10. 

   Организация, цели и поведение на фирмите

Съдържание

10.1.

Фирмена организация

10.2.

Видове фирми

-

Критерии за класификация на фирмите

-

Видове фирми, регламентирани съгласно българското законодателство

10.3.

Цели на фирмата

10.4.

Печалба и нейното максимизиране

-

Дефиниции на понятието печалба

-

Максимизиране на печалбата при съвършена конкуренция

1

Увод

Потребностите   пораждат   фирмата   като   институт   на   пазарната   икономика.   На   нея   е
отредена   важната   роля   за   повишаване   ефективността   на   производството   и
усъвършенстване   на   мениджмънта.   Фирмата   е   стопанска   единица,   извършваща
разнообразна дейност по създаване на стоки и услуги и тяхната реализация, тя е сложно
обединение   на   материали   и   човешки   ресурси,   организирани   и   комбинирани   с   цел
производство   на   определени   блага.   В   стопанската   практика   се   наблюдава   широко
разнообразие от фирми, различни по своя мащаб, начин на организация и предмет на
дейност. Изборът на оптимална организационна форма е сложна задача, която изисква
познаване на предимствата и недостатъците на основните видове фирми. Независимо от
организационната и форма, в дейността на всяка фирма е вкоренен стимулът за печалба.
Ето защо всяка фирма се стреми към рационално поведение, с което цели да избира най-
добрите   за   нея   алтернативни   варианти,   осигуряващи   й   очакваната   максимизация   на
разликата между приходите и разходите.

10.1.

Фирмена организация

Предприемачеството   в   пазарната   икономика   функционира   в   богато   разнообразие   от
фирми,   съсредоточени   главно   в   частния   сектор.   Фирмите   определят   „клетъчната”
структура на пазарното стопанство и осигуряват протичането на пазарните процеси [4, с.
68]. Те представляват стопански организации, които притежават и управляват едно или
повече   предприятия   от   един   или   няколко   отрасъла,   за   да   произвеждат   и   реализират
стоки и услуги на пазара [7, с. 184]. Фирмите са стопански агенти, които мобилизират и
използват   ресурсите,   организират   производството   и   реализацията   на   стоки   и   услуги,
извършват   проучвания   на   стопанската   конюнктура,   осъществяват   научно-
изследователска   и   проектно-конструкторска   дейност   и   провеждат   външно-
икономическата   експанзия.   С   тези   си   функции   те   удовлетворяват   неограничените
желания и потребности на индивидите, домакинствата и обществото от най-разнообразни
блага.   Фирмите   притежават   пълна   самостоятелност   и   отговорност   при   решаване   на
всички   стопански,   технологични   и   социални   проблеми   съобразно   законите,
регламентиращи тяхната дейност в националната и световната икономика.

10.2.

Видове фирми

Фирмената класификация е от особено значение за регулирането, законодателството и
кредиторите.   Фирмената   систематизация   трябва   да   отрази   различната   роля,   която
фирмите имат в протичането на икономическите процеси. Организационните форми на
бизнеса са изключително разнообразни като фирмите могат да бъдат класифицирани в
зависимост от следните критерии [7, с. 184]:

1. В   зависимост   от  

формата   на   собственост

  фирмите   биват   еднолични   частни,

дружествени   частни,   акционерни,   държавни,   общински,   партийни,   църковни,   на
обществени организации, фирми със смесена собственост – държавна и частна или
чуждестранна и местна собственост.

2. В   зависимост   от  

предмета   на   дейност

  фирмите   биват   промишлени,   строителни,

2

транспортни, търговски, селскостопански, застрахователни, научно-изследователски
и др.

3. В   зависимост   от  

целите,   които   преследват,

  фирмите   биват   частни,   публични

(обществени   и   общински)   и   с   идеална   цел   (клубове   и   кооперативни   дружества,
главната цел на които е оказването на взаимна помощ и защита, а не реализиране на
печалба).

