1. Въздушната среда (атмосферата) се състои от 3 слоя. Първият е тропосферата
-разположен е най-близко до земната повърхност. Характеризира се с голяма
плътност и постоянни вертикални и хоризонтални движения на въздуха.
Стратосферата е вторият слой в него е разположен озоновият слой. Йоносферата е
третият слой, който се простира до 1000 и повече км над земната повърхност.
Химичният състав и физичната характеристика на атмосферния въздух са с най-
силно екологично въздействие върху човешкия организъм. Въздушнита среда
оказва въздействие върху здравето и работоспособноста на човека не само с
химичния състав и физичната характеристика. Химичен състав на въздуха -
Свободния атмосферен въздух се състои от постоянен непроменлив състав и от
случайни допълнителни съставки. Постоянния състав се състои от азот, аргон,
въглероден двуокис и обемни неутрални газове. Постоянния химичен състав на
свободния атмосферен въздух е непроменлива величина. В затворени помещения,
обаче при недобра вентилация, химичния състав на въздуха се мени. Кислородът е
най-важната и абсолютна необходима за човека химична съставка на атмосферния
въздух. За един час в покой човек прекарва през белите си дробове около 600л
въздух, съдържащ 120л кислород, от които се усвояват 30%. Когато съдържанието
на кислорода във въздуха спадне по 17% предизвиква хипоксия. Физически
фактори на атмосферата включват температура, влажност, движение на въздуха и
атмосферното налягане. Температурата на въздуха е от извънредно значение за
човешкия организъм, за неговата терморегулация. При много висока температура
на въздуха се повишава телесната и кожната температура, пулсът се учестява,
понижава се съдовия тонус. При много ниска температура се влошава
терморегулацията, намалява телесната температура и се увеличава
топлоотдаването. Температурата на въздуха се мери с живачни или спиртни
термометри. Влажността на въздуха се определя от съдържашите се в него водни
пари. Влажността бива абсолютна, максимална и относителна. Дефицитът на
насищането е разликата между МБ и АВ Влажността на въздуха е променлива и
зависи от много фактори, но основният е темп. Поради по-ниска темп. през ноща
ОВ е по-висока, а АВ по-ниска. С увеличаване на надморската височина ОВ
намалява, поради което във високите планини се чувства сухост в устата. Топлият,
но наситен с влага въздух е неблагоприятен за организма. Студеният и влажен
въздух е хигиенно неблагоприятен. Движението на възхуха се предизвиква от
неравномерното му нагряване. То се характеризира с посока и сила. Посоката на
вятъра се определя от страната, от където духа той и се бележи с румбове. Скростта
на вятъра се измерва в м/сек, км/ч или балове. Уредите за измерване са
анемометри. Хигиенното значение на движението на въздуха е голямо. То влияе
силно в/у терморегулацията. Движението на въздуха охлажда и увеличава
топлозагубата по 2 начина: чрез конвенкция и чрез увеличаване на изпарението.
Атмосферно налягане е налягането, което упражнява въздухът със своята маса в/у
земната повърхност. То не е постоянна величина. С увеличаване на надморската
височина то намалява. Увеличава се с понижение на темп. на въздуха.
Атмосферното налягане се измерва с барометри. Пониженото барометрично
налягане води до спадане на парциалното налягане на кислорода в атмосферния
въздух.
///
. Различните метерологични фактори не действат изолирано в/у човешкия
организъм. Постоянни действащи фактори, които влияят в/у температурния обмен
са: температурата, влажността, движението на въздуха и топлинната радиация.
Влиянието на тези метерологични ф-ри е комплексно и сложно. Методите за
комплексна оценка на биологичното действие на метерологичните ф-ри,
формиращи микроклимата в условията, на които се провежда човешката дейност,
са многобройни. Широко се използва за тази цел кататермометрията, чрез която се
определя охлаждащата сила на въздуха. За определяне комплексното действие на
метерологичните ф-ри се използва и ефективна температура. Ефективната темп.
отразява различните температурни усещания, резултат от съчетанието на
температурата и влажността на въздуха при липса на движение на въздуха.
Измерва се в условни градуси и се определя по специални таблици и номограми.
Метода на ефективните температури - субективен и зависи от индивидуалните
особености на хората, от техните навици и хранене, от закаляването, от характера
на извършваната дейност и др. За комплексна оценка на биологичното въздействие
на метерологичните ф-ри се използват измерването на кожната температура и
нейните колебания, степента и характера на потоотделянето, студовата проба,
метода на парния натиск и др.
///
. Водата е един от най-важните ф-ри за жизнената дейност и хигиената на хората.
