ФРАНЦИЯ 

- 

РАЗВИТИЕ В ПЕРИОДА 

МЕЖДУ 

ДВЕТЕ 

СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Следвоенните   години  

.   Макар   и   една 

от страните победителки в Първата световна война, 

след нейния завършек Франция се оказва в повече от 

окаяно състояние: 1 400 000 убити; 750 хил. ранени и 

инвалиди;   хиляди  километри   железопътни   линии, 

мостове   и   предприятия   напълно   разрушени.   Но 

радостта   от   връщането   на   Елзас   и   Лотарингия   и 

придобиването   .на   някои  от   близкоизточните 

германски   колонии   (Ливан   и   Сирия]   сякаш 

заличават лошите настроения.

В   изборите   от   1919   г.   печели 

политическото   обединение   на   десни   и  центристки 

партии,   наречено   Национален   блок.   Скоро   след 

това от коалицията излиза лявото крило, Радикалната 

и Радикалсоциапистическата партии, които заедно със 

Социалистическата   и   Републикансоциалистическата 

партия   образуват   Ляв   блок.   По-късно   образуваното 

правителство е начело с Поанкаре. 

 В изборите от 1924 г. победител излиза 

Левия блок и той сформира  кабинет начело с Ерио 

(1924-1926).   В   този   период   се   усеща   известно 

икономическо съживяване, Гласувана е и амнистия за 

политическите   затворници.   Дава   се   свобода   на 

организирането   на   професионални   съюзи   за 

държавните   работници.   Жените   получават   известни 

избирателни   права   по   отношение   на   градски   и 

областни избори..

В областта на външната политика в този 

период се създават дипломатически отношения със 

Съветския съюз, като по този начин се признава 

съветската власт в Русия.

Периодът, за който става дума, е богат 

на   политически   събития   от  гледна   точка   на 

авторитета на комунистическата и социалистическата 

партии във Франция. В третото десетилетие на века 

броят на симпатизантите на  социалистическите идеи 

значително нараства за сметка на привържениците на 

комунистическата   партия,   И   докато   първата 

политическа сила в началото на третото десетилетие 

наброява   30   хил.   Члена,   след   десетина   години 

нейният числен състав вече се е увеличил повече от 

четири   пъти.   Не   така

 стоят   нещата   с 

Комунистическата   партия,   която   от   130-хилядна 

членска   маса  спада   до   едва   десетина   хиляди, 

плащащи членския  си внос.  Компрометирането на 

компартията се дължи на първо място на отношението 

на   комунистическото   ръководство   по   въпроса   за 

Елзас и Лотарингия, две френски области, които през 

войната   от   1870-1871   г,   Германия   завладява.   По 

силата   на   Версайския   мирен   договор   на   Първата 

световна война Франция си възвръща тези области. И 

в този момент  комунистите, в унисон с мнението и 

стратегията   на   Ленин   и   Съветите,   обявяват,   че 

договорът   е   несправедлив   и   в  това   число   и 

връщането   на   Елзас   и   Лотарингия   на   Франция   е 

също  несправедливо.   Друга   погрешна   стъпка   на 

френските   комунисти   е  идентифицирането   на 

френската   демокрация   с   фашизма,   както   и   на 

ползуването   на   Интернационала   (по   това   време   е 

химн на Съветския съюз) вместо националния химн 

Марсилезата.   Освен   всичко   това   френското 

общество разбира колко големи субсидии получават 

френските   комунисти   от

 правителството   на 

Съветския  съюз.  Всичко  това  излага  твърде  много 

компартията в очите на всички французи.

Народният   фронт

.   През   1934   г. 

Комунистическата   и   Социалистическата  партии 

оформят   съюз   на   основата   на   борбата   срещу 

фашизма. През  следващата година вече се образува 

една   по-мощна   организация   под   името  Народен 

фронт,  Обединението  си   поставя   за   задача   да 

направи   всичко   възможно   за   ликвидиране   на 

фашистките организации във Франция.

В изборите през април 1936 г. Народният 

фронт спечелва около 70 % от  гласовете и начело на 

създадения правителствен кабинет застава Леон Блум. 

В   законодателно   отношение   в   този   период   са 

направени следните промени:

1.Закриват се фашистки политически формирования;

2.Следи се за съблюдаването на правата и свободите 

на жените и профсъюзите;

3.Национализира   се   голяма   част   от   военната 

промишленост;

4.Има   известно   разширяване   на   демократичните 

свободи;  Разширяват   се   социалните   придобивки: 

въвеждане   на   40-часова

 работна   седмица, 

двуседмичен годишен платен отпуск и т.н.;

5.Предоставя се кредит за селскостопански нужди при 

доста изгодни условия;

6.Установява се твърда цена на някои селскостопански 

стоки и т.н. Външната  политика на правителството 

на Леон  Бпум  предприема  действия с непопулярен 

характер.  Кабинетът  се опитва  да окаже  помощ,  на 

правителството на Народния фронт в Испания.

През   1938   г.   правителството   на   Леон 

Блум, след подаване на оставка, е заменено с ново 

правителство   на   Народния   фронт,   този   път 

предвождано   от   Даладие.   Всъщност   този   път 

определяща   ропя   играят   радикалите   и   десните 

партии.

Правителството   ревизира   социалната 

политика.   Това   се   изразява   във  връщането   на   60-

часовата работна седмица, увеличаване на данъците, 

намаляване   на   месечните   възнаграждения   и 

легализиране на фашистките формирования..

Правителството   на   Даладие   показва 

отстъпчивост   пред   Хитлер   и   готовност   за 

сътрудничество. Именно по този начин може да се 

обясни участието на Франция в пицето на Даладие, 

на срещата в Мюнхен, състояла се на 29-30.IX.1938 

г.,   където   се   подписва   т.нар.   Мюнхенско 

споразумение.   То  на  практика  развързва ръцете  на 

Хитлер   за   експанзионистични   действия.   Тази 

договореност обикновено се схваща като капитулация 

на   Европа   пред   Хитлер.  който   очевидно   от 

позицията на по-силния диктува до голяма степен