Ф И Н А Н С О В О     П Р А В О

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХИДСКИ”

КОНСПЕКТ ПО ФИНАНСОВО ПРАВО НА БЪЛГАРИЯ

учебна 2001/2002 г.

О Б Щ А    Ч А С Т

1. Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща 

характеристика.   Предмет   и   метод   на   правно   регулиране.   Източници   на   финансовото   право. 
Разграничение и съотношение на финансовото право с останалите правни отрасли.

2. Финансови правни норми. Същност, структура и видове.. Особености на финансовите 

правни норми. Финансов план и финансова правна норма. Тълкуване на финансовите правни 
норми.

3. Действие на финансовите правни норми по време, място и по отношение на лицата. 
Правен режим на свободните безмитни зони.
4. Устройство и компетентност на финансовата администрация. Финансови правомощия 

на органите на държавна власт и държавно управление с обща компетентност. Специализирани 
финансови органи.

5.   Финансови   правоотношения.   Обща   характеристика.   Същност   и   структура   на 

финансовите   правоотношения.   Организационни   финансови   правоотношения.   Възникване   и 
развитие на финансовите правоотношения. Юридически факти.

6.   Субекти   на   финансовите   правоотношения.   Финансова   правосубектност.   Субектен 

състав. Активни и пасивни субекти.

7.   Финансови   актове.   Обща   характеристика.   Видове   финансови   актове.   Съотношение 

между финансовите и административните актове.

8.   Усложнения   в   развитието   на   финансовите   правоотношения.   Промени   във 

фактическите състави и страните на правоотношението.

9. Санкции, налагани за нарушения на финансовите правни норми. Особености. Видове 

санкции. Принудителни административни мерки.

10.  Финансови   вземания   и   финансови   задължения.   Обща   характеристика.   Публични 

вземания. Системи за определяне размера на публичните вземания. Производство за определяне 
на размера на публичните вземания.

11. Прекратяване на финансовите правоотношения. Изпълнение на публичните вземания. 

Видове изпълнение. Срокове при изпълнението. Гаранции за изпълнение. Привилегии.

12. Принудително изпълнение на публичните вземания. Обща характеристика. Органи. 

Предпоставки. Способи за осъществяване на принудителното изпълнение.

13. Производство по принудителното изпълнение на публичните вземания. Действия по 

изпълнението. Запор. Публична продан. Защита срещу принудително изпълнение.

14.   Други   способи   за   погасяване   на   публичните   вземания.   Финансова   амнистия. 

Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.

15. Правна уредба на държавния вътрешен финансов контрол. Статут и правомощия на 

контролните органи. Финансови контролни производства. Разграничаване със сходните правни 
институти.

16.   Приключване   на   финансово   контролното   производство.   Актове.   Мерки   за 

въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и причинени вреди.

17.   Правен   режим   на   имуществената   отчетническа   отговорност.   Разграничаване   на 

имуществената отчетническа отговорност от отговорността по ЗЗД.

18. Субекти на имуществената отчетническа отговорност. Третите лица като субекти на 

отговорността.

2

19.   Предпоставки   за   възникване   на   имуществената   отчетническа   отговорност. 

Определяне размера на причинената вреда и нейната оценка.

20. Основания за освобождаване от имуществената отчетническа отговорност.
21. Пълна, солидарна и бригадна имуществената отчетническа отговорност.
22.   Способи   за   погасяване   на   имуществената   отчетническа   отговорност.   Плащане. 

Възстановяване   в  натура.   Прихващане.  Опрощаване   на  задължението.  Сливане.  Погасителна 
давност.

23.  Съдебно   производство   по  осъществяване   на  пълната   имуществената  отчетническа 

отговорност.

С П Е Ц И А Л Н А     Ч А С Т

24.   Бюджетно   право.   Понятие   и   източници.   Правна   характеристика   на   бюджета. 

Елементи   на   бюджетната   система.   Бюджетно   регулиране.   Бюджетна   класификация.   Местни 
бюджети.

25.   Бюджетен   процес.   Обща   характеристика.   Съставяне,   приемане,   изпълнение   и 

отчитане на държавния бюджет. Органи и тяхната компетентност.

26. Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна 

характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна политика.

