Поемата „Септември” е издадена в списание „Пламък” през 1924г. Заради това,
че тя попада под ударите на тогава действащия Закон за защита на държавата
книжки 7 и 8 на списанието, в които е публикувана са конфискувани. Списанието е
забранено. А на 14 май 1925 г.Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба
от 20 хиляди лева и лишаване от граждански и политически права. Той обжалва
делото, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се
разбира, че писателят, героят, изгубил дясното си око, след раняване в боевете при
Дойран / 1917/ е убит след зверски изтезания и заровен в общ гроб в Илиянци
.
Художественият свят на поемата „Септември” е изграден върху кървавите
исторически събития на въстанието от септември 1923 година.
Историческите събития са фон, върху който авторът насочва размислите на
читателя в друго направление, а именно за грандиозната, величава, страховита,
братоубийствена, кървава и героична изява на кризата на променящия се свят.
Криза, проявена в размаха на въстанието и във величавият щурм на масите, които
превръщат роба в народ. Криза, съпроводена с унижение и страдание, което събужда
гняв и бунт. Това са закономерните явления върху които се изгражда идеята за
свободата и мечтата на масите за по-добър свободен живот.
Стихията на емоциите се отприщва и преминава от злоба към социален гняв.
Сякаш от епицентър на подтисканата и смущавана човешка душевност се понася
„взрив”, който с тътен руши и събаря рамкираните граници на стария, познат, но
ненужен и безполезен свят. Този свят в поемата е изграден чрез образите на нощта. И в
„нейната мъртва утроба” се „ражда вековната злоба на роба” и се появява „в своя
пурпурен гняв величав” народ.
В този миг, като светлина се ражда надеждата и тогава „слънчогледите
погледнаха слънцето”, така както и масите проглеждат открито и дръзко истината за
своя живот и застават пред истинското лице на своето тревожно, изпълнено с погром
човешко битие. Масите, който единствено „със своите кърви” могат да напишат
СВОБОДЕН.
В поемата „Септември” човекът е възкресен и той отново и отново застава в
центъра на света.
Човекът заменя Бога, движи историята и променя настоящият миг на живота. И
тук се заражда неговият спор. Спор с Бога, спор с подменения идеал, при който
картечниците на българи „яростно лаят” срещу други българи. И в този спор се
формира бунт на Човека срещу религията, бунт срещу културата, срещу цивилизацията
и срещу всичко, което спира развитието именно на живота, културата и цивилизацията.
Човекът е възвисен и той се превръща в индивид, част от многото „хиляди-маса-
народ”. И там, сред ослепителната светлина на „червения кръг” на свободата, изписан
с кръвта на убитите народът очертава величаво, смело и дръзко поривът на „хиляди
черни ръце”.