10.
Организация, цели и поведение на фирмите
Съдържание
10.1.
Фирмена организация
10.2.
Видове фирми
-
Критерии за класификация на фирмите
-
Видове фирми, регламентирани съгласно българското законодателство
10.3.
Цели на фирмата
10.4.
Печалба и нейното максимизиране
-
Дефиниции на понятието печалба
-
Максимизиране на печалбата при съвършена конкуренция
1
Увод
Потребностите пораждат фирмата като институт на пазарната икономика. На нея е
отредена важната роля за повишаване ефективността на производството и
усъвършенстване на мениджмънта. Фирмата е стопанска единица, извършваща
разнообразна дейност по създаване на стоки и услуги и тяхната реализация, тя е сложно
обединение на материали и човешки ресурси, организирани и комбинирани с цел
производство на определени блага. В стопанската практика се наблюдава широко
разнообразие от фирми, различни по своя мащаб, начин на организация и предмет на
дейност. Изборът на оптимална организационна форма е сложна задача, която изисква
познаване на предимствата и недостатъците на основните видове фирми. Независимо от
организационната и форма, в дейността на всяка фирма е вкоренен стимулът за печалба.
Ето защо всяка фирма се стреми към рационално поведение, с което цели да избира най-
добрите за нея алтернативни варианти, осигуряващи й очакваната максимизация на
разликата между приходите и разходите.
10.1.
Фирмена организация
Предприемачеството в пазарната икономика функционира в богато разнообразие от
фирми, съсредоточени главно в частния сектор. Фирмите определят „клетъчната”
структура на пазарното стопанство и осигуряват протичането на пазарните процеси [4, с.
68]. Те представляват стопански организации, които притежават и управляват едно или
повече предприятия от един или няколко отрасъла, за да произвеждат и реализират
стоки и услуги на пазара [7, с. 184]. Фирмите са стопански агенти, които мобилизират и
използват ресурсите, организират производството и реализацията на стоки и услуги,
извършват проучвания на стопанската конюнктура, осъществяват научно-
изследователска и проектно-конструкторска дейност и провеждат външно-
икономическата експанзия. С тези си функции те удовлетворяват неограничените
желания и потребности на индивидите, домакинствата и обществото от най-разнообразни
блага. Фирмите притежават пълна самостоятелност и отговорност при решаване на
всички стопански, технологични и социални проблеми съобразно законите,
регламентиращи тяхната дейност в националната и световната икономика.
10.2.
Видове фирми
Фирмената класификация е от особено значение за регулирането, законодателството и
кредиторите. Фирмената систематизация трябва да отрази различната роля, която
фирмите имат в протичането на икономическите процеси. Организационните форми на
бизнеса са изключително разнообразни като фирмите могат да бъдат класифицирани в
зависимост от следните критерии [7, с. 184]:
1. В зависимост от
формата на собственост
фирмите биват еднолични частни,
дружествени частни, акционерни, държавни, общински, партийни, църковни, на
обществени организации, фирми със смесена собственост – държавна и частна или
чуждестранна и местна собственост.
2. В зависимост от
предмета на дейност
фирмите биват промишлени, строителни,
2
транспортни, търговски, селскостопански, застрахователни, научно-изследователски
и др.
3. В зависимост от
целите, които преследват,
фирмите биват частни, публични
(обществени и общински) и с идеална цел (клубове и кооперативни дружества,
главната цел на които е оказването на взаимна помощ и защита, а не реализиране на
печалба).
4. В зависимост от
мащабите на дейност,
фирмите биват малки, средни и големи.
Мащабите на дейността се определят от размерите на капитала, броя на заетите и
обема на продажбите. Бързите технологични и структурни промени в производството
променят представите за мащабите от дейността – в някои отрасли броят на заетите
може да е малък, но размерите на капитала и продажбите – много големи.
Количествените параметри за дефиниране на малкия бизнес се различават в
отделните страни. В практиката на различни страни за международния бизнес се
прилагат следните капиталови тавани за малката фирма – в големите страни – до
350 млн. долара, в средните страни – до 50 млн. долара, в малките страни – до 5
млн. долара [1, с. 5]. Границите на персоналовия параметър в малкия бизнес са както
следва - в големите страни – до 499 души, в средните страни – до 199 души в
малките страни – до 49 души [1, с. 5]. В Закона за малките и средните предприятия в
България е посочена горна граница за персонала на малката фирма до 50 души.