27. Статут и правомощия на сметната палата. Актове на органите на Сметната палата.
28. Правен режим на таксите.  Понятие и нормативна  уредба.  Видове такси.  Субекти. 

Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.

29.   Правен   режим   на   митните   сборове.   Понятие   и   нормативна   уредба.   Видове   мита. 

Митническа политика. Представителство по митническото право.

30. Митническа администрация. Статут и правомощия на митническите органи. Актове 

на митническите органи.

31. Митническо задължение. Възникване,  обезпечаване и погасяване на митническото 

задължение. Производство по принудително събиране на публични вземания от митническите 
органи. Възстановяване и опрощавате на митни сборове. Митнически нарушения и наказания.

32. Финансовоправен режим на застраховането. Понятие и нормативна уредба. Видове 

застраховане. Държавен застрахователен надзор.

33. Банково право. Понятие и източници на банково право. Банкова система. Банкови и 

небанкови финансови институции. Основни понятия на банково право.

34. Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство, управление и 

правомощия на БНБ.

35. Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол. 

Контрол   върху   търговските   банки.   Банков   контрол   върху   големите   и   вътрешните   кредити. 
Кредитни ограничения.

36.   Правен   режим   на   търговските   банки.   Учредяване.   Собствен   капитал,   капиталова 

адекватност. Резерви. Органи на управление.

37. Ликвидация на банките. Банкова несъстоятелност.
38. Правен режим на влогонабирането.
39. Правен режим на кредитирането.
40.   Валутно   законодателство.   Валутен   режим.   Местни   и   чуждестранни   лица.   Правен 

режим на сделките, действията и плащанията, предмет на валутния закон.

41. Правна уредба на валутния контрол. Понятие. Основни задачи на валутния контрол. 

Органи и тяхната компетентност. Отговорности при упражняване на валутен контрол.

3

№  1. Финансовото  право като отрасъл  на действащото право на Република  България. 
Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници на финансовото 
право. Разграничение и съотношение на финансовото право с останалите правни отрасли.

1.   Обща   характеристика

  -   на   базата   на   различни   критерии,   водещо   значение   има 

предметът на правно регулиране и методът на правно регулиране.

2.   Предмет   на   правно   регулиране

  -   включва   финансовите   отношения   (ФО),   които 

съществуват в Държавата (Д).

1) ФО

 - при определението им се изхожда от това, че Д. условно може да се раздели на 2 

нива:

♦ там където се създава национален доход в производствената сфера – БВП;
♦ и в непроизводствената сфера, която консумира - здравеопазване, култура, армия (тук 

блага не се създават, но е необходимо фин. обезпечаване от произв. сфера).

За целта нац. доход трябва да бъде разпределен - една част  отива по места където  е 

създаден, а друга към непроизв. сфера.

2) В тази връзка възниква втората катег. 

ФО - отношения по повод разпределение на 

нац. доход,

 т. е. 

  дан. отношения

 (данъци, такси, мита, вноски) - част от нац. доход се изземва и 

постъпва в бюджета. На тази база се обособява данъчното право.

3) Необходимо е иззетият и разпределен доход да бъде допълнително разпределен - чрез 

механизма на държавния и др. видове бюджети. Изготвя се проектобюджет, който се приема от 
НС   и   т.н.   -   насочва   се   към   отделна   сфера.  

Отношенията

  по   преразпределение   се   наричат 

бюджетни.

4) Оттук нататък текущо през годината този бюджет се изпълнява и се отпускат средства 

за   финансиране   на   непроизв.   сфера   (разходни   отношения   по   повод   на   бюджетното 
финансиране).   В/у   тази   дейност   трябва   да   се   осъществява   контрол.   Оттук   възникват 
контролните или  

фин. контролните отношения

. Това всъщност са последиците от четирите 

категории ФО. 

Какво е х-но за финансовите отношения?

1)

 Възникват, развиват се и се прекратяват по повод на фин. дейност.

