1

РАЗДЕЛ ПЪРВИ

Д И А Г Н О С Т И К А

ТЕМА 1. СЪЩНОСТ НА ДИАГНОСТИКАТА 

Цел: 

Да можете да:

♦

Определите същността на диагностиката;

♦

Разберете разликите между диагноза, диагностициране и диагностика;

♦

Да се запознаете със задачите на диагностиката на организацията;

♦

Да разбирате ролята и етапността на диагностицирането;

♦

Да   можете   да   класифицирате   видовете   диагностика   и   видовете 
диагнози;

♦

Да идентифицирате обектите на управленската диагностика;

♦

Да   правите   разлика   между   управленска   диагностика   и   управленско 
консултиране.

1. Същност на  диагнозата и диагностиката на организацията

Всяка организация  функционира в определена среда и е подложена на 

нейното   влияние.   Разкриването   на   сложните   връзки   между   факторите   на 
средата,   оказващи   влияние   върху   организацията,   техните   симптоми   и 
проявлението   им   е   от   съществено   значение   за   нейното   ефективно 
функциониране. 

Диагностиката / от гр. "разпознаване"; разпознаване на болест; правилно 

прогнозиране/  е   позната   от   древни   времена.   Тайственото   и   мистично 
диагностициране,   извършвано   от   малцина   избрани   –   жреци,   оракули     и 
шамани,   в   праисторическите   времена   е   било   важен   духовен   инструмент   на 
хората в борбата им със загадъчните и враждебни природни и социални сили. 
Още оттогава диагностиката е сложен духовен синтез от емпирични знания и 
жизнен   опит,   от   интуитивно   вживяване   и   въображение.   Колкото   обаче   се 
развива човешкото познание, толкова повече се намалява интуитивното при 
диагностиката и расте делът на рационалното и на научнообосноваността.

С проблемите на диагностиката като наука за методите, използвани  при 

разпознаването   на   болести     въз   основа     на   техните   характерни   симптоми 
първоначално   се   е   занимавала   медицината.  Диагнози   при   лечението   на 
болните   поставят   още   древните   елини.  Като   метод   за   разпознаване   на 
вътрешната,   скрита   същност   на   явленията   на   основата   на   ограничено 
количество външни белези във всяко моментно състояние, диагностиката   е 
позната през всички периоди на общественото развитие. Може да се твърди, че 
Демокрит   е   бил   един   от   първите   диагностици   на   социалните   процеси. 
Понастоящем терминът "диагностика" все по често   се   използва   в   областта 
на       обществените   и   техническите   науки,   като   метод   за   обща   оценка   на 
състоянието   на   системите.   Целта   на   диагностиката   винаги   е   да   открие 

2

отклоненията,   които   водят   до   нарушаване   хомеостазиса   /равновесието/   в 
дадена система. 

Диагностиката

  е   комплекс   от   методи,   имащи   за   цел   разпознаване 

състоянието   на   дейността   на   организацията,   откриване   източниците   на 
слабости   в   нейното   функциониране   и   начертаване   на   насоките   за 
отстраняването   им   или   намиране   на   оптимални   решения   за   изследвания 
проблем.   Тя   е   съвкупност   от   познавателни   и   организационни   .процедури   за 
обозначаване  на  цялостното  състояние  на една  система  чрез  измерване  на 
конкретни,   моментни   стойности   на   определени   параметри,   характерни   за 
отделни компоненти, техните свойства и  характерни черти.

Някои   автори   виждат   известни   основания   да   разграничат   понятията 

диагностика и диагностициране

като под

  диагностициране

  разбират   процес, 

резултатите   от   който   водат   до   определяне   на   качествените   и   количествени 
характеристики   на   факторите,   оказващи   съществено   влияние   върху 
ефективността   от   функционирането   на   системите.   Това   обаче   е   цел   и   на 
диагностиката, поради което от практическа гледна точка, и с цел   да не се 
усложнява  понятийният  апарат,  е  по-удачно  тези  термини  да  се приемат  за 
равнозначни.

Общ проблем на всяка диагностика е да определи равнището /степента/ 

на   нормалното   състояние   на   обекта,   който   се   изследва.   В   медицината   за 
нормално   състояние   се   приема   човешкото   здраве,   а   в   техниката   – 
изправността на машините, която се отчита с технически параметри. Много по-
трудно и с висока степен на неопределеност може да се установи нормалното 
състояние на социалните /и особено – на икономическите системи/, защото то 
непрекъснато   се   променя   като   функция   от   различните   иновации   –   научно-
техническия прогрес, новите механизми и методи на управление, измененията 
в човешкия фактор, и др.

В процеса на диагностицирането се получава 

диагнозата

, т.е. определя 

се   състоянието   на   изследвания   обект   или   процес.   Колкото   по-навреме   се 
открият   и   точно   идентифицират   симптомите,   толкова   по-ефикасно   и   бързо 
могат да се вземат мерки за осъществяване на нужните корекции.