Целта на дейността на малките фирми е нарастване на доходите, като тази цел е
облагодетелствана чрез различни законодателни преференции, начини на
кредитиране и по-ниска лихва (4-5%), възлагане на поръчките и др. Малките фирми
функционират добре в бързооборотните браншове – производство, услуги,
посредничество. Уязвимо място на малкия бизнес е, че той е задлъжнял и
самостоятелно акумулира малки средства. Високият процент на заеман капитал го
прави го прави относително зависим и склонен към фалити [4, с. 69].
Средният бизнес преобладава сред фирмите. Основните белези на средните фирми
са значимост, пазарна адаптивност, независимост от браншово ограничение,
сдружаване. Характеризират се с управленска структура с работещи звена и добри
възможности за получаване на кредити. Основната им цел е печалбата. Главните им
недостатъци са свързани с недостатъчните капитали за иновации, за нови
инвестиции, често са зависими от големите фирми и по тази причина се сдружават [4,
с. 69]. В Закона за малките и средните предприятия в България е посочена горна
граница за персонала на средната фирма до 100 души.
Големите фирми имат безспорни предимства в областта на акумулирането на големи
капитали, високи печалби, достатъчно пазари, научно-изследователска и развойна
дейност и др. Присъствието на големите фирми е по-голямо в развитите икономики и
големите страни. Пазарни субекти на големия бизнес са холдингите, корпорациите,
акционерните дружества [4, с. 70]. Големият бизнес у нас присъства по няколко линии
– (1.) държавата насърчава големи фирми при решаване на крупни проблеми под
формата на концесии; (2.) Големи фирми организират свои клонове и
представителства; (3.) Фирми на големия бизнес продават патенти, лицензи, нови
3
технологии и др. [1, с. 9].
5. В зависимост от
националната принадлежност на капитала
фирмите биват
транснационални и многонационални. При първите капиталът принадлежи на
граждани от една страна, а при вторите – на две или повече страни.
Към организационните форми на бизнеса се отнасят и различните отраслови и
междуотраслови предприемачески съюзи и обединения, защитаващи правата и
интересите на своите участници. С известна условност за такива форми се смятат
проявите на несъвършената конкуренция картел, синдикат, тръст, концерн, конгломерат,
монопол и олигопол [7, с. 185].
Търговският закон в България (ТЗ) от 1991 г. с последни изменения от 1 юни 2010 г.
упоменава, че фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и
се подписва [ТЗ Чл.7]. Според същия закон
търговец
е всяко физическо или юридическо
лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки [ТЗ Чл.1]:
-
покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,
преработен или обработен вид;
-
продажба на стоки от собствено производство;
-
покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
-
търговско представителство и посредничество;
-
комисионни, спедиционни и превозни сделки;
-
застрахователни сделки;
-
банкови и валутни сделки;
-
менителници, записи на заповед и чекове;
-
складови сделки;
-
лицензионни сделки;
-
стоков контрол;
-
сделки с интелектуална собственост;
-
хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски
или други услуги;
-
покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
-
лизинг.
За търговци се считат и търговските дружества, кооперациите, с изключение на жилищно-
строителните и всички лица, образували предприятия, които по предмет и обем изискват
делата им да се водят по търговски начин, независимо че дейността им не е посочена по-
горе. Дейността на кооперациите и кооперативните предприятия се регламентира от
Закона за кооперациите.
ТЗ регламентира правата и задълженията на следните фирми: 1.) еднолични търговци
(ЕТ); 2.) събирателни дружества (СД); 3.) командитни дружества (КД); 4.) командитни
4
дружества с акции (КДА); 5.) дружества с ограничена отговорност (ООД) 6.) акционерни
дружества (АД).
1.)
Еднолични търговци.
Това е най-лесният начин за организиране на стопанска
дейност – учредява се по сравнително опростена административна процедура. Като
едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с
местожителство в страната [ТЗ Чл. 56].
Всички търговци и създадените от тях
търговски фирми задължително се вписват в търговските регистри към съответните
окръжни или градски съдилища. Обикновено ЕТ се появяват в отраслите, където не е
необходим голям капитал, но е задължителен непосредственият контакт с клиентите
или пък трябва да се вземат бързи решения за смяна на асортимента, пазарната
стратегия и технологията.
Управлението на едноличните фирми на граждани се осъществява от лицето
собственик на капитала, което почти винаги съвпада с този, който е регистрирал
фирмата. Избирайки тази форма, собственикът получава удовлетворението, че
работи за самия себе си, самостоятелно взема решения и получава за усилията си
съответния предприемачески доход. Едноличният търговец разполага с пълна
свобода на действие в рамките на закона – упражнява личен контрол върху
дейността на фирмата, влиза в непосредствен контакт с контрагентите и реализира
своите намерения, ръководейки се от личния си интерес. От предприемаческата
енергия и инициативност на собственика зависи разширяването на бизнеса и
своевременното адаптиране към потребностите на пазара. Той се стреми да
използва ресурсите ефективно, да избягва излишните и нерационалните разходи, да
реализира икономии, защото от това зависи успеха на фирмата. След изплащане на
данъците едноличният търговец се разпорежда с печалбата в зависимост от
собствените си желания и цели.
