Споразумението   за   избор   на   съд   е   най-силно   засегнато   в 

Регламент   44/01.Ако   не   е   налице   изключителна   компетентност,   в 
йерархията   на   задължителните   за   проверка   въпроси   стои 
възможността за уговорен съд.По правило този въпрос ще възникне 
пред българския съдия,когато страните са се договорили,че точно 
той ще има юрисдикция да разреши спора между тях.Възможно е, 
разбира   се,   една   от   страните   да   възрази,че   съществува 
споразумение  за  възлагане  на компетентността  на  съда на  друга 
държава..Тогава   българският   съд   трябва   да   обяви   своята 
некомпетентност   и   да   прекрати   делото.Във   всички   случаи   една 
предварителна   проверка   на   уговорената   юрисдикция   е   част   от 
задължението на съда.

  Уговарянето на компетентен съд има редица предимства от 

гледна   точка   на   страните   по   правоотношението.Те   могат   да 
обединят   различни   искове   пред   един   и   същ   съд,   да   улеснят 
организацията на защитата си и да намалят разноските.В случая на 
изрично   уговаряне   страните   от   този   момент   внасят   сигурност   и 
предвидимост в своите отношения,особено в случай на спор.Не на 
последно място, уговарянето на компетентен съд дава възможност 
на страните да изберат съд, в чиято професионална грамотност и 
безпристрастност   те   имат   доверие.При   съвременните   условия   , 
когато бързината на процеса и качеството на правораздаването са 
от   съществено   значение,   изборът   на   компетентен   съд   дава 
възможност   например   на   чуждестранните   фирми   спокойно   да 
договарят с български фирми, като подчиняват спора на друг, по-
добър според тях съд на държава-членка.

В МЧП са познати различни форми на подчиняване на едно 

дело на юрисдикцията на избран от страните съд.Сред допустимите 
форми   на   първо   място   стои   изричния   избор   на   компетентен 
съд.Този  избор   може   да  има   формата   на  самостоятелен   договор 
между страните, но в практиката най-често се среща като клауза от 
друг, основен договор, във връзка с който възниква   или може да 
възникне спорът между тях.

 Разпоредбата на чл.23 Р 44/01 поставя няколко кумулативно 

необходими условия за действителност на такъв избор.

На първо място, споразумението за избор на съд трябва да 

изразява действителната воля на страните по правоотношението, 
тяхната решимост да подчинят спора по между им на избран от тях 
съд.

На   второ   място,   поне   една   от   тях   трябва   да   има   своето 

местожителство на територията на държава-членка.Достатъчно е в 
спора да присъства друг международен елемент, например мястото 
на   сключване   или   изпълнение   на   основния   договор.Въпросът:към 

1

кой   момент   трябва   да   е   местожителството   в   държава-членка   на 
поне една от страните, може да получи различни отговори.В полза 
на   момента   на   сключване   на   споразумението   са   аргументи   от 
категорията   на   правната   сигурност.Последващата   промяна   на 
местожителството   на   една   от   страните   не   може   да   заплаши 
действителността   на   споразумението.Разбира   се   ,   едно 
споразумение, сключено при започване на процеса, също не може 
да бъде пренебрегнато от съда.Това следва от общата логика на 
свободата на договаряне, а не от специфични за МЧП съображения.

На   трето   място   избрания   съд   трябва   да   е   на   държава-

членка.Страните не могат да подчинят спора на съда на  държава, 
която   не   е   членка   на   ЕО.Пример   за   това   условие   бе   даден   в 
Протокол   от   сесия   19   на”   Първата   национална   конференция   на 
магистрите   в   България”   от   17-   18   ноември   2006г.   относно 
международно   правно   сътрудничество   по   граждански   дела.Става 
въпрос за едно много специфично дело между двама граждани от 
Великобритания и няколко компании от Ямайка във връзка с деликт, 
претърпян  от единия  от английските  граждани  на  територията  на 
Ямайка.Тогава СЕО постанови, че независимо от споразумението, 
което са подписали страните, даващи правомощия на съдилищата в 
Ямайка   да   разгледат   спора,   свързан   с   това   гражданско 
нарушение,този   деликт,   съдилищата   в   Ямайка   нямат   този 
компетентност   да   решат   спора.Основанието   за   това   решение   е 
фактът,   и   двете   страни   ищецът   и   ответникът   са   граждани   на 
държава-членка   на   ЕО,за   тях   е   задължително   приложението   на 
регламента Брюксел 1, поради което и е неприложима клаузата на 
чл.23   от   регламента   и   ямайските   съдилища   в   случая   нямат 
юрисдикция   по   тези   въпроси,независимо   че   страните   са   се 
съгласили   да   предоставят   разглеждането   на   спора   в   тяхната 
правораздавателна компетентност

Може   да  се  поддържа   разбирането,че   споразумението   има 

смисъл,   когато   предоставя   компетентността   на   държава-членка, 
чиято компетентност не е предвидена на някакво друго основание в 
регламента.Така   например,   ако   френска   фирма   пожелае   да   води 
дело срещу българска фирма, изричният избор на български съд би 
бил безсмислен.Искът, заведен пред него, ще бъде допустим и без 
споразумение   по   силата   на   чл.2   Р   44/01.Самият   обхват   на 
регламента   обаче   почти   изключва   практически   случаите,когато 
такъв въпрос може да се постави в отношенията между страни с 
местожителство   в   държави-членки.По-важно   в   случая   е 
обстоятелството ,че споразумението за избор дава възможност да 
се   предостави   компетентността   на   съд   на   държава-членка   и   в 
случаите,   когато   една   от   страните   е   с   местожителство   в   трета 

2

държава.По   този   начин   българските   фирми   винаги   могат   да   си 
осигурят   правосъдие   с   европейско   качество.Това   представлява 
определено   удобство   при   договори,   сключвани   със   страни,   които 
имат своето местожителство (седалище) в трета държава.Например 
една клауза за избор на компетентен съд в договор с турски или 
ирански   продавач,   която   предоставя   компетентността   на 
български,австрийски   или   френски   съд,   ще   улесни   българския 
купувач при евентуални срещу продавача.