4. В зависимост  от  

мащабите  на  дейност,

  фирмите  биват   малки,  средни  и големи.

Мащабите на дейността се определят от размерите на капитала, броя на заетите и
обема на продажбите. Бързите технологични и структурни промени в производството
променят представите за мащабите от дейността – в някои отрасли броят на заетите
може да е малък, но размерите на капитала и продажбите – много големи.

Количествените   параметри   за   дефиниране   на   малкия   бизнес   се   различават   в
отделните   страни.   В   практиката   на  различни   страни   за   международния   бизнес   се
прилагат следните капиталови тавани за малката фирма – в големите страни – до
350 млн. долара, в средните страни – до 50 млн. долара, в малките страни – до 5
млн. долара [1, с. 5]. Границите на персоналовия параметър в малкия бизнес са както
следва   -   в   големите   страни   –   до   499   души,   в   средните   страни   –   до   199   души   в
малките страни – до 49 души [1, с. 5]. В Закона за малките и средните предприятия в
България е посочена горна граница за персонала на малката фирма до 50 души. 

Целта на дейността на малките фирми е нарастване на доходите, като тази цел е
облагодетелствана   чрез   различни   законодателни   преференции,   начини   на
кредитиране и по-ниска лихва (4-5%), възлагане на поръчките и др. Малките фирми
функционират   добре   в   бързооборотните   браншове   –   производство,   услуги,
посредничество.   Уязвимо   място   на   малкия   бизнес   е,   че   той   е   задлъжнял   и
самостоятелно акумулира малки средства. Високият процент на заеман капитал го
прави го прави относително зависим и склонен към фалити [4, с. 69].

Средният бизнес преобладава сред фирмите. Основните белези на средните фирми
са   значимост,   пазарна   адаптивност,   независимост   от   браншово   ограничение,
сдружаване. Характеризират се с управленска структура с работещи звена и добри
възможности за получаване на кредити. Основната им цел е печалбата. Главните им
недостатъци   са   свързани   с   недостатъчните   капитали   за   иновации,   за   нови
инвестиции, често са зависими от големите фирми и по тази причина се сдружават [4,
с. 69]. В Закона за малките и средните предприятия в България е посочена горна
граница за персонала на средната фирма до 100 души.

Големите фирми имат безспорни предимства в областта на акумулирането на големи
капитали,  високи  печалби,  достатъчно  пазари,  научно-изследователска  и развойна
дейност и др. Присъствието на големите фирми е по-голямо в развитите икономики и
големите страни. Пазарни субекти на големия бизнес са холдингите, корпорациите,
акционерните дружества [4, с. 70]. Големият бизнес у нас присъства по няколко линии
– (1.) държавата насърчава големи фирми при решаване на крупни проблеми под
формата   на   концесии;   (2.)   Големи   фирми   организират   свои   клонове   и
представителства;  (3.) Фирми на големия  бизнес продават  патенти,  лицензи,  нови

3

технологии и др. [1, с. 9].

5. В   зависимост   от  

националната   принадлежност   на   капитала

  фирмите   биват

транснационални   и   многонационални.   При   първите   капиталът   принадлежи   на
граждани от една страна, а при вторите – на две или повече страни.

Към   организационните   форми   на   бизнеса   се   отнасят   и   различните   отраслови   и
междуотраслови   предприемачески   съюзи   и   обединения,   защитаващи   правата   и
интересите   на   своите   участници.   С   известна   условност   за   такива   форми   се   смятат
проявите на несъвършената конкуренция картел, синдикат, тръст, концерн, конгломерат,
монопол и олигопол [7, с. 185].