При умерена мускулна работа човек отделя през бъбреците, белите дробове и
кожата около 3л вода за денонощие. Водата е най-мощното средство за закаляване,
използвана под формата на къпане, водни процедури и др. Водата е среда, в която
се практикуват много видове спорт. За установяването на хигиенната годност на
водата се използват различни органолепрични, физични, химични и
бактериологични показатели. Органолептичните и физичните показатели, които се
използват за преценка на хигиенната годност на водата са:
1) Мирис на водата
2) Цвят на водата
3) Прозрачност на водата
4) Температура на водата
5) Вкус на водата
Химични показатели - органичните в-ва са белтъци, въглехидрати и мастни
отпадъци. Азотът и азотните съединеиия са важен показател за замърсяването на
водата. Наличието на амоняк във водата е опасно и говори за прясно замърсяване с
изпражнения и урина. Химичниа състав на водата определя нейната активна
реакция и твърдост. Нормално водата има слаба основна реакция - Ph 6,5-8,5.
Твърдата вода е неблагоприятна от хигиенна гледна точка. Бактериологични
качества на водата са: количеството на микроорганизмите във водата или общото
микробно число е важен показател за нейните санитарно-хигиенни качества. Много
добра вода е тази, която съдържа до 100 микроорганизма в 1мл вода. Микробното
число при питейна вода не трябва да бъде повече от 100 колонии в 1л.
Бактериологичното замърсяване на водата се установява косвено чрез степента на
нейното фекално замърсяване. Съдържанието на паразити и техните яйца е важен
показател на водата.
///.Отоплението на въздуха за игралната част на закрито спортно съоражение
трябва да е 15-20C. Отоплението не трябва да замърсява въздуха и пода с прaх,
дим, сажди. Отоплителните източници трябва да бъдат обезопасени за да не
предизвикват пожар, травми и изгаряния. Различаваме 2 вида отопление: местно
(печки и централно парно). Вентилациата на спортните съоражения - необходимо е
да се определят обема и коефициента на вентилациата. Обема на вентилация е
обема на възхуха, в който човек да диша в продължение на 1ч и не увеличава
концентрацията на CO2 над допустимата граница (0,07%). Коефициента на
вентилация е числото, което показва колко пъти за 1ч въздуха в помещението се
обменя с чист външен въздух. Спортните съоражения могат да се вентилират по
естествен (прозорци и врати) и по изкуствен път (вентилация). Осветлението на
спортните съоражения - измерват се в луксове с помощта на луксомери или
фотомери. Лошото осветление намалява зрението и засилва спортния травматизъм.
Хигиенните изисквания към осветлението на открити и закрити спортни
съоражения са: да бъде достатъчно силно, да не заслепява и блести, да няма сенки,
да бъде равномерно и да осветява всични части в помещението, да не отделя в-ва
които замърсяват въздуха, при тренировки да е най-малко 100lx, а при състезания
от 200-250lx. Спортните съоражения могат да се осветяват по естествен (чрез
слънцето) и по изкуствен път (чрез ел.крушки и др.)
///
. Затревените спортни терени трябва да бъдат равни, без издатини и ями, като се
торят само с изкуствени торове. Не се разрешава хвърлянето на копие и чук,
мятането на диск и тласкането на гюле един срещу друг. Ски пистите трябва
редовно да се почистват от камъни и др. Хигиената на плувните басейни - водата
трябва редовно да се пречиства и обезпаразитява. За пречистване на водата се
използват филтри, а за обезпаразитяването хлор, хлорна вар, хлорамин и др.
Температурата на водата на плувните басейни трябва да бъде 24-26 градуса, а на
въздуха 24-27 градуса. Плувните басейни имат размери 15/25м и 25/50м. В басейна
се влиза само след измиване на тялото със сапун. При занимания в плувния басейн
трябва да се осигури спасител.
///
. Хигиената на кожата включва: миенето, масажът, закалителните процедури,
физическите упражнения, рационално и балансирано хранене, достатъчен сън и др.
Чрез миенето на кожата се премахват мъртвите епидермисови клетки,
болестотворните микроорганизми и други замърсявания. Чрез прилагането на
масажите похвати на класическия ръчен масаж се предизвиква хиперемия, т.е.
подобрява се кръвообращението на кожата и оттам нейната трофика. Хигиената на
косата вкл. нейното миене на всеки 7-10 дни и масажиране. Хигиената на ноктите
включително тяхното ниско изрязване с цел да не се събират болестотворни
микроорганизми под тях. Хигиената на зъбите и устната кухина включва редовно и
правилно миене след всяко ядене, премахване на налепите по езика, закаляване на