2)

  Това   се   публично   правни   отношения   и   те   са   резултат   от   осъществена   Д.   дейност 

(фин.дейност е вид Д. Дейност - осъществява се по волята на Д.) ФО възниква във фин система 
на Д. Фин. дейност не е странична, ФО съществуват навсякъде. Единият субект на ФО винаги е 
Д., но тя се представя  от свои органи - конкретните органи зависят  от отн., за които става 
въпрос,   но   в   повечето   случаи   за   целта   се   създава   фин.   администрация.   Става   въпрос   за 
представителство (чрез органите), т.е. титуляр, субект си остава Д. Критерий за определяне вида 
на представителството Гражд. или Фин.) - поне единият субект да е Д.

ФО   са   резултат   само   и   единствено   от   прилагането   на   пр.норма,   т.е.   те   не   могат   да 

съществуват   обективно   в   действителността.   ФО   преимуществено  имат   паричен   х-р,   т.е.   се 
развиват и се прекратяват по повод парично движение -  

съществени ФО

; те дават облика на 

отрасъла,   за   това   се   говори,   че   ФО   имат   паричен   х-р,   но   има   и   втора   допълнителна   кат. 
отношения   -  

спомагателни/допълнителни

  ФО

.   Те   нямат   паричен   х-р,   възникват   не   при 

движение на пар. средства, а съдействат за развитието на същинската кат. Биват 3 вида: 

1

. организационни;

2

. процесуални;

3. 

контролни.

Това са отн. желани от Д. Без тях Д. не може да съществува, поради което тя създава НА. 

4

За да съществуват и те, Д се стреми да ги усъвършенства. 

3. Метод на правно регулиране:
1) 

императивен;

2) 

на равнопоставеност.

За ФО  без изключение  методът  е  властнически,  т.е.  едната  страна  има господстващо 

положение и субекта, който има господстващо положение е Д. в лицето на нейния орган. Във 
ФП договор, спогодба и т.н. не съществуват и отношенията са винаги по вертикала. Методът е 
установен защото се касае за пуб.-пр. отношения, които са важни за Д. и Д. го установява още с 
НА (нормативни актове), проявява се и в издаването на ИФА (индивидуални фин. актове), в 
принудата,   която   Д.   използва   и   т.н.   Властническият   метод   проличава   от   това,   че   фин. 
администрация действа преимуществено при условия на обвързана компетентност.

4. Източници на ФП.

В косвен смисъл източници са материалните условия на живот (базиса) и от това зависи 

какви ФА (фин.актове) ще се издават. ФНА (фин. нормативни актове) зависят много от базиса.

В юридически смисъл източници са НА. Обичаят никога не е бил и не е източник на ФП. 

Тук   става   въпрос   за   публични   отн.,   които   са   от   особено   значение   за   Д.   Съд.практика   и 
практиката на върх. Съдилища (тълкувателна) за ФП за разлика от ГП не може да съществува 
противоречива   практика   (няма   диспозитивни   норми   в   ФП).   Фин   Адм.   действа   само   при 
обвързана компетентност и само прилага закона и така тълкувателни решения на ВС, които да 
уеднаквяват практиката в ФП няма). Съд практика не е източник. Остават само НА, които дават 
фин. законодателство - от КРБ (Конституцията на РБ) до подзаконови нормативни актове (НА).

КРБ има 10 - 15 правни норми, които по най-общ принципен начин уреждат ФП:

1) 

Законите (много, чисто фин закони, които са източници само на ФП).

♦ 

комплексни НА (уреждат и друга материя).

♦  

отделни норми на останалото законодателство (търговски, трудови  и т.н. - по пътя 

на ......... .Те са източници на ФП, ако не противоречат на същността му, на императивния му х-
р).

2)

 Подзаконови НА (правилници и наредби - издават се от изпълнителната власт и често 

противоречат на закона - порочна практика)

3)

  Международните   актове  (особено   характерни   са   т.нар.   ,,Спогодби   за   избягване   на 

двойното дан.облагане”).

5.   Разграничение   и   съотношение   на   финансовото   право   с   останалите   правни 
отрасли.
а) Разграничаване

 - има съществено практическо значение за ФП, защото в по-голямата 

част   от  случаите   ФП  възниква  заедно  с   други  правни   отношения.   Прави   се  разграничаване 
главно   по   2   белега:   предмета   и   метода,   а   в   определен   случай   (когато   ФП   се   разглежда   от 
частното право), като допълнителен критерий са субектите.