Търговският закон в България  (ТЗ)  от 1991 г. с последни изменения  от 1 юни 2010 г.
упоменава, че фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и
се подписва [ТЗ Чл.7]. Според същия закон 

търговец

 е всяко физическо или юридическо

лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки [ТЗ Чл.1]:

-

покупка   на   стоки   или   други   вещи   с   цел   да   ги   препродаде   в   първоначален,
преработен или обработен вид;

-

продажба на стоки от собствено производство;

-

покупка на ценни книги с цел да ги продаде;

-

търговско представителство и посредничество;

-

комисионни, спедиционни и превозни сделки;

-

застрахователни сделки;

-

банкови и валутни сделки;

-

менителници, записи на заповед и чекове;

-

складови сделки;

-

лицензионни сделки;

-

стоков контрол;

-

сделки с интелектуална собственост;

-

хотелиерски,   туристически,   рекламни,   информационни,   програмни,   импресарски
или други услуги;

-

покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;

-

лизинг.

За търговци се считат и търговските дружества, кооперациите, с изключение на жилищно-
строителните и всички лица, образували предприятия, които по предмет и обем изискват
делата им да се водят по търговски начин, независимо че дейността им не е посочена по-
горе.   Дейността   на   кооперациите   и   кооперативните   предприятия   се   регламентира   от
Закона за кооперациите.

ТЗ регламентира правата и задълженията на следните фирми: 1.) еднолични търговци
(ЕТ);   2.)   събирателни   дружества   (СД);   3.)   командитни   дружества   (КД);   4.)   командитни

4

дружества с акции (КДА); 5.) дружества с ограничена отговорност (ООД) 6.) акционерни
дружества (АД).

1.)

Еднолични   търговци.

  Това   е   най-лесният   начин   за   организиране   на   стопанска

дейност – учредява се по сравнително опростена административна процедура. Като
едноличен   търговец   може  да   се   регистрира   всяко   дееспособно   физическо   лице   с
местожителство   в   страната   [ТЗ   Чл.   56].

Всички   търговци   и   създадените   от   тях

търговски фирми задължително се вписват в търговските регистри към съответните
окръжни или градски съдилища. Обикновено ЕТ се появяват в отраслите, където не е
необходим голям капитал, но е задължителен непосредственият контакт с клиентите
или пък трябва да се вземат бързи решения за смяна на асортимента,  пазарната
стратегия и технологията.

Управлението   на   едноличните   фирми   на   граждани   се   осъществява   от   лицето
собственик   на   капитала,   което   почти   винаги   съвпада   с   този,   който   е   регистрирал
фирмата.   Избирайки   тази   форма,   собственикът   получава   удовлетворението,   че
работи за самия себе си, самостоятелно взема решения и получава за усилията си
съответния   предприемачески   доход.   Едноличният   търговец   разполага   с   пълна
свобода   на   действие   в   рамките   на   закона   –   упражнява   личен   контрол   върху
дейността на фирмата, влиза в непосредствен контакт с контрагентите и реализира
своите   намерения,   ръководейки   се   от   личния   си   интерес.   От   предприемаческата
енергия   и   инициативност   на   собственика   зависи   разширяването   на   бизнеса   и
своевременното   адаптиране   към   потребностите   на   пазара.   Той   се   стреми   да
използва ресурсите ефективно, да избягва излишните и нерационалните разходи, да
реализира икономии, защото от това зависи успеха на фирмата. След изплащане на
данъците   едноличният   търговец   се   разпорежда   с   печалбата   в   зависимост   от
собствените си желания и цели.

В   много   случаи,   обаче,   независимостта   на   индивидуалния   предприемач   може   да
стане негов недостатък, тъй като успехът на начинанието изцяло зависи от таланта и
управленските   способности   на   един   човек.   Основен   недостатък   на   ЕТ   е
неограничената   отговорност   на   собственика   –   от   гл.т.   на   закона,   собственикът   и
неговата  фирма се явяват едно цяло – за официално  регистрираните  дългове  на
фирмата  носи   отговорност   собственикът,   дори   и   с  личното   си   имущество.   Това  е
своеобразна гаранция за неговите кредитори в случай на фалит.