Често   пъти   понятията  

диагностика   и   диагноза  

се

смесват   или   се 

използват като напълно равнозначни, което не е основателно. Диагностиката 
предполага определена технология, непознаването или неспазването на която 
води   до   неправилни   диагнози   за   състоянието.  

Диагнозат

а   изразява 

конкретните резултати от извършените проучвания. Тя трябва да отговори на 
следните въпроси:

1. Какви са  причините и защо са предизвикали това състояние?
2. Каква поредица от събития е довела до настоящето състояние?
3 В Каква фаза на развитие се намира "болестното състояние" (начало, 

пълно развитие или фаза "изчезване")?

Понятието   "диагностика"   трябва   да   се   тълкува   като   процес,   а 

"диагнозата"   е   резултатът,   който   може   да   бъде   в   различни   форми.   С   други 
думи  

диагностиката   е   изследователският   процес,   а   диагнозата   е  

резултатът от него.

1

В   теорията   и   в   практиката   има   различни   разбирания   за   обхвата   на 

диагностиката.   Доста   автори   схващат  диагностиката   твърде   тясно:  като 
комплекс  от   мероприятия,   имащи   за   цел   установяването  недостатъците   и 

1

  За същността на диагностиката и диагнозата вж. по-подробно: К а м е н о в, К., Ст. Белоконски –  

Управленска диагностика, 1995, стр. 10 и следв.

3

слабите   страни   на   фирмата.,   или   пък   -   като  комплекс   от   методи,  които 
характеризират състоянието на дейността на фирмата, откриват слабостите и 
очертават   насоките   за   отстраняването   им.   С   други   думи,   тук  предметът   на 
диагностиката се свежда до определяне на причините за отклоненията. Това е 
вярно, но не е пълно.  0чевидно целта на диагностиката не може да бъде само 
разкриването   на   слабостите.   Важно   е   да   се   изяснят

  причините

,  които   ги 

пораждат и на тази основа да се очертаят  

пътищата

  за преодоляването на 

отклоненията. Освен това, твърде ограничено е да смята, че при диагностиката 
се разкриват само отрицателните страни – тя трябва да установи  както поло-
жителните,  така   и  

отрицателните

  страни,   за   да   даде   вярна   представа   за 

реалното   сътояние   на   системата.   Всички   фактори,   оказващи   благоприятно 
влияние   трябва   да   се   наблюдават,   доколкото     те   осигуряват   успехите   на 
организацията.   Установяването   на   причините   за   отклоненията   дава 
възможност   за   предприемане   на   определени   мерки   за   ограничаване   на 
действието им или пълното им неутрализиране

Според други автори, диагностиката е основна и първа фаза на анализа 

на  системата,  която в повечето случаи  открива «заболяването»,  но не  дава 
характеристика на причините за неговото проявление. Тези автори смятат, че 
това е предмет на следващата част от изследването на обектите, а именно- на 
пълния   анализ   на   системата.  За   основен   белег   на   диагностиката   те   смятат 
съблюдаването на постепенния преход от общото към частното, итеративното 
разкриване   чрез   непрекъснат   анализ   и   синтез   на   проблемите   в   обекта

2

.   Те 

уточняват, че диагностиката се базира на ситуационния подход, провежда се в 
кратки   срокове   и   служи   за   разграничаване   на   действителните   причини   за 
известни недостатъци, от техните симптоми. В резултат на диагностиката се 
разкрива връзката между различните причини и се оценява необходимостта от 
реализиране на определени действия за тяхното отстраняване.

Трета   група   автори   третират   диагностиката  като   етап   от   процеса   на 

управление   и   установяване   на   причините   за  възникналия   проблем,   или   я 
свързват предимно с вземането на управленско решение. Диагностиката обаче 

не може  

да се свърже пряко с определен етап от управленския цикъл – тя е 

присъща за всички етапи на управление, както и да се разглежда само като 
част   от   процедурата   при   изработване   на   управленско   решение   /друг   е 
въпросът, че много от решенията се вземат без технологията на диагностиката, 
това и не е непременно задължително при всички случаи/.

Четвърта   група   автори   виждат   обхвата   на   диагностиката   максимално 

широко – не просто като констатиране на моментното състояние, а като основа 
за   бъдещи   управленски   действия   за   подобряване   на   системата.   Техните 
основания   са,   че   диагностиката   не   е   самоцелна   управленска   функция   и 
технология за констатация на моментно състояние. Тя може  да  се разглежда 
като съвкупност от познавателни и организационни процедури за определяне 
на   цялостното   състояние   на   изследвания   обект   на   базата   на  конкретни 
стойности от наблюдаваните параметри,  които характеризират обекта.Именно 
в   този   смисъл,   обхватът   на   диагностиката,   в   контекста   на   «овладяване   на 
болестта» и  «управление на лечението», според Ст. Белоконски

3

, може да се 

види от следната схема: /Вж. сх. № 1.1./

2

  Вж. Г  е  н  о  в,  И. И  др. –  Диагностика  и  проектиране  на  системата  за  управление  в  стопанските 

организации, С., 1990, с 9.

