Охридска и Преславска книжовна школа

1.

.

Охридска школа

Климент създава училище с 2 курса (долен за начинаещи и горен за по­напреднали). 

Школата е имала практически характер. Главната цел на К. Охредски е да подготви 
колкото се може повече ученици, които в последствие да станат свещеници или учители. За 

целта си служил с взаимно­учителната система.
От житието на К. Охридски, написано от Теофилакт Охридски вероятно през 11­12в., 

могат да се изведат основните педагогически идеи и принципи, на чиято основа К. 
Охридски гради дейността си:



На първо място това е идеята за изграждане на самобитна българска култура. 



На 2­ро място тва е идеята, напълно реализирана, за обучение на български език. 

К. Охридски гради дейността си върху идеята за възпитаващото обучение. Заедно с това 
той реализира и педагодическата идея за възпитателният характер на личния пример. 

Въвежда идеята за необходимостта от трудово обучение. Основните методи, с които си е 
служил в учителската си дейност, са били беседата и убеждението. Заедно с това е 

практикувал и взаимноучителната организация на обучение и индивидуалният подход кум 
своите ученици. Наред с учителската дейност К. Охридски е осъществявал мащабна 

религиозно­проповедническа и книжовна дейност. Той е автор на химногравски творби, 
част от които с акростих, отбелязващ името му. 

(егати нарциса 



)

 Написал е 9 

поучителни, 7 похвални слова. Цикъл от общи служби за светци, както и пространното 

житие на Кирил. Заради изключително плодовитата му книжовна дейност, която в 
последствие не само укрепвала църковната практика, но и творял книжовния български 

език, той е наречен пръв 

(липсва дума)

 на славянския език.

2.  

.

Преславска школа

Две са причините за нестихващия интерес към преславската книжовна школа:

•

Първо тя е най­тясно свързаната с делата на Кирил  и Методий, което от своя 

страна е едно от най­важните явления в политическия живот на Европа през 9в.

•

Второ ­ преславската школа е част от блестящото развитие на културата в България 

през 9­10в. период наречен още през Възраждането ­ Златен век на българската 

култура.

Преславската книжовна школа е третият по възраст университет след Магнаурската школа 

в Константинопол и университетът в Мароко. Напоследък все повече се утвърждава 
наименованието – „преславски център”, тъй като дава възможност да се вкючват повече 

явления от културния живот през онази епоха и е израз на научен компромис между 
историци, филолози, архитекти, художници.