Валутна интеграция. оптимални валутни зони.
background image

 

ТЕМА 8. Валутна интеграция. Теория за оптималните 

валутни зони

 

 

1. Общи характеристики на валутната интеграция 

Един  от  най-актуалните  икономико-политически  въпроси  в  последните 

години е проблемът за икономическата интеграция между страните. Примери за 

такива  процеси  са  образуването  на  търговски  съюзи,  споразумения  по 

специални  социално-икономически  въпроси,  валутна  интеграция  между 

отделните  страни  и  пр.  Най-показателен  пример  за  успешност  на  подобна 

интеграция е ЕС и съответно ИВС.   

Основен  ефект  от  валутната  интеграция  за  страните  членки  е  намаляване 

на инструментите, които могат да се приемат за целите на макроикономическата 

стабилизация.  В  частност,  страните  участнички  във  валутен  съюз  не  могат  да 

използват валутната и парично кредитна политика за изглаждане на негативните 

последствия  от  асиметричните  шокове,  тъй  като  приоритетите  на 

икономичеката  политика  се  определят  от  потребностите  на  валутния  съюз  и 

имат за цел поддържане на икономическа стабилност и устойчивост на единната 

валута.  

В  литературата  терминът  оптимална  валутна  зона  се  използва  за 

обозначаване  в  оптимална  (в  географски  смисъл)  област,  на  територията  на 

която  общо  средство  за  плащане  е  една  валута  или  група  валути, 

двустранните  обменни  курсове  на  които  са  строго  фиксирани,  а  към 

останалите световни валути се използва режим на плаващ обменен курс.

 Оттук 

следва, че анализът на проблемите на ОВЗ е тясно свързан с избора на режим на 

обменен курс и обсъждане на неговите сравнителни предимства и недостатъци.

 

 

Утвърждава се, че страни, в които цените и работните заплати по една или 

друга  причина  са  недостатъчно  гъвкави,  плаващите  валутни  курсове  са 

необходими за поддържане на вътрешно и външноравновесие, което може да се 

наруши  в  резултат  на  въздействието  на  асиметрични  шокове  върху 

икономиката.

 

 

background image

 

В  рамките  на  такава  постановка  на  проблемите,  вниманието  на 

изследователите  се  насочва  към  това  да  бъде  определен  оптимален  режим  на 

валутен курс и условия, при които преходът от режима на свободно плаване към 

режим  на  строго  фиксиран  курс  да  бъде  съпровоен  с  минимални  разходи  или 

максимална  печалба.  Както  отбелязва  и  Фридман  (

1953

),  плаващият  валутен 

курс  позволява  да  се  поддържат  вътрешното  и  външно  равновесие  при 

недостатъчна гъвкавост на цените и работните заплати, за сметка на влиянието 

на относителната стойност на изнасяните и внасяните стоки.  

В  рамките  на  теорията  за  оптималните  валутни  зони  се  разглеждат 

условията, при които страната изказва предпочитания да премине към режим на 

фиксиран обменен курс по отношение на валутите на страна-партньор. Теорията 

за  ОВЗ  утвърждава,  че  съществуват  условия,  при  които  за  някои  страни 

фиксираният  обменен  курс  е  предпочитан  като  инструмент  за  достигане  на 

вътрешен и външен баланс. 

Съществуват  две  форми  на  анализа  на  оптималните  валутни  зони  – 

традиционен и алтернативен. 

2.Традиционен подход за изследване на валутната интеграция 

Описаните  проблеми,  възникващи  в  процеса  на  валутна  интеграция, 

определят и хода на развитието на теорията за оптималните валутни зони.  

Първоначално  ОВЗ  се  формира  в  рамките  на  т.нар. 

традиционен  или 

критериален  подход

,  когато  различни  автори  отделят  икономически 

характеристики  или  показатели,  позволяващи  да  се  определят  размера  и 

контурите  на  ОВЗ.  Така  в  рамките  на  традиционния  подход  се  определят 

следните критерии:  

1-мобилност на факторите за производство; 

2-откритост на икономиката и размер; 

3-диверсификация на икономиката; 

4-сходство в темповете на инфлация; 

5-икономическа интеграция; 

6-политическа интеграция; 

7-други критерии (прокси критерии). 

background image

 

Критерий 1 – „Мобилност на факторите за производство

 

” 

Първият  от  гореизброените  критерии  –  (1)  мобилност  на  факторите  за 

производство,  е  предложен  от  Мъндел. 

Мъндел

  проявява  интерес  към 

размерите на оптималните валутни зони, а самата ОВЗ определя като географска 

област, на територията на която обменните курсове са фиксирани. Той стига до 

извода,  че  оптимална  е  онази  валутна  зона,  на  територията  на  която  високата 

мобилност на  факторите  на  производство  играят  коригиращ механизъм вместо 

плаващия валутен  курс. Даденият извод е получен на основата на прост модел 

на две страни, при които се наблюдава 

шоково преместване на търсенето на 

стоки от едната страна към другата

.  

Неявно,  предполагайки,  че  действа  законът  за  единната  цена,  Мъндел 

справедливо  отбелязва,  че  в  резултат  на  такъв  шок  в  едната  страна  ще  се 

наблюдава  ръст  на  безработицата,  а  в  другата  –  инфлационен  натиск.  При 

независими  страни  оптимална  ще  е  тази  политика,  която  позволява  да  се 

неутрализира  влиянието  на  шока.  Заедно  с  това,  в  ролята  на  коригиращ 

механизъм (в случай на валутна зона) влиза  

мобилността на труда

изтичане 

на трудови ресурси от дефицитния към профицитния регион (под условията на 

платежния  баланс),  което  ще  отстрани  влиянието  на  асиметричния  шок  на 

ниво инфлация и заетост

.  

Критерий 2 – „Откритост на икономиката” 

Следващият критерий за оптималност е откритостта на икономиката. Пръв 

значимостта на този  критерий  демонстрира  МакКинън. Той използва  модел  на 

две страни с търгуеми и нетъргуеми стоки.  

Под  термина  ОВЗ  Маккинън  разбира  зона  с  единна  валута,  на 

територията  на  която  парично  кредитната  политика  и  плаващият  обменен 

курс по отношение на външните валути позволяват достигане на следните три 

цели

 

поддържане на пълна заетост; 

 

поддържане на равновесие в платежния баланс; 

Критерий 3 – „Диверсификация на икономиката” 

Това е само предварителен преглед!

Банки и банково обслужване

Търговския закон (глава 29 “Банкови сделки”) визира основните типове банкови сделки от гл. точка на правната им регламентация – набиране на влогове, осъществяване на разплащания, предоставяне на заеми и други сделки...

Банки и банково обслужване

Предмет: Търговия, Икономика
Тип: Лекции
Брой страници: 41
Брой думи: 16239
Брой символи: 104464
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм