Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”

Катедра “Химична технология”

Химически факултет

Р Е Ф Е Р А Т

Тема: Производство на пластмаси. Поликондензационни полимери и 

пластмаси на тяхна основа. Производство на полиестерни 
смоли и пластмаси на тяхна основа. 

Изготвил: Камелия Пламенова Василева

Фак. №: 0805071020

Специалност: Химия, IV курс, Iа група, редовно обучение

Ръководител: гл. ас. д­р Ангелова­Ромова

Дата: 12.2010г.

I.

Въведение

Пластмаси   се   наричат   смолообразните   приридни   и   синтетични 

високомолекулни   органични   продукти,   притежаващи   свойството   пластичност, 
благодарение   на   което   при   пресуване   с   и   без   ингредиенти   при   повишена 
температура и налягане приемат предоставената им форма, която се запазва, без да  
се деформира, при обикновена температура и при условията на работа.

Някои от природните пластични маси са използвани от човека още от дълбока 

древност   –   природните   смоли,   битумите,   асфалтите   и   др.   Тяхната   употреба   е  
толкова   стара,   колкото   е   стара   човешката   култура   изобщо.   Производството   на  
изкуствени  пластмаси  обаче датира от средата на  миналото столетие и особено 
интензивно се развива през последните 40­50 години.

Като   изключим   ограниченото   производство   на   целулоида   (на   базата   на 

колоксилина)   и   на   галалита   (на   базата   на   казеина),   които   датират   от   по­рано, 
бурното развитие на синтетичната пластмасова промишленост започва от началото 
на   20   век   със   синтеза   на   фенолформалдехидните     смоли   от   Байер   (1872г.)   и  
внедряването им  в  промишлеността от белгийския инженер Бакеланд (1907г.), в 
чест на когото тази пластмаса бе наречена бакелит.

Нарастващите   нужди   от     електроизолационни   материали   и   развитото 

производство   на   грамофонни   плочи   наложиха   търсенето   на   нов   вид   пластмаси, 
които да заместят дефицитния шеллак. Във връзка с това през 1922г. в САЩ бе 
организирано   производство   на   алкидни   смоли   –   кондензационен   продукт   на 
фталовия анхидрид с глицерина.

Значителен   връх   на   тази   промишленост   настъпва   с   откриването   и 

внедряването   на   аминопластите   (кондензационни   продукти   на   формалдехида   с 
карбамида   и   меламина)   от   Полак   и   Рипер   през   1925г.,   полистирола, 
поливинилхлорида, поливенилацетата и полиметилметакрилата към 1930г.

Голямото   постижение   в   тази   област   е   внедряването   на   полиамидите 

(кондензационни продукти на дикарбоновите киселини с диамините) в резултат на 
изследванията   на   Кародърс,   на   базата   на   които   през   1931г.   в   САЩ   се   развива 
производството на найлона.

Голямо постижение изясняването на отнасянията на силиконите от Адрианов 

през 1939г., чиито изследвания са дали възможност за организиране промишленото 
производство на ценните пластмаси силикони.

Производство на полиетилен­ през Втората световна война. Поради високите 

налягания при синтеза на тази пластмаса до 1955г. нейното производство е било 
ограничено.   По­късно   с   разработването   на   метода   при   обикновено   налягане   от 
Циглер неговото производство бързо се разширява.

През   последните   десетилетия   беше   внедрено   производството   на   ценни 

пластмаси   като:   политетрафлуоретилена   (тефлон),   полиестерите,   полиуретаните,  
поликарбонатите и др.

II. 

Свойства на пластмасите

По обем производството на  пластмаси понастоящем  е далеч по­голямо от 

производството на цветни метали. Причините за това се крият в някои предимства 
на пластмасите пред металите, по­важни от които са:

1).

  Пластмасите притежават ниска плътност (т.е. няколко пъти по­малка от  

тази   на   металите).   Това   им   свойство,   съчетано   с   голямата   здравина   на 
пластмасовите   изделия,   дава   широки   възможности   за   замяната   на   металите   с 
пластмаси,   при   което   значително   се   намалява   теглото   на   детайлите   и 
конструкциите.   Последното   обстоятелство   е   от   особено   значение   за 
самолетостроенето и автомобилостроенето. Най­голямо бъдеще в това отношение 
имат т.нар. армирани пластмаси.

2).

  Пластмасите   притежават   добри   електроизолационни   свойства, 

водоустойчивост,   голяма   химична   устойчивост,   а   в   някои   случаи   добра  
термоустойчивост.  Тези   отнасяния   обясняват  преимущественото   им   изпозване   в 
електротехниката, химическата промишленост, строителство и др.

3).

  Пластмасите дават възможност за бързо и серийно производство на най­

различни изделия чрез леене и щамповане.

4).

 Някои пластмаси – пенопласти, имат много ниска плътност и позволяват 

направата на много леки, еластични, здрави материали, които намират много голямо 
приложение като звуко­ и термоизолатори.

5).

  Пластмасите   притежават   свойството   да   се   оцветяват   в   най­различни 

цветове, което е от голямо начение за използването им за декоративни изделия и 
текстилни влакна.

  Едни   от   най­съществените   недостатъци   на   пластмасите   са   сравнително 

ниската им топлоустойчивост (от 80 до 220 ?С ), малката им твърдост и склонността 
им към бързо стареене. Днес се произвеждат пластмаси, които в голяма степен са 
лишени от тези недостатъци.

III. 

.

Технология на пластмасите

Пластмасите   представляват   смеси,   основната   част   от   които   е 

смолообразуващо  (свързващо)   вещество,  към  което  се  прибавят  още  пълнители, 
пластификатори, стабилизатори, оцветители и др. Немалко обаче са случаите,когато 

свързващото   вещество   без   всякакви   добавкипредставлява   годна   за   преработка 
пластмаса.

1.

Свързващи вещества

  – използваните при производството на  пластмаси 

свързващи вещества се разделят на три групи:ю

1.1.   Според   произхода   си   биват:  

природни

  (естествени   смоли,   белтъчни 

вещества,асфалти, съхливи масла) и 

синтетични смоли

.

1.2. Според отнасянията си при загряване биват: 

­ термопластични – при загряване и охлаждане обратимо омекват и се 

втвърдяват.

­ термореактивни – необратимо се втвърдяват при загряване.

2.

Пълнители

  ­ Чрез прибавянето им от една страна се подобряват физико­

механичните свойства на пластмасите (твърдост, якоста, огнеустойчивост и др.), а 
от друга страна, се понижава тяхната себестойност. Като пълнители се използват 
евтини и достъпни материали – дървени стърготини, хартия,памучни и трикотажни 
отпадъци,   азбест,   каолин,   креда,   стъклена   вълна   и   др.   Съдържанието   им   в 
пластмасите може да достигне до 50­60%. Преди смесването им със свързващото 
вещество   пълнителите   обикновено   се   смилат   на   фин   прах,   след   което   се 
хомогенизират.

3.

Пластификатори

  – Вещества, които намаляват твърдостта и увеличават 

пластичните свойства (еластичност и гъвкавост) на пластмасите. Те представляват 
нискомолекулни вещества, най­често течности с висока точка на кипене. 

Най­голямо  приложение   като  пластификатори   имат естерите  на   фталовата 

киселина   (пропилфталат,   дибутилфталат   и   др.),   естерите   на  

H3PO4

(трикрезилфосфат,   трифенилфосфат)   и   някои   естери   на   адипиновата   киселина. 
Понякога се използват растителни масла и смоли.