ФП   трябва   да   се   разграничава   от   всички   правни   отрасли.   Но   основно   проблеми 

възникват, когато ФП се разграничава от AП и КП от една страна и от ГП и ТП от друга.

От АП и КП, ФП има друг предмет (отн. по повод разпределение и преразпределение на 

нац.доходи). Основен критерий е предмета. Връзката м/у тях е в това, че и двата отрасла са 
публично правни и в КРБ има не малко норми, които се отнасят до ФП - там са заложени 
принципите на всички правни отрасли. Освен това КН установява само принципите, а не урежда 
детайлно фин. материя и затова не се среща пряко прилагане на колективните норми във ФП. 
Методът на правно регулиране на КП и ФП е един и същ, както и субектите. АП и ФП имат още 
по-тясна   връзка,   поради   това,   че   методът   на   правно   регулиране   е   еднакъв;   органите,   които 

5

осъществяват дейността са същите; и двете са Д. дейности. Предметът, обаче е различен - АП не 
се занимава с разпределение на нац. доходи.

ФП и ЧП (ГП&ТП) - по-голямата част от ФП и ГП/ТП отношения имат паричен х-р, 

което ги прави близки, но при ФП става дума за движение на парични средства към бюджета и 
обратно. В ГП и ТП тези отношения не са свързани с бюджета, а с отделни индивиди. Тук важен 
критерий е методът на правно регулиране във ФП - той е властнически, докато в ТП/ГП е на 
равнопоставеност.   При   разграничаване   на   ФП   от   ЧП,   понякога   допълнителен   критерий   са 
субектите. При ФПО задължително единият субект е Д.(Д.орган). 

б) Съотношение с други правни отрасли

Има 3 групи връзки:

1)

Организационни

  -   по   повод   организацията   и   функциите   на   фин.   адм.   В   такива 

взаимоотношения ФП влиза най-често с АП и понякога с КП. Връзките се изразяват в това, че 
ФП ползва заемки (легални определения принципи)от публ.-пр. отрасъл на АП и НП. Но има и 
немалко случаи, в които ФП прави няколко отклонения за собствени нужди.

2)  Съотношение   по  повод   прилагането   на   правните   норми   на   ФП   с   нормите   на 

другите правни отрасли

.

В   НА   на   различните   правни   отрасли   са   установени   различни   отношения.   Има   4 

зависимости:

♦

 Когато нормите на ФП се приемат независимо от ПН на останалите отрасли. В някои 

случаи законът може да предвижда доходът, реализиран ,,незаконно”, вместо да бъде обложен с 
данък, да бъде отнет.

♦  

Когато   ФПН   се   прилага,   след   като   преди   това   е   възникнало   някакво   друго 

правоотношение   и   са   се   приложили   други   ПН.   Приложението   на   ФПН   е   последица   от 
приложението на други, т.е. правоотношението е вторично.

♦ 

Когато първоначално се прилага ФПН по възникнало фин. правоотношение и то налага 

приложение на ПН от друг пр.отрасъл.

♦  

Когато има установен някакъв режим в страната и трябва да бъдат спазени някакви 

изисквания (разрешение/съгласие). Това е вид разрешителен режим, който ако не бъде спазен 
прави сделката нищожна и не поражда желаните пр.последици.

3)

Процесуални   съотношения   (процедурни)

  -   по   повод   реализацията   на   правата   и 

задълженията във фин. сфера. Във ФП няма единен процес, а единен НА, който да урежда фин. 
процедури. Тук има 1-2 процесуални закона, които уреждат отделни процедури (ДПК). Така 
липсата на единна процедура налага понякога ДП да ползва други процедури на други отрасли 
(НПК, ЗАНН). Към кой процес ще препраща ФП зависи от това какви права и задължения се 
реализират.

№   2.   Финансови   правни   норми   (ФПН).   Същност,   структура   и   видове.   Особености   на 
финансовите правни норми. Финансов план и финансова  правна норма. Тълкуване на 
финансовите правни норми.

1.   ФПН: 

-   става   въпрос   за   ПН,   като   всички   останали,   общи   абстрактни   правила   за 

поведение, които действат неограничено във времето, по отн. с неограничен кръг субекти и 
случаи. На тази база ФПН се различават от издаваните ИФА, както в АП, за да се осъществи 

6

дейността е необходимо да се издават ИФА. ИА не действа неограничено във времето, има 
конкретни адресати и се издава по повод конкретен казус. 