3

 К а м е н о в, К., Ст. Белоконски – Управленска диагностика, 1995, стр. 23.

4

                           Оценка
                           Контрол

Схема 1.1. Обхват на диагностиката

Добре проведената диагностика осигурява цялостен динамичен модел на 

обекта, който може да служи за:

- ранно откриване на симптомите за криза (отклонения);
- локализиране на мястото на възникналите отклонения;
- установяване на причините;
- определяне  на   начините  за   излизане  от  това  състояние;
- оценка на перспективите.
Тази група автори подчертават, че диагностиката е индивидуализиращо 

познание,  което   интегрира   теоретичните,   емпиричните   и   социално-
технологичните   знания   относно   обекта,   описва   актуалното   състояние   и   го 
оценява   с   помощта   на   необходимите  категории.   Изводите   на   диагностиката 
имат конкретно значение за управлението и за промяната в развитието.

Независимо от естеството на признаците на  криза в организацията и на 

причините за нея, за управлението е важно те да се откриват и навреме да се 
предприемат нужните мерки. В този смисъл, в най-общ вид всяка диагностика 
трябва да включва следните моменти:

1.  Дефиниране на проблемите и определяне на границите и условията за 

тяхното решаване;

2.  Изясняване на причините за възникване на проблемите и насоките на 

действие;        

3.   Оценка   на   перспективите   и   възможностите   за   излизане   от 

неблагоприятната ситуация.

2. Видове диагностика

Практиката познава    различни  видове  диагностика. Според 

честотата 

на провеждане

, диагностиката може да бъде:

- еднократна;
- периодична;
- повтаряща се многократно;
Според 

обхвата

:

 - цялостна или пълна, която обхваща цялата организация;
-   частична,   когато   обхваща   отделни   звена   или   отношения,   например: 

Причини

Следствия

Препоръки

Диагностика

Планове за 

усъвършенстване

Непосредствени 

действия

5

диагностика на целите, диагностика на функциите, диагностика на технологията 
на   управление,   диагностика   на   структурата   на   управление,   диагностика   на 
персонала, и др.;

 Според 

съдържанието

 на диагностиката:

- диагностика за стабилност на организацията;
- диагностика за функционалност;
- диагностика за динамичност;
- диагностика за ефективност, и т.н.
Според 

целите 

на диагностиката:

- диагностика за разработване на прогноза;
- диагностика за разработване на управленска политика;
- диагностика за вземане на решение, и др.
Според  

начина  на  провеждане

 на диагностиката:

- единична;
- масова;
- системна;
- ситуативна;
Според 

състоянието на обекта

:

- диагностика в период на възход;
- диагностика в период на криза;
- диагностика     в     обичайни ситуации;
- диагностика в екстремални ситуации;
Според 

ориентацията:

- диагностика за разкриване на най-слабите и чувствителни места;
- диагностика за разкриване на най-силните характеристики на фирмата;
- диагностика за разкриване влиянието на средата, и др.;
Според 

повода:

- превантивна диагностика;
- сигнална диагностика;
- сравнителна, и др.
 Според 

обхвата и дълбочината на анализа:

- обща;
- специализирана;
Според 

използваните методи

:

- научнообоснована;
- интуитивна
Според 

формата

:

- външна диагностика;
-самодиагностика
Според 

сферата на приложение:

-  икономическа;
- техническа;
- управленска, която от своя страна може да бъде: диагностика на целите 

на управление; на функциите на управление; на връзките с околната среда; на 
организационните   структури   на   управление;   на   социалните   аспекти   на 
управление; на кадровия потенциал, и др.; 

- индустриална;
- социална, и др.
От   своя   страна,   самите  

диагнози,

  освен   според   посочените 

класификационни критерии, могат да бъдат 

още:

6

Според  

начина за представяне

:

- устни;
- писмени;
- аналитични;
- описателни /качествени/;
- статистически;
- математически /количествени/
Според 

степента на задължителност:

- констатиращи;
- предписващи;
- задължителни;
Според 

степента на завършеност

:

- хипотетични;
- окончателни, и др.
Независимо   от   вида   на   диагностиката   и   на   диагнозите   обаче,   за 

поставянето на вярна диагноза са необходими две основни предпоставки:

1.

Правилно   определяне   на   нормалното   състояние   на   системата, 
което да бъде база за сравненията;

2.

Установяване   на   отклоненията   във   функционирането   на 
системата от очакваното поведение.

