БЕЗСМЪРТИЕТО В СМЪРТТА

Съчинение разсъждение върху стихотворението “На прощаване в 

1868 година” от Христо Ботев

Христо Ботев е един от големите поети на България. Той живее в изключително 

драматични години от историята на Родината. Но той не е наблюдател и летописец на 
събитията. Неговата дейна и кипяща от енергия натура го прави пряк участник в тях. 
Събитията намират блестящ израз в неговите пламенни стихове. Изключително 
вълнуваща изповед на поета е стихотворението “На прощаване в 1868 година“. То е 
написано в действителен момент на прощаване. През 1868 г. авторът се записва за 
доброволец в четата на дядо Жельо войвода и се готви да премине в България. 
Творбата на младия поет е изповед пред близките, неговото прощаване с тях и с 
живота. 

Великият български владетел Омуртаг е казал: “Човек и добре да живее умира…“. 

Смъртта е неизбежен финал на всеки житейски път, но тя е и откъсване от познатия 
свят и преминаване в неизвестното. Различните религии се стремят да направят 
мисълта за нея  по-лека: едни – с идеята за живот в отвъдното, други – с вярата в 
прераждането, трети – с безсмъртието на духа. Пред очите на лирическия герой в 
стихотворение “На прощаване в 1868 г.“ авторът вижда смъртта откъм борческата й 
страна. Когато животът е отдаден за свободата на Родината, бунтовникът смята 
своята смърт за героична и осъзната. Саможертвата ще остави следи не само в 
сърцата на близките му, но и в душите на целия народ. В това героят вижда своето 
безсмъртие.

Още в началото на стихотворението героят прави предположение “аз може млад да 

загина“. В тези думи няма самосъжаление, защото смъртта е осъзната. 
Свободолюбивият дух на бунтовника не може да допусне примирение с робството: 

                                Та сърце, майко, не трае 
                                да гледа турчин, че бесней
                                над бащино ми огнище…
Вълненията от срещата  с родната земя надделяват над мисълта за смъртта. Героят 

не се стреми към нея, но я приема: “пък…каквото сабя покаже“. Отделеното с 
многоточие мълчание е по-силно от каквито и да е думи. Бунтовникът знае, че никой 
не дава даром свобода. За нея трябва да се пролее кръв. Тя трябва да се извоюва.

Лирическият герой добре познава чувствата на близките си и каква скръб би 

предизвикала неговата смърт. Затова той поставя акцент върху героизма в смъртта:

                                 и честта, майко, юнашка!
В този смисъл е и заветът на бунтовника към своите “братя невръстни“. Смъртта на 

един човек не е от значение. Важното е борбата да продължи. Това авторово 
послание е изразено подтекстово:

                                Кажи им, майко, да помнят,
                                да помнят, мене да търсят:
                                бяло ми месо по скали,