае от институция, която да олицетворява не само единственото на народа, 
но   и   да   го   представлява   в   междудържавните   отношения.   Именно   такава   е 
президентската   институция.   Така   например,   след   провъзгласяването   на 
България за Република през 1946 г. в проекта за конституция, приет на първо 
четене   във   Великото   народно   събрание   през   1947   г.   се   е   предвиждало 
избирането на председател на републиката. При окончателното приемане на 
конституцията обаче, едноличният председател е бил заменен след оспорвани 
дискусии с Президиум на Народното събрание. С приемането на Конституцията 
от   1971г.   се   предвиждало   създаването   на   Държавен   съвет   вместо 
съществуващия дотогава Президиум на Народното събрание. Очевидно е ,че 
при   този   модел   на   държавно   управление   именно   Държавния   съвет   и   по-
конкретно неговият председател е бил този, който е осъществявал някои от 
функциите на държавен глава със съответните представителни правомощия. 
По-късно,   с   промяната   през   1990   година   на   Конституцията   на   Р.България 
окончателно   се   установява   институцията   на   едноличния   държавен   глава 
„Президент   на   Републиката”.   Именно   той   поема   и   част   от   функциите   на 
разпуснатия преди това Държавен съвет. Така формирането на президентската 
институция в България става факт именно с приемането на новата Конституция 
на страната - на 12 юли 1991 година. Ето защо, установяването на република с 
парламентарно форма на управление е съответно съпроводено и с въвеждане 
на институцията Президент на Републиката като държавен глава. 
      По правило изборът на президента на Република България се основава на 
общо, равно и пряко избирателно право, при тайно гласуване според чл.93, ал. 
1   от   Конституцията.   При   това   прекият   избор   стабилизира   и   укрепва 
независимостта   на   президентската   институция   в   системата   на   държавната 
организация.   В   България   президентът   получава   своите   властнически 
правомощия от народа именно чрез пряк избор. Следва да се подчертае, че 
този начин на избиране се предопределя от редица национални, исторически, 
политически и конюнктурни фактори. У нас решаваща се оказва конюнктурата и 
еуфорията   от   настъпилите   демократични   процеси.   От   друга   страна   поради 
липсата   на   национални   традиции   във   формиране   на   президентската 
институция. законодателят е решил проблема чрез демократичния пряк избор.
     Законодателно редът за избиране на президента е уреден както в основния 
закон   /Конституцията/,   така   също   и   в   Закона   за   избиране   на   президент   и 
вицепрезидент   на   републиката.   Кандидат   президентът   задължително   се 

кандидатира   в   двойка   с   кандидат   вицепрезидент.   Изборът   се   провежда   по 
мажоритарната   система   с   абсолютно   мнозинство.   За   избрана   се   счита   тази 
кандидатска двойка, която е получила повече от половината от действителните 
гласове,   ако   в   изборите   са   участвали   повече   от   половината   от   всички 
избиратели в страната.Участие в избора вземат всички лица, които са вписани 
в избирателните списъци. Двете условия са задължителни. Ако едното от тях 
не   е   налице,   изборът   се   счита   за   неуспешен.   Ако   никоя   от   кандидатските 
двойки   не   е   получила   необходимия   брой   действителни   гласове   или   не   са 
гласували повече от половината избиратели, се провежда второ гласуване в 
седемдневен   срок.   При   второто   гласуване   се   счита   за   избрана   онази 
кандидатска   двойка,   която   е   получила   най-много   гласове.   Характерна 
особеност при втория тур е,че на практика отпада условието да са гласували 
повече от половината от всички избиратели, за да бъде избран президентът. 
Съгласно Конституцията и Закона за избиране на президент изборът на нов 
президент  следва да се проведе в  конкретно указан  срок  -  не по рано от 3 
месеца и не по късно от 2 месеца преди изтичане срока на пълномощията на 
действащия   президент.   Всички   спорове   относно   законността   на   избора   за 
президент   се   решават   от   Конституционния   съд   в   едномесечен   срок   след 
изборите.  Съгласно  чл.76,   ал.2  от  Конституцията,  Президентът  е  длъжен   да 
положи клетва пред Народното събрание. Текстът е конкретно дефиниран и 
гласи:   “Заклевам   се   в   името   на   Народна   Република   България   да   спазвам 
Конституцията   и   законите   на   страната   и   във   всичките   си   действия   да   се 
ръководя от интересите на народа.Заклех се!”
         Основният закон на Република България въздига и общи предпоставки за 
заемане   на   поста   държавен   глава.   Това   са   наличието   на   българско 
гражданство, определена възраст и дееспособност. Така например, за да бъде 
едно   лице   избрано   за   президент,   то   трябва   да   е   български   гражданин   по 
рождение,   към   датата   на   кандидатиране   за   президент   да   е   навършил   40-
годишна възраст и през последните пет години да е живял на територията на 
Република България. Други предпоставки за кандидат президента са той да не 
е   поставен   под   запрещение   и   да   не   изтърпява   наказание   за   лишаване   от 
свобода. 
          Най-честата   практика   е   кандидатите   за   президент   да   се   номинират   от 
политически   партии   и   коалиции.   Освен   изброените   политически   формации 
право да номинират кандидати имат и гражданите.Това се осъществява чрез 
сформиране   на   инициативен   комитет,   който   да   издигне   кандидатура   на 
кандидат президентска двойка . 
     Съгласно чл.93, ал.1 от Конституцията мандатът на Президента е ограничен 
с   определен   срок.   При   обсъжданията   и   дебатите   народните   избранници   са 
приели,   че   най-удачен  е  петгодишен   срок  на   управление,  който   не  може   да 
бъде удължаван при никакви обстоятелства. Съобразен със срока на мандата 
на   депутатите   в   Народното   събрание   този   срок   е   с   една   година   по-
продължителен.   Установената   разлика   не   е   случайна.   Именно   тя   осигурява 
възможността за приемственост в работата на висшите държавни органи, тъй 
като след като приключи нормалният четиригодишен мандат на парламента и 
след като Министерският съвет подаде оставка пред новоизбраното Народно 
събрание, съгласно чл.111, ал. 2 от Конституцията, президентът на РБ остава 
да   управлява   на   своя   пост.   По   този   начин   се   цели   той   може   да   осигури 
непрекъсваемост   в   работата   на   висшите   звена   на   държавния   апарат   и 
последователност в линията на управлението. Установена е и възможността