За реализиране на всяко от горните условия, диагностиците безспорно 

се   нуждаят   от   достатъчно   пълна,   прецизна,   достоверна   и   навременна 
информация, от добра подготовка, професионализъм и не на последно място – 
практически   опит   при   осъществяване   на   диагностични   проучвания   и 
диагностичен анализ. 

3. Обекти и етапи на управленската диагностика 

Понятието управленска диагностика означава, че:
а/ диагностиката се прави за нуждите на управлението;
б/ обекти на диагностика могат да бъдат всички управляеми системи и 

подсистеми,   за   които   съществува   предположение,   на   базата   на   определени 
симптоми,   че   в   някаква   степен   се   отклоняват   от   очакваното   правилно 
функциониране и поставените цели. 

Диагностиката винаги се осъществява с оглед откриване на настъпилите 

отклонения.   Поради   това,  

обектите

  на   диагностика   могат  да   бъдат  

най-

различни

 - цели организации, техни подразделения, отделни структурни звена 

и други подсистеми, управленски функции и др. Не е пресилено да се каже, че 
всеки обект на управление /в структурен и функционален аспект/ може да бъде 
обект   и   на   диагностиката.   Нещо   повече   -   на   диагностициране   подлежи   и 
управляващата   система,   и   като   цяло,   и   като   отделни   нейни   части,   както   и 
околната среда, в различните й слоеве и аспекти.

Независимо от обекта, в  диагнозата трябва да се отразят проблемите и 

насоките за преодоляването им,  което служи като основа при изработване на 
управленските решения. 

На базата на практическия опит в областта на управленската диагностика, 

може да се каже, че 

основни обекти на управленската диагностика

 са:

- общото състояние на системата;
- целите на системата и нейната стратегия;
- организационната  структура   на  системата  за  управление;

7

- финансовото състояние на организацията;
- технологията на управление;
- персонала;
- информационното осигуряване;
- околната среда на организацията,  и др.
Диагностиката на посочените обекти се осъществява чрез няколко общи 

методи, техники и подходи, допълнени с много по-широк набор от специфични 
за съответния обект методи, техники и подходи за изследване, чрез които може 
да се даде вярна и своевременна диагноза за този обект.

4

Както посочват отделните автори

5

, диагностиката може да се провежда в 

две основни насоки

  - на ниво система и на ниво отделни елементи на систе-

мата. На  

ниво система

  се търсят отклонения от хомеостазиса на системата 

като цяло. Основното в случая е локализиране мястото на възникването им. 
Това   по-нататък   е   необходимо   за   установяване   на   причините,   които   влияят 
върху неблагоприятното поведение на системата. 

Трябва   да   се   има   впредвид,   че   на   ниво   система   диагностиката   се 

проявява   главно   като   обща,   а   на   ниво   отделни   елементи   –   като   частична. 
Главните задачи на общата диагностика са насочени предимно към:

- определяне на съответствието на системата с поставените цели;
-   установяване  на  отклоненията   във  функционирането  на   системата   от 

очакваното поведение.

Когато се прави диагностика на 

отделни елементи,

 обекта на изследване 

се ограничава и се търсят причините за нарушаване на нормалните функции на 
отделните компоненти.Този вид диагностика при икономическите системи е по-
сложна   и   по-трудна,  в  сравнение  с   техническите  и  другите  видове  системи. 
Това е така, защото отделните елементи на икономическите системи не могат 
да   преустановят,   дори   и   експериментално,   за   известно   време   своето 
функциониране и да бъдат изследвани извън контекста на средата, както това 
е възможно например при останалите (техническите) системи.

Частичната   диагностика,   която   обхваща   отделните   елементи   на 

системите, се проявява главно в:

- диагностика на целите;
- диагностика на функциите, връзките с околната среда и технологията на 

управление;

-   диагностика   на   параметрите   на   организационните   структури   на 

управление;

- диагностика на социалните аспекти на управление;
- диагностика на кадровия потенциал, и др.
Смята се, че цялостната /пълна/ управленска диагностика се осъществява 

на 2 основни етапа:

Първи етап:

 Общодиагностичен.

Състои се от две части /подетапа/:
а/ организационна част /подетап/;
б/ комплексна /обща/ диагностика на изследваната система 

Втори етап:

 Детайлен диагностичен анализ на проблемите и концепция 

за разрешаването им.

4

 В настоящото помагало не е възможно да се представят всички методи на диагностициране, приложими 

към   всички   обекти   на   диагностиката,   тъй   като   тези   обекти   са   изключително   многобройни   и 
разнообразни; по-нататък ще бъдат представени само някои от най-прилаганите методи за диагностичен 
анализ – 

бел. авт.

5

 Вж. К а м е н о в, К., Ст. Белоконски – Цит. произв., стр.33 и следв.

