Анализ на стихотворението „Опак край” на Пенчо Славейков

Стихотворението   „Опак   край”   е   сатирично   изображение   на   обществено-

политическия живот в България през 90-те години на 19 век. Въпреки, че се стреми да е 
се намесва в политическия и обществен живот на страната, Пенчо Славейков е твърде 
честен   и   горд,   за   да   живее   мирно   и   тихо   в   новосъздалата   се   следосвобожденска 
буржоазна България. Това намира израз и в поезията му. В „Опак край” той осмива 
личния   режим   на   Фердинанд.   От   началото   на   неговата   власт   1887   г.   България   е 
разкъсвана от партийни битки и фалшиви избори по време на управлението на Стефан 
Стамболов, като в края на неговото управление 1894 г. князът застава на страната на 
опозицията. 

Наследил възрожденския дух на баща си Петко Славейков, Пенчо Славейков се 

бунтува срещу неправдата, срещу посредствеността, срещу дребнавите цели и чувства.

Стихотворението  „Опак край” е изградено на база на алегорията: воденицата е 

държавата, а воденичарят – княз Фердинанд. 

В първите три стиха  авторът прави кратко  описание  на България  – очертава 

границите й. В 5 стих дава отговор на въпроса, защо страната ни е наречена „опак 
край”. Сатирата е красноречива:

Туй, що се вика устави, закон -

дим издимил се отколя:

всичко се върши по царския кеф,

т.е. по божия воля.

Кязът е отъждествен с Бог, всичко се случва в държавата по „кефа” на монарха, 

т. е. „по божия воля”.

В 6-тата строфа е представено празното политиканстване на партиите, а в 

противовес – народната беднотия – „плява под тях / дъвче смирено народа”.

Пенчо Славейков осмива безсилната държава и подчертава, че многовековния й 

символ герба – лъв е заменен с кречетало.

Държавата алегорично е описана като „вятърчева воденица”. Воденицата е глуха 

и мели само понякога, т. е. при избори, които сравнява със зимата като сезон. Тогава 
мливарите, респективно това са различните партии, се впускат да „мелят”.

Политическите борби поетът описва като борба между бели и черни партии. Но 

тези борби не движат воденицата – държава. Ролята на княз Фердинанд се описва в 
стиха:

Воденичарят, накрехнал калпак,

там под мустак се подсмива:

нему е уемът сигурен все -

има ли, няма ли мливо!

(„уемът” – това е брашното, с което се заплаща в натура на мелничаря за 

меленето на зърно)

П. П. Славейков смело подчертава, че ползата на княза от политическите 

сплетни не се губи и той си взема своето. 

Авторът негодува срещу безразличието на монарха. Той го описва като 

властелин, който дърпа конците на марионетните правителства, които му служат вярно 
и задоволяват егоистичните му интереси:

А воденичарят, накрехнал калпак,

сам под мустак се подсмива:

що го е еня, че в Опакий Край

опако всичко отива?!

Пенчо Славейков изобличава двуличието и произволите на монарха и дава израз 

на своите антимонархически настроения и идеи.