Лекция II: ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

1. Същност на външноикономическата политика като неразделна част

от общата икономическа и от външната политика на страната

В научната литература понятието "политика" се употребява в най­различни значения ­ и 

като политическа дейност, и като съвкупност от интереси, и като политическа стратегия и 

тактика, и като изкуство, ръководно умение, личностно и обществено поведение и т.н.

Като социален феномен политиката безспорно е един от важните компоненти на 

управленско­административната система на съответното общество и на държавата. Именно 

държавата със своя административен апарат е призвана да реализира практически, да провежда 

в живота тази политика. Това се осъществява във вид на многообразна политическа дейност, 

разпростираща се във всички сфери на обществения живот. Следователно политиката служи за 

основа на осъществяваната конкретна политическа дейност, определяйки нейната насоченост и 

същностна характеристика.

Реализираната в различните сфери на обществените отношения политическа дейност на 

държавата на практика се проявява в следните две направления ­ вътрешнодър­ жавно 

(национално) и междудържавно (интернационално). Обособяват се и двете присъщи на 

държавата политически функции ­ вътрешнополитическата и външнополитическата. Тези 

функции оформят и съответните разновидности на осъществяваната от държавата цялостна 

политика, а именно вътрешната политика и външната политика. Посочените две политики са 

еднородни по своята същност, но са различни по насоките и формите на проявление. Те не са 

независими, противоположни една на друга, а напротив ­ взаимно се обуславят и допълват като 

два различни инструмента в ръцете на държавата.

Политиката, както и съответната политическа дейност на държавата, може допълнително, 

съобразно други разграничителни критерии, да бъде разделена примерно на икономическа 

политика, културна политика, социална политика, научно­техническа политика и т.н. При 

всички тях обаче се запазват посочените национални и интернационални проявления, 

произтичащи от двете основополагащи политически функции на държавата ­ вътрешната и 

външната.

Държавата поема в свои ръце политиката по регулиране на националното стопанство, 

защото то е „държавно организирано" ­ функционира и се развива в рамките на съществуващата 

държавна територия. Конкретно външноикономическата политика се явява неотменна съставна 

част както на общата национална икономическа политика на държавата, така и на нейната 

външна политика. Тя представлява система от принципи, форми и средства, използвани от 

държавните институции за оптималното насочване и регулиране на външноикономическата 

дейност на страната. Целта й най­ общо се свежда до ускоряване на социално­икономическото 

развитие на нацията и решаването на приоритетните стопански задачи за сметка на 

използването на преимущес­ |вата на международното разделение на труда. Като стимулира или 

ограничава външноикономическото сътрудничество на страната, тя може да предизвика 

съществени промени в рамките на националното стопанство. В същото време 

външноикономическа­ iil политика е призвана да съдейства и за преодоляването на редица 

важни проблеми при общуването с другите държави. Всичко това още веднъж показва сложния 

комбиниран характер на външноикономическата политика като обединено специализирано про­ 

чнпение на цялостната икономическа и на общата външна политика на страната.

Основните сфери на реализиране на външноикономическата политика са външната 

търговия и другите форми на външноикономическа дейност. Разглежданата политика следва да 

създава необходимите условия и предпоставки за максимално използване на обективните 

възможности за развитие на външноикономическите връзки на страната и за успешно решаване 

на съществуващите общи икономически и политически проблеми. Следователно основната цел 

на външноикономическата политика на практика се свежда до ускореното развитие на 

външноикономическите връзки чрез активно включване в международното разделение на труда, 

като едно от проявленията на общественото разделение на труда и важна предпоставка за 

развитието на производителните сили. Тази цел е неразривно свързана и с решаването на 

основните задачи вътре в националната икономика. Реализирането на посочената цел зависи 

както от достигнатото равнище на стопанската дейност, така и от конкретните исторически 

условия ­ закономерностите на вътрешното социално­икономическо развитие, положението в 

световната икономика, особеностите на международната политическа обстановка.