Курсова работа 

по търговско кредитиране на тема:

Консигнацията като форма на търговско 

кредитиране

Изготвил

: Нели Ненова

Специалност:

МТД

Фак.№:m092033

1

Консигнацията  е   форма   на   търговия,   при   която   собственик   на   дадена   стока 

(

консигнант

) делегира на друг търговски субект (

консигнатор

) правото да организира 

продажбата  на   стоката   при  определени   условия   и  срещу  определена   цена.   Основна 

характеристика на този вид договор е, че предмет може да бъде само продажбата на 

стоки, а не сключването и на други изпълнителни сделки.

В   отношенията   между   консигнант   и   консигнатор   няма   преминаване   на   право   на 

собственост върху вещите, и договорът е срочен, като в случай, че след изтичането му 

стоката не е продадена, консигнаторът има задължение да я върне на консигнанта. Тъй 

като при този вид продажба облага черпи консигнантът, той дължи на консигнатора 

възнаграждение, което обикновено се формира като процент от печалбата, но може да е 

и фиксирана сума. Консигнантът дължи на консигнатора и разноските, направени във 

връзка с осъществяването на продажбата.

Три търговски отношения се наслагват в договора за консигнация:

1. Учредителна   сделка  между   консигнанта   и   консигнатора   —   при   която 

консигнантът натоварва консигнатора да извършва покупко-продажба на трети 

лица от свое име и в свой склад или магазин, но за сметка на консигнанта.

2. Изпълнителна   сделка  между   консигнатора   и   купувача   —   актът   на   самата 

продажба, извършена от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта.

3. Отчетна сделка  между консигнатора и консигнанта — тъй като консигнаторът 

извършва продажбата от свое име, за него съществува задължението след това 

да прехвърли правата и задълженията, които е придобил, върху консигнанта.

Договорът за консигнация е широко разпространен в практиката, но за него няма точна 

законова уредба. Поради естеството си обикновено бива приравняван към или считан за 

разновидност на комисионния договор, което прави възможно регламентирането му по 

силата на чл. 348 — чл. 360 от Търговския закон.

2

Каква е разликата между договор за консигнация и договор за отсрочено 

плащане?

Продажбата на изплащане е договор за покупко-продажба, при която задължението на 

купувача   за   плащане   на   цената   е   разсрочено   във   времето.   Тъй   като   е   договор   за 

продажба,   собствеността   върху   вещите   преминава   върху   купувача   от   момента   на 

сключването на договора. Но страните могат да уговорят и друго - собствеността да 

премине върху купувача след изплащане на последната вноска. В този случай обаче 

рискът от случайно погиване или повреждане на вещите ще носи купувачът, макар да 

не е още техен собственик. Това означава, че при повреждане или унищожаване на 

вещите, той не само, че няма право да поиска от продавача нови от същия род, а и ще 

дължи   да   изплати   цената   им,   макар   да   не   може   вече   да   черпи   облага   от   тях.   Ако 

купувачът не изпълнява задължението си за изплащане на вноските, продавачът може 

да развали договора, но само ако неплатените вноски надвишават една пета от цената. 

Когато   се   развали   договорът   заради   неизпълнение,   продавачът   може   да   поиска 

обезщетение, което ще търси по общия ред - т.е пред съд. Страните нямат право да 

уговарят, че платените до момента вноски ще останат като обезщетение за продавача. 

Купувачът ще дължи и възнаграждение за това, че е ползвал вещите през периода на 

изплащането - отношенията са били сходни с тези при наем. 

Договорът за консигнация е срочен. Обикновено страните се уговарят консигнаторът да 

има изключителното право да продава в определен район стоките, предмет на договора 

и   той   поема   задължението   да   не   продава   други   стоки   от   същия   вид   по   време   на 

действие на договора. За по -голяма яснота в отношенията се определят сроковете и 

начина за отчитане на продадените стоки. Обикновено за консигнатора има задължение 

да   приеме   обратно   непродадената   стока   след   изтичане   на   договора.Тъй   като   от 

продажбата консигнантът е този, който черпи облага, той дължи възнаграждение на 

консигнатора. Обикновено това е част, % от печалбата, но това не е задължително. 

Страните могат да уговорят и определена сума, която да се дължи за определен период 

от време - например месец. На консигнатора се дължат и разноските, направени във 

връзка с осъществяването на продажбата.

Правото   на   възнаграждение   и   на   разноски   е   гарантирано   чрез   възможността   при 

неизплащането им върху вещите, които са в държане на консигнатора да бъде учреден 

законен залог. 

3

Както   вече   стана   ясно,   при   отношенията   между   консигнант   и   консигнатор   няма 

преминаване на право на собственост върху вещите. Затова, за разлика от продажбата 

на изплащане, тук в пълна сила важи правилото "Вещта погива за своя собственик". 

Това означава,  че при унищожаване  или повреждане  на стоката,  която се намира  в 

склада или магазина на консигнатора пак ще му се дължи възнаграждение, освен ако 

погиването не е по негова вина. 

Договорът   за   консигнация   притежава   родовите   признаци   на   комисионния 

договор, като основната му специфика е по-тесният предмет - продажба на трети лица 

на стока на доверителя. Консигнаторът приема стоката в своя склад или магазин и я 

продава от свое име, но за сметка на доверителя, който продължава да е собственик на 

стоката до продажбата й на третите лица.

Обикновено стоките, които консигнаторът продава, са предмет на облагаема доставка 

по   ЗДДС.   Данъчният   закон   приравнява   на   доставка   и   прехвърлянето   на   право   на 

разпореждане   със   стока   по   силата   на   договор,   по   който   се   плаща   комисиона   за 

продажбата или покупката. Освен това в нормативния документ  се казва, че когато 

данъчнозадължено лице действа от свое име и за чужда сметка за доставка на стоки, се 

счита, че то е получило и предоставило стоките. Особеност при документирането на 

продажбите на консигнация в съответствие със ЗДДС е това, че консигнаторът издава 

на консигнанта касова бележка на същата стойност, на която е издал и касова бележка 

на клиента си т.е. от двете бележки става ясно, че той е продал и купил стоките на една 

и   съща   цена   -   става   ясно,   че   този   оборот   не   е   негов.   За   това,   че   е   действал   като 

комисионер обаче, консигнаторът има право на възнаграждение (комисиона). За това си 

възнаграждение той издава отделен документ, който също трябва да е придружен от 

фискален бон, ако плащането се извършва в брой.

Така доставките документирани, за да се спази ЗДДС, стават три - между консигнатора 

и   неговия   клиент;   между   консигнанта   и   консигнатора   и   между   консигнатора   и 

консигнанта във връзка с уреждането на неговото възнаграждение.

Тази съвкупност от обороти е интересна от счетоводна гледна точка. Според 

класическия модел за отчитане на консигнационните договори при получаването на 

стоката консигнаторът я завежда задбалансово като чужд актив.

4