2. Структура на ФПН

 - както всички ПН те имат: хипотеза, диспозиция, санкция.

Особености:

 в хипотезата на ФПН е заложен юридическият факт. Юр.факти са различни, 

най-често срещаните са доход, печалба, оборот, сделка, наследство, собственост и т.н.

а) Хипотези: 
1

. случай, когато ФП придава на юр. факт абсолютно същото значение, както в другите 

отрасли.

2

. когато ФПН дава по-широко съдържание на понятието - разширено тълкуване.

3

. когато ФПН дава по-тясно съдържание на понятието - стеснено тълкуване.

Последните   две   се   правят   изрично   с   НФА,   най-често   се   наблюдават   във   ДП.   Тези 

отклонения се правят 2 съображения:

1

. фискална - за да има по-широко дан облагане и приходи в бюджета.

2

. водещо  съображение  е  за  да  не  се  допусне   заобикаляне  на  финансовия   (най-често 

данъчния закон).

б) Диспозиция:

 - в нея са посочени адресатите, техните права и задължения. По отн. с 

вида на субектите - адресатите на ФП могат да бъдат всички възможни правни субекти. Само 
тук, във ФП, и в частност ДП, адресатите могат да бъдат и неперсонифицирани сдружения, 
които нямат качеството юр. лице и в други отрасли нямат качеството на субекти. Но за целите 
на дан.облагане, те се приравняват на юр. лица и могат да се облагат: търг. представителства, 
клонове на юр. лица, семейството, домакинството. Това не означава, че те придобиват такова 
качество и в другите отрасли, т.е. приравняват се на юр.лица само за целите на ДП. 

Втората особеност във връзка със субектите е ,че възможните адресати са всички, но това 

не важи за всички ПН - например за пенсия - само физ.лица, но може всички субекти да са 
адресати - данък сгради.

Трета особеност е, че адресатите са посочени в диспозицията на ФПН и независимо дали 

става въпрос за права или задължения, във всички случаи те си остават носители - не могат по 
собствено желание да се подменят (при договор за наем, наемодателят фин.задължение, въпреки 
че   има   договор   с   наемателя   т.е.   Д.   не   може   да   насочи   изпълнението   към   трето   лице). 
Прехвърляне не може да става по споразумение м/у лицата, но може да стане ex-lege. Същото се 
отнася и за правата - напр.правото да получава едно лице стипендия не може да се прехвърли на 
друго.

в) Санкция:

 - с оглед на структурата на ФПН, фин. санкция и ФО няма (в юр. смисъл), 

т.е. ФП ползва другите познати юр. санкции и отг. - адм.отг., дисциплинарна и наказателна, в 
зависимост от ПН. Има случаи, когато санкцията се намира в самата ПН, но те не са много. 
Много по-често в края на ПНА има специален раздел, глава, в които са събрани всички санкции 
за   нарушенията  на   ПН  в   този  акт  -  ,,наказателни   разпоредби”   и  т.н.   и  то  за   нарушение   на 
няколко разпоредби се сочи едно наказание. Друга хипотеза е когато има законов и подзаконови 
актове, нарушението се сочи в подзаконовия, а се препраща към санкцията която се намира в 
законовия. В друг случай се препраща към санкция в друг НА, но пак от сферата на ФП. И най-
накрая, когато се препраща към НА извън ФП - към НК и т.н.

3.   Видове   ФПН:  -  

ФПН   в   чист   вид,   като   такива,   няма.понятието   ФПН   и     Ф 

правоотношение са по скоро теоретични, това е родово понятие, за норми които уреждат фин. 
материя.

ФПН   биват  данъчни,  бюджетни,  валутни,   митнически,  банкови  и   т.н.  и  всички   те  се 

7

наричат  финансови. Те могат да бъдат:  законови  и подзаконови;  материално  и процесуално 
правни (в мат.-правната се уреждат правата и задълженията, а в процесуално – правната - редът, 
процедурата на реализирането им и често 2-та вида съжителстват в един акт).

