Етническа и конфесионална структура на населението

Етническата и религиозната структура на населението е субективният фактор с най-
важна роля за развитието на стопанските взаимоотношения, международната търговия 
и териториалното разпределение на производството. Тази роля се изразява в 
стопанската социализация и стопанските културни традиции, както и в най-малкото 
етно-религиозни конфликти, развиващи се днес на всички континенти с изключение на 
1, който не е населен. Такива конфликти има и в някои от най-развитите 
икономиически и политически стабилни държави каквито са страните от ЕС.
Етнос – думата е от гръцки произход и различни значения – на социална прослойка, на 
отделни групи от населението, днес означава народ. Това е общност исторически 
формирала се на дадена територия, носител и създател на етноним, на специфични 
културни особености и език. Тя съзнава различието си от останалите подобни 
общности и отстоява своята етническа територия. Етническите форми, които са се 
развивали през отделните етапи от общественото развитие това са: 

народност,  народ, 

нация, мегаетнос и мултиетническо общество. 

За територията на Европа 

народностите и народите възникват през Античността и Средновековието; нациите 
през епохата на буржоазната революция. В мултиетническите общества има 
продължително съжителство на няколко етноса или етнически групи като всеки от тях 
запазва своята култура, език и идентичност. Под общества тук се разбира населението 
на определена държава. Най-голямата мултиетническа общност е Република Индия – в 
нея има около 200 етноса. Официалните езици са 18 без английския. Друго голямо 
мултниетническо общество е населението на руската федерация. Мегаетносът за 
разлика от мултиетническото общество е сливане на няколко етноса при което се губят 
специфичните особености на отделните групи и се появява общо етническо 
самосъзнание и тук примерите са преди всичко с обществата на страните от Новия свят. 
– Сев. и Лат. Америка, Австралия.

Китай 

е най –старата държава в света запазила се и до днес на територията на която е 

създадена. Китай се превръща в мултиетническо общество. Съществуват много 
диалекти над 20. Те не могат да се разберат по друг начин освен писмен. 
Техническите признаци, които имат значение за класификацията са следните - 

езикът 

е 

условният технически признак. Чрез сходствата и различията между отделните езици е 
съставена съвременната класификация между отделните езици е съставена 
съвременната класификация на етносите, която разделя народите в 28 езикови 
семейства, всяко от които има определен брой групи и подгрупи. Счита се че народите 
от едно семесйтво имат общ технически произход, тъй като в края на Плаеолита 
населението на земята се е разпределеило в 6 или 7 езикови семейства – така 
наречените нострадически, от които след това са се развили съвременните езикови 
семейства. 

Културните особености

 също са основен признак. те включват религията , 

изкуството, архитектурата, кухнята и облеклото. Гайдата например е характерен за 
келтските народи на Европа. 

Стопанските взаимоотношения

 също могат да се 

разглеждат като важен етнически признак. Те включват използваните оръдия на труда, 
трудовите навици на нселението , специализация. Не на последно място 
самосъзнанието , тъй като хората са свободни да се самоопоредлеят и това най-често е 
свързано с етническата принадлежност на родителите. Има някои етноси, утвърдили 
собствени признаци в това отношение. Най-голямото езиково семейство в света е индо-
европейското, към което се отнася и Б-я. Състои се от 7 езикови групи, 5 от тях в 
Европа и 2 в Азия. Най-голямата група е индоарийската (ромите). Словакия има най-
голям дял на ромите в сравнение с местното население. Ромите са тръгнали от 
Централна Индия. Останалите индийски народи са: 

индостанци, пенджаби, бенгали,