8

По-подробно   технологичната   последователност   на   осъществяване   на 

управленската диагностика може да се види от следната схема: /вж. сх. 1.2./

ЕТАПНОСТ                                                РЕЗУЛТАТИ НА ИЗХОДА 

Обща база данни за обекта; 

  Нормативна база;

                                                               Методика за диагностика

         Си            сте                               Система от показатели  за оценка

                                                                         на елементите на диигностици-

                                                                               раната система

                                                               Система от показатели  за оценка

                                                                на влиянието на външните  

                                                            условия върху системата

                                                                     Съпоставяне на съществуващото

                                                           състояние със стандарта. 

                                      Обща  диагноза

                                             Пълна диагноза 

                                                   Обобщаващ доклад

Решение на ръководството

                                                                                    на организацията за            
                                                                                    подробнo проучване на 
                                                                                         проблемите

Сх.1.2.Технологична последователност на управленската диагностика

4. Управленска дигностика и управленско консултиране

Управленската   диагностика   може   да   се   осъществи   чрез   две   основни 

форми:

а/ Самодиагностика:
б/ Външно диагностициране, осъществявано от външни за организацията 

консултанти.

Тези   форми   не   изключват   възможността   при   диагностицирането   да   се 

използват вътрешни за организацията консултанти, както и смесени екипи от 
външни консултанти и вътрешни специалисти. 

Управленското диагностициране, осъществявано от външни консултанти, 

в редица случаи се оказва доста ефективно средство за ранно откриване на 

Натрупване на общосистемни знания 
за обекта на диагностициране

Акумулиране на информация за 
съществуващото състояние на  обекта 

Събиране на информация за външните 
условия

Комплексна /обща/ диагностика на
изследваната система

Диагностициране на отделните 
елементи на изследваната система

Резултати от проведената диагностика

Детайлен диагностичен анализ на 
проблемните места

9

отклоненията,   за   получаване   на   бърза/изпреварваща   ,   точна,   обективна   и 
безпристрастна информация за състоянието на обекта и за неблагоприятните 
отклонения.

Управленското консултиране  е  професионална дейност,  осъществявана 

от  висококвалифицирани и с богат практически опит експерти, които при това 
съдействат   и   за   бърз   трансфер   на   различни   иновации   в   организацията. 
Възниква   обаче

 въпросът:   Има   ли

разлика   между   управленско 

диагностициране и управленско консултиране?

Двата процеса  имат много общи черти и са силно обвързани:
а/ имат еднопосочни цели – характеризират състоянието на обекта и са 

насочени към подобряване функционирането на системата и оптимизиране на 
резултатите;

б/ сходни, високи изисквания към специалистите, които ги осъществяват;
в/ консултирането в редица случаи става на база диагностицирането на 

проблемите на организацията;

г/ и двата процеса спомагат за локализиране мястото на възникване на 

проблемите и разкриват причините за проблемите;

д/ и диагностицирането, и консултирането в крайна сметка спомагат за 

изработване   на   обосновани   управленски   решения   и   за   разрешаване 
проблемите на организацията, и др.

В   същото   време,   двете   понятия:   управленско   диагностициране   и 

управленско консултиране, се различават значително: 

а/ консултирането се осъществява изключително от външни специалисти, 

докато  диагностицирането  може   да  се  осъществява   изцяло   или  с  активното 
участие на вътрешните специалисти;

б/диагностиката търси ранното откриване на симптомите  за отклонения, 

като целта е да не се даде възможност за развитие на проблемите, т.е. тя има 
превантивен характер, докато при консултирането проблема е възникнал и се 
търси помощта на компетентни специалисти за преодоляването му;

в/   целта   на   консултирането   е   да   се   достигне   до   някаква   положителна 

промяна в   организацията, докато при диагностицирането не е задължително 
да се преследват промени – в някои случаи целта е на първо време да се даде 
само   вярна  оценка   на   ситуацията,   а   впоследствие  да   се  гради  управленска 
стратегия;

г/   управленското   консултиране   спомага   за   разрешаване   на   вече 

възникнали   проблеми,   докато   диагностицирането   има   в   много   случаи 
превантивен характер – на базата на някои ранни симптоми, да се предотврати 
по-тежко „заболяване” на организацията.

Какви   са   основанията   при   осъществяване   на   диагностиката   да   се 

прибягва до външни консултанти?

1. Нарастващата сложност на организациите и на средата;
2. Потребността от обективност и безпристрастност на оценките, давани 
от експертите;
3. Необходимостта от бърз трансфер на научно-техническите новости в 
управлението;
4. Ограниченото време на управляващите;
5. Ускореното развитие на науката за управление, и др.