Има една категория ФПН, наречени контролни или фин.контролни. Съдържат се в ,,Закон 

за сметната палата + Правилник”, ,,Закон за вътрешния фин.контрол + Правилник”. Особености 
при  тези  норми  е че всички  останали  извън  контролните  регулират  отн.по  разпределение  и 
преразпределение   на   нац.доход,   а   чрез   контролните   се   проверява   дали   другите   норми   са 
правилно приложени, съобразно предназначението си - упражнява се фин.контрол.

Съществуват технико-юр. ФПН - те са като квази норми, законовите елементи не са ярко 

изразени или трябва да се тълкуват съвместно с други норми. Такива норми съдържат цифров 
израз - ставка, таблица. 

Има и други, второстепенни подразделения на ФПН.

4.   Финансови   планове

  -   изхожда   се   от   позицията,   че   за   да   се   осъществи   в   Д. 

фин.дейност, са необходими 3 неща:

1. ПН
2. ИФА
3. Фин.планове.
Фин.дейност е рискова, деликатна, трябва да бъде планирана.Тези планове са на различно 

ниво по различни поводи - бюджетни, валутни, кредитни планове и т.н. Водещ план във всяка Д. 
е държ. бюджет. Всички планове имат задължителен х-р за своите адресати и от тази гледна 
точка наподобяват ПН. В определен случай неизпълненията на плана може да бъде скрепено със 
санкции. В много случа те се приемат със закон. И въпреки това фин.план няма нормативен х-
р,не е ПН. Аргументи: - планът прилича на ПН, но не се покрива с нейните характеристики, 
няма абстрактен  х-р, по скоро прилича  на ИА; има задължителен  х-р, но това се отнася  за 
определени адресати; в определен случай може да има неизпълнение на плана с + знак, т.е. 
преизпълнение на плана и лицата трябва да бъдат поощрени, затова те са  близки до ПН, но те 
нямат такъв х-р и не са такива. Има различни виждания - най-приемливо е, че те са  общи не 
нормативни актове.

5.   Тълкуване   на   ФПН:

  мисловна,   логическа   дейност   насочена   към   разкриване   на 

истинското съдържание на ПН. То е винаги наложително при всяка ФПН. За тях е особено 
важна дейност, защото те засягат изключително широк кръг пр. субекти, а и ФПН са много 
сложни, с различни понятия (счетов., икон. и др.).

Трябва да се прави разлика м/у тълкуването и оперативната самостоятелност. Когато Д. 

орган   действа   при   относителна   компетентност   и   при   оперативната   самостоятелност   е 
необходимо тълкуване; органът има право на преценка, но все пак трябва да тълкува нормата и 
да я приложи според предназначението й. Важат всички видове тълкувания; особено значение 
имат  разширителното   и  стеснително   тълкуване,   а  също   и  систематическото   тълкуване,  като 
напр. препращане. Аналогията във ФП почти не намира приложение в ДП. Дан задължения 
трябва да се определят със закон.

8

№ 3. Действие на финансовите правни норми по време, място и по отношение на лицата. 
Правен режим на свободните безмитни зони.

1. Действие на ФПН по време:

♦ влизане в сила;
♦ обратно действие;
♦ отмяна.

а) Влизане в сила:

- КРБ; НА влизат в сила 3 дни от обнародване, ако не е посочен друг срок. Във ФП този 

принцип по-скоро е изключен. Често във ФНА се сочи друг срок, различен от 3 дни.

Наблюдават се 2 основни отлагателни срока. Влизането в сила на НА се предвижда от 

01.01 на следващата година. Съображението е, че действието на ФПН съвпада с началото на 
бюджетната година. Друг срок е първото число на някой от месеците. Тук съображението е, че 
някои от фин.правоотношения се развиват в рамките на 1 месец(дан в/у трудово възнаграждение 
и др.).

Има и случаи когато ФПН влизат в сила незабавно - когато се засягат права и интереси и 

не е необходимо да се чака 3 дневен срок - напр. закони за фин.амнистия.

Често различните норми на 1 закон влизат в сила по различно време.

б) Обратно действие:

В   преобладаващия   брой   случаи,   новият   закон   заварва   висящи   правоотношения, 

възникнал   при   действието   на   стария   закон.   Това   означава,   че   юр.   факт,   който   е   породил 
правоотношението   е   настъпил   при   стария   закон,   но   преди   правоотношението   да   приключи, 
влиза в сила новия закон.