На   четвърто   място,   искът   трябва   да   засяга   отношение   с 

международен   елемент.Международният   елемент   може   да   се 
проявява   в   различни   аспекти,   например   в   различното 
местожителство   на   страните   или   в   предмета   на   иска.Спорни 
остават два момента:1) дали различното гражданство на страните 
може   да   бъде   достатъчно   основание   за   признаването   на 
международен   елемент   в   отношението   –   регламентът   не   се 
интересува от гражданството, и 2) дали волята на страните за избор 
на   компетентен   съд   сама   по   себе   си   привнася   международен 
елемент,   ако   липсва   друг   такъв.Вторият   момент   намира 
законодателна опора в чл.3 параграф 3 от Римската конвенция за 
определяне   на   приложимия   закон   към   договорните 
задължения.Този текст допуска един обективно вътрешен договор 
да бъде подчинен на друг закон по волята на страните, което на 
практика сближава избора на приложимото право с диспозитивния 
принцип   на   вътрешното   право.В   материята   на   съдебната 
компетентност   обаче   изискването   за   международен   елемент   по-
скоро изключва чисто вътрешните спорове от приложното поле на 
пророгацията.Категоричен   отговор   на   този   въпрос  обаче  може  да 
даде само СЕО.

При   сключване   на   споразумението   за   компетентен   съд 

страните   могат   да   се   споразумеят   то   да   обхваща   само   вече 
възникнали   искове   или   бъдещи   такива.Важно   е   да   е   определено 
конкретното   правоотношение,   за   което   се   отнасят,   например 
конкретен   договор.Компетентният   съд   може   да   бъде   определен 
чрез посочване на държава-членка или на конкретен град намиращ 
се в нея.Във втория случай споразумението ще бъде действително, 
дори   да   не   съответства   на   процесуалните   норми   за   местна 
подсъдност   на   съответната   държава.Не   е   необходимо   да 
съществува   обективна   връзка   между     избрания   съд   и   спорното 
правоотношение.Достатъчно е това да е съд на държава-членка.

Условията за действителност на избора от гледна точка на 

формата   са   посочени   в   разпоредбата   на   чл.23   Р   44/01.   Първото 
изискване е за писмено или доказано в писмен вид споразумение, 
което може да се съдържа и в различни по своя характер „общи 

3

условия на договаряне”. Достатъчно е в конкретния основен договор 
да има позоваване на тези общи условия.Регламентът приравнява 
на   писмено   споразумение   и   всяко   електронно   съобщение,   ако   то 
осигурява   „траен   запис   на   споразумение”.   Под   траен   запис   тук 
трябва да се разбира изпращането на съобщението по такъв начин, 
който   позволява   записването   на   твърд   диск,   дискета   или 
разпечатването му.  Алтернативно  се допуска  избора на съд да е 
във   „форма,   която   е   съобразена   с   практиките,които   страните   са 
установили по между си”. Тази формула съществува и в чл. 9, т.1 от 
Конвенцията   на   ООН   относно   договорите   за   международна 
продажба на стоки.В областта на международната търговия, за да е 
налице   действителен   избор   на   съд,   е   достатъчно   формата   да   е 
съобразена с обичая, който е общоизвестен и често съблюдаван от 
страните.Дали   такъв   обичай   съществува   трябва   да   се   докаже   от 
страната, която има правен интерес от установяването му. 

Изискванията   за   действителност   от   гледна   точка   на 

съдържанието на избора могат на кратко да бъдат посочени така:
1)   Споразумението   за   избор   на   съд   не   може   да   засяга   въпроси, 
които   са   предмет   на   изключителната   компетентност,   която   е 
уредена   в   чл.23   Р   44/01.   Ако   страните   сключат   такова 
споразумение,   то   ще   бъде   нищожно.Дали   страните   могат   да 
изберат конкретен съд между съдилищата на държавата, на които е 
възложена изключителна компетентност, е въпрос, които се решава 
от вътрешното процесуално право на съответната държава.
2)   Споразумението   за   избор   на   съд   трябва   да   се   отнася   до 
конкретно   правоотношение;   то   не   може   да   се   отнася   до   всички 
спорове между страните, независимо от характера на отношенията 
между тях.
3)   Въпросите   относно   правоспособността   и   дееспособността   на 
страните не е уредена в регламента.може да се очаква, че избрания 
съд   ще   преценява   тези   въпроси   по   правото,   посочено   от 
собствената му стълкновителна норма.
4)   В   отделни   области   регламентът   поставя   условия   по 
съдържанието и формата на избора на съд с оглед закрилата на по-
слабата страна:застрахования или притежателя на полица ( чл.13 Р 
44/01), потребителя (чл.17 44/01), работника или служителя (чл.21 Р 
44/01).

Правните последици на споразумението за избор на съд, са 

следните:

-   Пророгационен   ефект   (prorogation  fori)  –   споразумението 

предоставя   компетентност   на   посочения   в   него   съд   да   разгледа 
делото между страните.

-

4