Консултантите   са   активни  

участници

  в   процеса   на   диагностиката,   те 

координират   работата   при   разкриване   на   симптомите   на   проблемите   и 
спомагат   за   по-нататъшното   им   решаване.   Те   са   висококвалифицирани 

10

специалисти,   експерти   в   определена   област   на   управлението,   с   богат 
практически опит, с което повишават качеството на управление. Участието на 
консултанти   в   процеса   на   диагностициране   спестява   на   организациите 
потребността   постоянно   да   поддържат   на   щат   такива   специалисти,   а   да   не 
могат   да  ги   използват   пълноценно  през   цялото   време,  т.е.   използването   на 
външни   експерти   се   оказва   по-икономично   за   организацията.   Консултантите 
еднократно решават възникналите проблеми, за които не е целесъобразно да 
се   назначава   персонал   на   постоянна   работа.   При   това,   консултантите   са 
неутрални   към   организацията   и   могат   да   дадат   обективни   мнения,   оценки, 
съвети, препоръки. 

В   същото   време,   използването   на   външни   консултанти   в   процеса   на 

диагностиката е свързано с някои проблеми – те не познават организацията в 
детайли и без помощта на вътрешните специалисти могат да пропуснат важни 
симптоми;  използването   им   струва   скъпо   на   организациите;   могат   да 
предизвикат   определено   напрежение   в   организацията,   и   др.   При   добра 
организация на тяхното участие в процеса на диагностицирането обаче, тези 
проблеми са преодолими. 

Като   се   имат   предвид   посочените   особености   на   диагностиката   и 

управленското консултиране, всяка фирма може да се ориентира към една от 
посочените   форми   на   диагностиката    -   "вътрешна"   диагностика   и    "външна" 
диагностика”,  чрез консултации.

Практиката показва, че за малките и средните предприятия по-удачна е 

"външната"   диагностика,   т.е.  консултациите,   а   при   големите   фирми 
съществуват   по-големи   възможности   за   провеждане   на   вътрешна 
самодиагностика. 

5. Методи на диагностичния анализ

Доскоро авторите виждаха приложението на диагностичния анализ главно 

при разкриване на причините за възникнали нарушения във функционирането 
на системите, изхождайки от началната употреба на понятието диагностика в 
медицината. Неговото приложение не се ограничава  

само

  с разкриването на 

нарушенията   и   техните     причини.   Смисълът   му   в   крайна   сметка   е   в 
установяване   на   силните   и   слабите   страни   на   организацията,   на   нейните 
преимущества,   в   разкриване   на   проблемите,   пред   които   ще   се   изправи 
организацията при изпълнение на своята стратегия. 

Същността   на   процедурата   “диагностичен   анализ”   е   в     точното,   и   по 

възможност – кратко определяне на типичните параметри на всяка конкретна 
ситуация, на външните и вътрешните променливи, които касаят управлението. 
Много   важно   е   диагностичният   анализ   да   има   комплексен   характер.   В 
диагнозата   трябва   не   просто   да   се   съдържат   констатации,   но   и   да   се 
проектират 

бъдещи решения

 за основните цели и подцели на управлението. От 

диагнозата   трябва   не   само   да   произтичат  

целите

,   които   ще   преследва 

организацията за определен период от време, но и 

възможните резултати

 от 

бъдещото управление на организацията, 

критериите

, с помощта на които ще 

се   измерват   тези   резултати.   Трябва   да   се   има   предвид,   че   всяка   грешка   в 
диагнозата влошава качеството на управленските решения. 

         Диагностичният анализ се извършва с различни средства /методи/. 

Може   да   се   каже,   че   най-използваните   методи   за   диагностициране   на 
различните   ситуации,   на   различните   компоненти   на   управлението,   на 

11

различните   групи   проблеми   в   организацията   /икономически,   технически, 
производствени,   кадрови,   социално-психологически   и   т.н./   в   съвременната 
теория са:

1.Методи на икономическия анализ;
2. SWOT – анализ;
3. Метод на сегментацията; 
4. Метод на сценарийния анализ;
5. Анкетен метод, извършван по специална методика;
6. Диагностично интервю;
7. Анализ "ДА, НО" /"YES", "BUT"/
8.  Метод  на “мозъчния щурм”  и др.,  от  групата методи на  “свободната 

асоциация”;

9. Експертни методи;
10. Иконометрични методи;
11. Казуални методи;
12. Методи на трендовото проектиране;
13. Метод на факторния анализ; 
14. Метод "Монте Карло",
15. Социално-психологически методи за изследване на индивидуалното и 

групово организационно поведение и груповата динамика, и др. 

Изборът   на   подходящи   методи   е   въпрос   на   субективна   преценка   на 

обективните   обстоятелства,   характеризиращи   ситуацията   и   успехът   на   този 
избор в крайна сметка  зависи от прозорливостта, знанията и натрупания опит 
на съответните консултанти и ръководители. При това следва да се отбележи, 
че   най-реалистични   резултати   от   диагностицирането   се   получават,   когато 
посочените   методи   се   използват   не   самостоятелно,   а   комплексно,   според 
целите и характера на диагнозата.