По отношение на материални.ПН, ако в преходните и заключителните разпоредби на НА 

не е казано нищо, мат.ПН действат за в бъдеще, а висящите правоотношения се уреждат по 
закона, който е бил в сила когато правоотношението е възникнало. Възможно е изрично да е 
придадено обратно действие на прехвърлителната и заключителната разпоредба на закона. От 
гледна точка на обратното действие, ФП закони стоят най-близко до наказателните. Счита се, че 
ФПН,   които   установяват   задължения   не   трябва   да   имат   обрано   действие.   Докато   не   се 
накърняват интересите на адресатите, а се установява само ФП е допустимо обратно действие.

По отношение на процесуално-ПН, които уреждат процедурите по реализация на права и 

задължения, в теорията се приема, че новата процесуална норма по презумпция е по-съвършена 
и затова има обратно действие. Възможно е обаче новата процедура да е различна, по-сложна и 
законодателят да предвижда уреждане на висящите правоотношения по стария начин.

в) Отмяна

Може да бъде  изрична и мълчалива. Втората се прилага, когато новият закон урежда 

същата материя.

2. Действие на ФПН по отн. на лицата

 - кръг от адресати, за които са прилага ФПН.

ФПН нямат универсално действие спрямо лицата, което означава, че не действат спрямо 

всички   възможни   правни   субекти.   Налице   е   диференциален   подход,   като   за   адресати   се 
определят физ.лица и юр. лица и твърде рядко ФПН може да се отнася, както за физ.лица, така и 
за юр.лица.

Във ФП има 2 особености:
Фин.закон може да предвиди като адресати на своите ПН социални дадености, които не 

9

са   персонифицирани   в   ГП   -   гр.дружество   по   ЗЗД   е   еквивалентно   на   юр.   лице   чрез   правна 
фикция и за т.нар. място на стоп. дейност по смисъла на дан. закони за чужди лица в страната.

Фин.закон   може   да   даде   допълнителни   белези   на   лицата   изисквайки   те   да   имат 

специални качества.

Фин.закони   характеризират   лицата   като   местни   и   чуждестранни.   По   принцип 

гражданството   не   е   белег,   характеризира   лицето,   а   се   използва   друг   критерий   - 
местопребиваване, престой над 180 дни и т.н., а гражданството е кумулативен критерий.

3. Действие на ФПН по място

 - действат на територията на цялата страна.

Възможно е обаче на отделни части от територията на страната да е предвидено, че някои 

ФПН няма да се прилагат. Възможно е да се предвиди, с оглед насърчаването на една или друга 
активност,   жителите   на   определена   община   да   не   плащат   данък.   На   определена   част   от 
територията на страната не се прилага ФПН, защото е предвиден специален режим - безмитна 
зона.

Възможно е в хипотезата на ФПН да бъдат предвидени юридически факти, реализирали 

се в чужбина - закона за облагане на физ. лица обхваща като обект на облагане дохода на физ 
лица, независимо от това къде са получени. Тук не става дума за упражняване на властнически 
права   на   територията   на   друга   държава,   а   свързване   на   фин.пр.последици   от   юр.факти   в 
чужбина с бълг.правопорядък.

1.) Международно двойно дан.облагане.
2.) Свободните безмитни икон.зони.

4. Международно двойно дан.облагане

Произходът  на международното  двойно данъчно облагане се свързва с действието  на 

ДПН по място и по отн. на лицата. Държавите изграждат данъчната си системи на основата на 
два принципа:

♦ принцип на облагане на световния доход, като за лица, които са местни за съответната 

Д. се предвижда, че се обхващат за облагане всичките им доходи или имущество, независимо 
къде се намират. Дали лицето е местно се определя от съответните дан.закони.

♦ принцип на облагане при източника (териториален принцип)
Чуждите държави прилагат териториалния принцип, като облагат дохода с източник от 

Б-я. За 2 или повече чужди Д.

-  В   икономически   смисъл  международно   двойно   данъчно   облагане   е   налице,   когато 

възниква основание за събирането на данъка от 2 или повече Д.; общият размер на субекта на 
облагане ще превиши по-големия размер на данъка, установен в първата от Д. 