Друг недостатък на едноличната фирма, е че собственикът и няма регламентирано
работно време и отпуски, а при заболяване бизнесът може да се затрудни сериозно.
Едноличните   търговци   имат   ограничени   възможности   за   разширяване   поради
малките   размери   на   техния   капитал.   Процесът   на   натрупване   на   капитала   е
продължителен и има по-ниска степен на специализация - затова в ЕТ е трудно или
невъзможно да се развие масово или едросерийно производство и да се реализират
големи икономии от мащаба [7, с. 189]. 

В допълнение финансирането на перспективни стопански проекти на ЕТ от външни
източници е ограничено, защото човек, решил самостоятелно да организира фирма,
често   се   сблъсква   с   трудности   при   опита   си   да   получи   кредити.   Ограничените
финансови   и   производствено-технологични   възможности   на   ЕТ   често   пъти   не   им

5

позволяват да внедрят добри научни идеи, открития и изобретения.

2.)

Дружествени фирми

 възникват в резултат на обединяване на две или повече лица

за извършване на търговски сделки с общи средства и предприемачески усилия [ТЗ
Чл. 63]

. 

Техни учредители са дееспособни местни или чуждестранни физически или

юридически лица, уговарящи се за съвместна дейност, размера на вноските, правата
и задълженията, формата на управление и т.н. 

Обединяването на сравнително малки капитали при дружествените фирми създава
благоприятни възможности за разширяване на производството и за реализиране на
икономии   от   мащаба.   Подготвят   се   условия   за   внедряване   на   прогресивна
технология и диверсификация на производството. Съдружниците могат да използват
почивни дни и отпуски, да се заместват при болест, без това да пречи на съвместния
им бизнес. В допълнение съдружниците  могат да се специализират  в определена
дейност, с което се повишава производителността на техния труд. 

Дружествените фирми могат да бъдат с ограничена или неограничена отговорност.
Тези с неограничена отговорност са в повечето случаи малки и затова притежават
недостатъците на едноличните търговци. В допълнение интересите на съдружниците
могат да бъдат противоречиви, а в такива фирми се изисква съвместно вземане на
решения. Постигането на консенсус изисква повече време и е възможно да бъдат
пропуснати благоприятни възможности.

Взаимното   доверие   и   зачитане   на   съдружниците   е   главната   предпоставка   за
създаване   на   дружествени   фирми   с   неограничена   отговорност.   При   фалит   всеки
участник   от   тях   отговаря   солидарно   с   цялото   си   имущество   и   собственост   пред
кредиторите,   независимо   от   процентното   съотношение   на   собствения   капитал   на
съдружниците.   Затова   тези   фирми   са   предимно   семейни   или   представляват
сдружения от професионалисти, ползващи предимствата на специализацията.

В зависимост от основанието им за възникване дружествата могат да се разделят на
договорни и уставни [4, с.71]. Към договорните се отнасят събирателните дружества,
командитните   дружества   и   дружествата   с   ограничена   отговорност.   Към   уставните
дружества принадлежат акционерните дружества и командитните дружества с акции.

В зависимост от стопанската им организация дружествата могат да се разделят още
на персонални и капиталови [4, с.71]. Персоналните дружества предполагат лично
участие   на   съдружниците   при   осъществяване   на   търговската   дейност.   При   тях
дяловете   на   съдружниците   са   непрехвърляеми   и   при   напускане   на   съдружник
дружеството   се   прекратява.   Отговорността   е   лична   и   неограничена.   Типичен
представител   на   персоналните   дружества   е   събирателното   дружество.   При
капиталовите   дружества   основна   роля   има   участието   с   капитали.   Дяловете   на
участниците   са   прехвърляеми   и   при   напускане   на   участник   дружеството   не   се
прекратява. Представители на капиталовите дружества са акционерното дружество,
командитното дружество с акции и дружеството с ограничена отговорност.

Събирателното дружество (СД)

 е характерен пример за дружество с неограничена

отговорност. Фирмата на събирателното дружество се състои от фамилните имена
или фирмите на един или повече съдружници с указанието "събирателно дружество"

6