Използвана и препоръчителна литература:   

1. К а м е н о в, К., Ст. Белоконски – Управленска диагностика, 1995.
2. Н е н о в, Т. – Фирмена диагностика и управление на риска, 1996.
3. К о й ч е в, К. – Теория и практика на диагностичния процес, 1993.
4. Г е н о в, Ил. – Диагностика и проектиране на системата за управление 

на стопанската организация, 1990.

Основни понятия и термини:

Диагностика,   диагноза,   симптоми,   видове   диагностика,   управленско 

консултиране, етапи на диагностиката, обекти на управленската диагностика, 
форми   на   диагностиката,   роля   на   управленската   диагностика   и   на 
управленското консултиране, диагностичен анализ.

Въпроси и задачи:

1. Какво представляват диагностицирането и диагнозата?
2.   Кои   причини   определят   необходимостта   от   диагностициране   в 

организацията?

3. Какъв е обхватът и ролята на диагностицирането?
4. Какво е характерно за отделните етапи на диагностицирането?

12

5.Какви видове диагностициране, респективно: какви видове диагнози се 

прилагат в практиката? 

6.  Какви   са   разликите   между   управленското   диагностициране   и 

управленското консултиране?

7. Какви са предимствата и проблемите, които са свързани с използването 

на външни консултанти в процеса на диагностициране?

8. Посочете най-прилаганите методи за диагностичен анализ.

Обобщение

Диагностиката  е   комплекс   от   методи,   имащи   за   цел   разпознаване 

състоянието   на   дейността   на   организацията,   откриване   източниците   на 
слабости   в   нейното   функциониране   и   начертаване   на   насоките   за 
отстраняването   им   или   намиране   на   оптимални   решения   за   изследвания 
проблем.   В   процеса   на   диагностицирането   се   получава  

диагнозата

,   т.е. 

определя   се   състоянието   на   изследвания   обект   или   процес.   Понятието 
"диагностика" трябва да се тълкува като процес, а "диагнозата" е резултатът, 
който може да бъде в различни форми. 

Добре проведената диагностика може да служи за:
- ранно откриване на симптомите за криза (отклонения);
- локализиране на мястото на възникналите отклонения;
- установяване на причините;
- определяне  на   начините  за   излизане  от  това  състояние;
- оценка на перспективите.
В най-общ вид всяка диагностика трябва да включва следните моменти:
1.  Дефиниране на проблемите и определяне на границите и условията за 

тяхното решаване;

2.  Изясняване на причините за възникване на проблемите и насоките на 

действие;        

3.   Оценка   на   перспективите   и   възможностите   за   излизане   от 

неблагоприятната ситуация.

Съществуват   различни   видове   диагностика,   респективно   –   различни 

видове диагнози. Основни обекти на управленската диагностика са:

- общото състояние на системата;
- целите на системата и нейната стратегия;
- организационната  структура   на  системата  за  управление;
- финансовото състояние на организацията;
- технологията на управление;
- персонала;
- информационното осигуряване;
- околната среда на организацията,  и др.
Диагностиката   може   да   се   провежда  в  две   основни   насоки  -   на   ниво 

система и на ниво отделни елементи на системата. На ниво система се търсят 
отклонения   от   хомеостазиса   на   системата   като   цяло.  Когато   се   прави 
диагностика на  отделни елементи,  обекта на изследване се ограничава и се 
търсят   причините   за   нарушаване   на   нормалните   функции   на   отделните 
компоненти. Цялостната /пълна/ управленска диагностика се осъществява на 2 
основни етапа:

Първи етап: Общодиагностичен.
Втори етап: Детайлен диагностичен анализ на проблемите и концепция за 

13

разрешаването им.

Управленската   диагностика   може   да   се   осъществи   чрез   две   основни 

форми:

а/ Самодиагностика:
б/ Външно диагностициране, осъществявано от външни за организацията 

консултанти.

Двата   процеса    -   управленско   диагностициране   и   управленско 

консултиране, имат много общи черти и са силно обвързани:

а/ имат еднопосочни цели – характеризират състоянието на обекта и са 

насочени към подобряване функционирането на системата и оптимизиране на 
резултатите;

б/ сходни, високи изисквания към специалистите, които ги осъществяват;
в/ консултирането в редица случаи става на база диагностицирането на 

проблемите на организацията;

г/ и двата процеса спомагат за локализиране мястото на възникване на 

проблемите и разкриват причините за проблемите;

д/ и диагностицирането, и консултирането в крайна сметка спомагат за 

изработване   на   обосновани   управленски   решения   и   за   разрешаване 
проблемите на организацията, и др.

