НЕВРОЛОГИЯТА КАТО НАУКА
Историческо развитие, съдържание, дялове,
място в системата на науките “Медицина”
доц.д-р Ч. Дикова,дм
Неврологията
(neuron – нерв, logos –
наука) е наука за:
структурата и функцията на НС,
закономерностите на развитие на НС,
методите за нейното изследване,
болестните отклонения.
Особено значение има изучаването на
етиологията, патогенезата и клиниката на
неврологичните заболявания,
диагностика, лечение, рехабилитация и
профилактика.
Изучава:
анатомия и физиология на НС,
рефлексна,
анализаторна
и
двигателна
дейност,
гнозис, праксис, реч и техните разстройства,
автономна НС,
съзнание, бодърстване и сън и техните
болестни промени,
топична диагностика на нервните болести и
методи за изследване на НС и функциите й.
Общата неврология
Изучава:
заболяванията на ПНС и ЦНС:
възпалителни, токсични, съдови,
тумори, травми, системни дистрофични и
дегенеративни нервни заболявания,
смущенията в развитието, натални и
постнатални увреждания,
епилепсия,
мигрена.
Специалната неврология
осъществява регулацията на
основните функции на организма,
поддържа постоянството на
вътрешната му среда (хомеостаза),
играе важна роля в приспособяването
на организма към условията на
живот.
Нервната система
Историческото развитие на неврологията
-1
В
дълбока древност:
• В египетските папируси около 3000 години
пр.н.е. се споменава за детски паралич,
нарушения в сетивността.
• В древно-индийската книга Аюр-Веда се говори
за гърчови припадъци, нарушено съзнание,
главоболие.
• В трудовете на Хипократ, Ар-Рази, Ибн-Сина са
описани различни нервни болести, диагностични
и лечебни методи, епилепсията и мигрената са
обозначени като заболявания на главния мозък.
Д. М. Моргани и Т. Вилизий свързват
функционални нарушения (симптоми)
със структурни промени на мозъка.
Важен принос за морфологията на НС
дали Якоб Силвий, Констанцо Варолий.
Рене Декарт формулира понятието
рефлекс и създава основите на
неврофизиологията.
В
средните векове
XVIII век
– описание на отделни симптоми,
синдроми и нервни болести,
XIX век
– интензивно развитие на методите за
изучаване на структурата и функциите й и
систематизиране на патоанатомични изследвания
(възможности за фиксация и оцветяване на
нервната тъкан, за микроскопски и химични
изследвания на мозъка). Сравнителната анатомия,
ембриологията и експерименталните изследвания
като методологична основа за прогреса в
неврофизиологията допринесли за развитието на
неврологията наред с усилията на И. М. Сеченов,
И. П. Павлов, Н. Е. Введенский, А. А. Ухтомский,
Магнус, Шерингтон и др.
През XVIII-XIX век
През XVIII-XIX век
Постепенно се създават специални санаториуми
за нервно болни, развива се
детската
неврология, психоневрология, медицинска
психология, дефектология
.
Един от основоположниците на
детската
неврология
е Г. И. Росолимо, който изучава
клиниката, психиката, речевото развитие на
децата с аномалии на НС и привлича
вниманието на педагозите към
необходимостта от разработване на въпроси
за възпитанието на тези деца.
Историческото развитие на неврологията
-2
В. М. Бехтерев има съществен принос в
развитието на
детската психоневрология
с комплексния си подход към изучаване на
ранната онтогенеза на човека, действията
си върху правилното социално-трудово
възпитание на учащите се с оглед
запазване на физическото и умственото им
здраве.
Създават се научно-изследователски и
клинични учреждения по
психоневрология
, които стават основа за
създаване на институции по
дефектология
с цел оказване на активна
помощ на болните с нарушения на
нервната система.
Историческото развитие на неврологията
-3
Предоставя доказателства за водещата роля на
НС във формирането на различни нарушения.
Разработени са нормативи за възрастово
развитие от позицията на системогенезата,
принципа на хетерохронията (различно по време
съзряване на различните системи и структури на
една система).
Детска неврология
-1
Детска неврология
-2
•
Неонатологията
изследва новородените чрез
достиженията на клиничната биохимия,
медицинската генетика.
•
Перинаталната неврология
(peri –около, natus –
родов) изучава особеностите на формирането на НС
в ранния период при нормални и неблагоприятни
условия.
•
Самостоятелно значение придобива и
хередитарната неврология
(hereditas –
наследствен),
отоневрологията
(oticus – ушен),
офталмоневрологията
(ophthalmos – очи).
Е нов термин. Тя изучава особеностите на НС,
свързани с проблемите при обучението на
децата, вкл. страдащите от различни нарушения
на слуха, зрението, двигателната сфера, речта и
изоставащите в умственото развитие.
Знанията по неврология са необходима
предпоставка за педагогическата дейност,
особено при деца с патологична реч, със
заболявания на сетивните органи, двигателни
нарушения, изоставане в нервно-психичното
развитие.
“
Педагогическа неврология”
•са тясно свързани помежду си науки.
Изучават различни физически или психични
нарушения при глухи, слубочуващи, слепи,
слабовиждащи, умствено изостанали и пр.
Дефектологията
изучава:
•психофизиологичните особености на
развитие при децата с аномалии,
•закономерностите в тяхното възпитание,
образование и обучение.
Неврологията и дефектологията
-1
Предмет: | Неврология, Медицина |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 55 |
Брой думи: | 2164 |
Брой символи: | 14660 |