1

ХРИСТО БОТЕВ - „НА ПРОЩАВАНЕ”

СИЛАТА И ОБАЯНИЕТО НА БУНТОВНИКА

Лирическият герой в поемата на Христо Бо

тев 

„На прощаване” 

е верен на избрания  

от него път към свободата на народа. Предста

вител на ново поколение борци за освобож

-

дение, той е носител на конкретно историчес

ки и национално значими ценности, мотиви

-

ращи цялостното му поведение.

Вътрешният духовен свят на лирическия ге

рой е на границата между настоящето и

бъде щето,   символизиращи  робството  и  свобода

та.   Контрастът   в   преживяванията   е

графично представен. На „

таз турска черна прокуда” се 

противопоставя ентусиазмът от  

мисълта за евентуалното преминаване на  

„тиха бяла Ду нава”.  

Пътят към дома, към  

родното е път към битката за свобода. Тя вещае и възможен тра

гичен финал, допълващ  

контраста на изживя ванията. Затова и те имат графичен израз:

Бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!

Двустишието: 

„Бяло ми месо по скали, / по скали и по орляци...”, 

внушава поетичната  

идея за бъдещо жертвено безсмъртие. То е дълбо

ко почувствано от героя. Черната мъка от

евен туалната физическа смърт е реално преживя

ване, метафорично изразено чрез 

„черни  

ми  кърви  в   земята,   /   в   земята,   майко,   черната!”  

Контрастът   „бяло  -   черно

”

  е 

художествено въз действащ.

Мисълта за евентуалната смърт по пътя към победата, изразена в началото на

творбата: 

„че може млад да загина", 

и в края: 

„аз може млад да загина...”, 

мотивира  

категоричния из бор на героя: „  

свобода и смърт юнашка”.  

Точно тези  

„две думи  

заветни” 

очертават параметри те на търсенето и се превръщат не просто в дилема, а в

алтернатива на живота му.

Водещ мотив за революционно поведение на лирическия герой в поемата

  „На  

прощава не” 

е любовта към родината:

та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал;
там, дето либе хубаво
там, дето баща и братя   ,
черни чернеят за мене!...

На тази любов към родния дом и неговите обитатели - като част от родовото

пространс тво - се противопоставя омразата към врага:

Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина
да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги!

Дори заръката кьм майката за поведението на „ 

моите братя невръстни” е 

свързана