В   същото   време,   двете   понятия:   управленско   диагностициране   и 

управленско консултиране, се различават значително: 

а/ консултирането се осъществява изключително от външни специалисти, 

докато  диагностицирането  може   да  се  осъществява   изцяло   или  с  активното 
участие на вътрешните специалисти;

б/диагностиката търси ранното откриване на симптомите  за отклонения, 

като целта е да не се даде възможност за развитие на проблемите, т.е. тя има 
превантивен характер, докато при консултирането проблема е възникнал и се 
търси помощта на компетентни специалисти за преодоляването му;

в/   целта   на   консултирането   е   да   се   достигне   до   някаква   положителна 

промяна в   организацията, докато при диагностицирането не е задължително 
да се преследват промени – в някои случаи целта е на първо време да се даде 
само   вярна  оценка   на   ситуацията,   а   впоследствие  да   се  гради  управленска 
стратегия;

г/   управленското   консултиране   спомага   за   разрешаване   на   вече 

възникнали   проблеми,   докато   диагностицирането   има   в   много   случаи 
превантивен характер – на базата на някои ранни симптоми, да се предотврати 
по-тежко „заболяване” на организацията.

Практиката показва, че за малките и средните предприятия по-удачна е 

"външната"   диагностика,   т.е.  консултациите,   а   при   големите   фирми 
съществуват   по-големи   възможности   за   провеждане   на   вътрешна 
самодиагностика. 

Диагностичният анализ се извършва с различни средства /методи/.  Най-

прилаганите от тях са:

1.Методи на икономическия анализ;
2. SWOT – анализ;
3. Метод на сегментацията; 
4. Метод на сценарийния анализ;
5. Анкетен метод, извършван по специална методика;
6. Диагностично интервю, и др.

14

РАЗДЕЛ ВТОРИ

ОСНОВНИ ОБЕКТИ И НАСОКИ НА ДИАГНОСТИКАТА

  /РЕЗЮМЕ/

ТЕМА   1.   ДИАГНОСТИКА   НА   ОБЩОТО   СЪСТОЯНИЕ,   ПАЗАРИТЕ   И  
ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ  НА ФИРМАТА

1. Обща характеристика на фирмата

Тук е необходимо е да се направи анализ в 

следните насоки

: предмет на 

дейност   на   фирмата;   уставен   капитал;   поделения   на   фирмата;   основни 
доставчици и клиенти; взаимоотношения с чуждестранни партньори; отношения 
със   синдикални   организации;   общо   състояние   на   системата   за   управление, 
традиции и др.

Общото състояние на системата за управление може да се анализира с 

помощта   на  примерен  тест    "Анализ   на   общото   състояние   на   системата   за 
управление", който, наред с със събраните данни в другите посочени насоки, 
дава представа за общото състояние на фирмата и за нуждата от промени. 
Необходимо е да се отговори на зададените въпроси със следните възможни 
отговори,   'не",   по-скоро   не",   "по-скоро   да”  и   "да".   Най-добър   е   резултатът, 
когато всички отговори са в първата колона, колкото повече отговори има в 
останалите колони толкова по-голяма опасност има за фирмата

.

Примерен тест

Възможни ситуации

“Не”

“По-скоро 

не”

“По-скоро 

да”

“Да”

1

2

3

4

5

1.В случай на срив, брак и 
др. нарушения на 
производството не винаги 
има активно търсене на 
виновниците. 
2, Много от ръководителите 
се стремят да се обезопасят 
с докладни записки и др.
3. Достъпът до 
информацията се определя 
от равнището в йерархията, 
а не от изпълняваните 
функции. 
4-, Няма яснота какви цели 
си поставя предприятието 
(те са много и не известни).
5.Ако се допусне грешка, за 
нея пръв узнава началника 
или друг,  а не виновния 
работник.
6. Господства 
индивидуалния егоизъм.

15

7. Работещите приемат 
решенията като насочени 
срещу тях, а не като 
необходими и не са 
съпричастни с тях.
8. Спокойно и планомерно 
може да се работи едва 
след края на работното 
време
9. Повечето ръководители 
предпочитат системата 
"заповед- изпълнение", а не 
колективността в 
управлението.
10. Когато се говори за 
ръководителите, често се 
казва "Тези там на върха" . 
11. Конфликтите често 
възникват за дреболии. 
12. Съвещанията са дълги и 
безплодни, не се говори по 
същество . 
13. Колко добре се справя 
работника не знае, даже не 
се знаят критериите за 
оценка. 
14. Трудно  се приемат нови 
идеи по отношение на 
работата . 
15. Рядко има ентусиазъм в 
работата . 
16. Работниците се делят на 
стари, създавали 
предприятието и нови; 
17. Много работници не 
изпълняват колективния 
трудов договор и 
инструкциите. Те търсят 
само своите права. 
18, Когато се оценява 
работата, се подхожда 
повърхностно. 
19. Мнозина се питат защо 
са учили толкова дълго, а не 
могат нищо да променят и 
не са в състояние да се 
реализират.
20. Не се съзнава, че 
загубата на време и 
некачествената работа са