В много случаи, обаче, независимостта на индивидуалния предприемач може да
стане негов недостатък, тъй като успехът на начинанието изцяло зависи от таланта и
управленските способности на един човек. Основен недостатък на ЕТ е
неограничената отговорност на собственика – от гл.т. на закона, собственикът и
неговата фирма се явяват едно цяло – за официално регистрираните дългове на
фирмата носи отговорност собственикът, дори и с личното си имущество. Това е
своеобразна гаранция за неговите кредитори в случай на фалит.
Друг недостатък на едноличната фирма, е че собственикът и няма регламентирано
работно време и отпуски, а при заболяване бизнесът може да се затрудни сериозно.
Едноличните търговци имат ограничени възможности за разширяване поради
малките размери на техния капитал. Процесът на натрупване на капитала е
продължителен и има по-ниска степен на специализация - затова в ЕТ е трудно или
невъзможно да се развие масово или едросерийно производство и да се реализират
големи икономии от мащаба [7, с. 189].
В допълнение финансирането на перспективни стопански проекти на ЕТ от външни
източници е ограничено, защото човек, решил самостоятелно да организира фирма,
често се сблъсква с трудности при опита си да получи кредити. Ограничените
финансови и производствено-технологични възможности на ЕТ често пъти не им
5
позволяват да внедрят добри научни идеи, открития и изобретения.
2.)
Дружествени фирми
възникват в резултат на обединяване на две или повече лица
за извършване на търговски сделки с общи средства и предприемачески усилия [ТЗ
Чл. 63]
.
Техни учредители са дееспособни местни или чуждестранни физически или
юридически лица, уговарящи се за съвместна дейност, размера на вноските, правата
и задълженията, формата на управление и т.н.
Обединяването на сравнително малки капитали при дружествените фирми създава
благоприятни възможности за разширяване на производството и за реализиране на
икономии от мащаба. Подготвят се условия за внедряване на прогресивна
технология и диверсификация на производството. Съдружниците могат да използват
почивни дни и отпуски, да се заместват при болест, без това да пречи на съвместния
им бизнес. В допълнение съдружниците могат да се специализират в определена
дейност, с което се повишава производителността на техния труд.
Дружествените фирми могат да бъдат с ограничена или неограничена отговорност.
Тези с неограничена отговорност са в повечето случаи малки и затова притежават
недостатъците на едноличните търговци. В допълнение интересите на съдружниците
могат да бъдат противоречиви, а в такива фирми се изисква съвместно вземане на
решения. Постигането на консенсус изисква повече време и е възможно да бъдат
пропуснати благоприятни възможности.
Взаимното доверие и зачитане на съдружниците е главната предпоставка за
създаване на дружествени фирми с неограничена отговорност. При фалит всеки
участник от тях отговаря солидарно с цялото си имущество и собственост пред
кредиторите, независимо от процентното съотношение на собствения капитал на
съдружниците. Затова тези фирми са предимно семейни или представляват
сдружения от професионалисти, ползващи предимствата на специализацията.
В зависимост от основанието им за възникване дружествата могат да се разделят на
договорни и уставни [4, с.71]. Към договорните се отнасят събирателните дружества,
командитните дружества и дружествата с ограничена отговорност. Към уставните
дружества принадлежат акционерните дружества и командитните дружества с акции.
В зависимост от стопанската им организация дружествата могат да се разделят още
на персонални и капиталови [4, с.71]. Персоналните дружества предполагат лично
участие на съдружниците при осъществяване на търговската дейност. При тях
дяловете на съдружниците са непрехвърляеми и при напускане на съдружник
дружеството се прекратява. Отговорността е лична и неограничена. Типичен
представител на персоналните дружества е събирателното дружество. При
капиталовите дружества основна роля има участието с капитали. Дяловете на
участниците са прехвърляеми и при напускане на участник дружеството не се
прекратява. Представители на капиталовите дружества са акционерното дружество,
командитното дружество с акции и дружеството с ограничена отговорност.
Събирателното дружество (СД)
е характерен пример за дружество с неограничена
отговорност. Фирмата на събирателното дружество се състои от фамилните имена
или фирмите на един или повече съдружници с указанието "събирателно дружество"
6
Предмет: | Реклама и PR, Икономика |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 10 |
Брой думи: | 1029 |
Брой символи: | 6276 |