Основни характеристики на Кейнсовия и Фридмановия модели

Кейнс твърди, че пазарът не може да се саморегулира и че правителствата трябва да са 

активни по време на икономически спадове и кризи, а не да разчитат на властта на пазарите и 

намаляването на лихвения процент. Според него рецесията и високата безработица са предимно 

резултат от недостатъчните разходи в частния сектор. Следователно за да се постигне пълна 

заетост   и   устойчив   икономически   растеж,   правителството   трябва   да   се   намеси   активно   за 

увеличаване   на   разходите   и   ако   е   необходимо,   да   финансира   дефицита.   Поради   факта,   че 

частните   решения   понякога   водят   до   неефективни   икономически   резултати   или   пазарен 

неуспех, се изисква активна политическа реакция на правителството. Можем да твърдим, че 

кейнсианската  теория  е  за   смесената   икономика,  ръководена  основно  от  частния  сектор,  но 

частично контролирана от правителството. 

Най-общо   идеята   на   Кейнс   е,   че   когато   в   икономиката   започне   да   се   свива, 

правителството трябва да увеличи бюджетния дефицит, за да поддържа пълна заетост, защото 

частния   сектор   не   инвестира   достатъчно.   Когато   спадне   търсенето,   фирмите   ограничават 

инвестициите  и поради по-малкото инвестиции работните  места  са по-малко,  което от своя 

страна   води   до   по-малко   потребление   и   дори   по-малко   основания   за   инвестиции   въобще. 

Получава се ефектът на „снежната топка” – колкото повече се завърта този кръг, толкова по-

големи са последиците. 

В Чикагския университет Милтан Фридман става поддръжник на опозиционирането на 

кейнсианската   икономика.   През   60-те   той   предлага   алтернативна   икономическа   политика, 

известна като монетаризъм. За разлика от Кейнс, Фридман обосновава и доказва решаващата 

роля   на   потребителите,   който   действували   спрямо   свойте   предвиждания   и   очаквания   за 

бъдещите събития. Според него кейнсианската политика за стабилизиране е неефикасна по две 

съображения.  От една  страна,  манипулирайки с  лихвения  процент,  данъците  и  кредита  или 

разходите, държавата предизвиква изцяло механично въздействие върху стопанския механизъм. 

От друга страна, защото именно в резултат на стабилизирането, очакванията на икономическите 

агенти се модифицират, а това поставя под съмнение точността на взетите от тях стопански 

решения. Монетаристите стигат до извода, че практикуването на кейнсианска регулативистка 

политика създава всички условия за дестабилизиране на икономиката. Истинското значение на 

държвата   и   държавното   регулиране   Фридман   вижда   единствено   в   осигуряването   на   строг 

контрол върху паричната маса. 

Критиците на Кейнс смятат, че неговия подход води до инфлация и в крайна сметка до 

краткосрочен растеж, защото правителството не може да знае колко ресурси трябва да бъдат 

разпределени за най-ефективно изпозване.