Има

 способи за преодоляване на международно двойно дан.облагане

- Закона за нормативното подоходно облагане, закон за облагане на физ.лица, а от друга 

страна силата на М/у способ за избягване на двойното дан.облагане.

а) доходите се облагат и в двете Д., а Д, за която получател е местно лице ще приложи 

съответно метод за избягване на двойното дан.облагане;

б) прогресивно освобождаване - доходите от чужбина се събират с дохода от сраната и се 

установява нац.дан.ставка. Доходът от чужбина се изважда,  получената дан.ставка се прилага 
само за данъка на страната.

5. Прилагане на свободните безмитни икон.зони.

- От гледна точка на фин.пр.режим, става дума, че на дадени места на територията на 

страната по силата на законите, някои ФПН не се прилагат или са създадени специални такива - 

10

ДН, МН, ВН. В съвременния си вид тези норми водят началото си от Ейре – 1958 г. Този режим 
се обяснява с това, че когато на територията се осъществява стопанска дейност от чужди лица 
или смесени дружества не се дължи данък или се плаща такъв в min.размер. Мита - когато в тези 
места се внасят стоки или суровини, не се събират вноски.

Причините   за   създаването   на   такива   зони   са   различни   -   привличане   на   инвестиции, 

производство на конкурентна продукция, заемане на работна ръка и др. В Б-я подобни зони са 
създадени от 1987 г., като има специален акт - указ 2242. Сега тези зони са 7 – отделни юр. лица 
-   АД   със   свой   устав,   определен   от   МС.   Фин.режим   се   изразява   в   това,   че   всяко   плащане 
осъществено в зоните, се извършва в свободна конвертируема валута, а внасяните и изнасяните 
стоки за/от чужбина се освобождават от мита, като това освобождаване не важи за алкохолните 
напитки и други изделия.

№   4.   Устройство   и   компетентност   на   финансовата   администрация.   Финансови 
правомощия   на   органите   на   държавна   власт   и   държавно   управление   с   обща 
компетентност. Специализирани финансови органи.

1. Финансова администрация.

Фин. дейност е държавна дейност. Единият от субектите е държавен орган.
Всички органи с правомощия в сферата на финансите изграждат 

фин. администрация

. 

Това са много и различни  по степен  и структура  държавни органи, тъй като  е невъзможно 
цялата фин. дейност да се извършва от един финансов орган.

Финансовите органи

 са държавни органи, за тях важат белезите за държавните органи. 

Притежават   властнически   правомощия   и   компетентност   в   съответната   фин.   дейност.   Фин. 
правомощия на практика имат различни държавни органи (ДО).

Народното събрание

 дава фин.амнистия, ратифицира фин.договори и т.н.

Ако   един   ДО   има   компетентност   в   различни   сфери,   то   това   е   орган   с   обща 

компетентност, като част от нея са фин.правомощия. 

Всяко   едно  

министерство

  е   и   финансов   орган,   който   е   разпоредител   с   бюджетни 

средства.

Органите могат да бъдат  еднолични  или  колективни  (БНБ)  с местна компетенция и на 

територията   на   цялата   страна.   От   гледна   точка   на   компетентността   няма   всекомпетентни 
финансови органи. Правомощията на конкретния орган са точно и изчерпателно определени в 
съответния нормативен акт (НА) и те винаги се свързват с конкретен орган в йерархията. Във 
фин. право важи принципът, че по-горестоящия орган не може да изземва компетентност от по-
нисшестоящия,   като   в   противен   случай   актът   ще   бъде   нищожен.   Изключение:   Данъчният 
процесуален  кодекс  (ДПК) позволява изземване  на компетентност от по-горен орган или не 
спазване на правилата за териториалност.

Характеристика на финансовите органи за разлика от административните органи

:-

действат при обвързана компетентност – 3 - 4 са случаите, когато фин. орган може да разсрочва, 
отсрочва и опрощава, когато се действа при условия на оперативна самостоятелност. Заради 
обвързаната компетентност в повечето фин.закони е предвиден и административен орган и за 
самите фин. органи.

Финансовите органи участват във фин.правоотношения в качеството си на власт. Израз 

11

на властническите правомощия са 2 неща:

1. Властническите актове, които се издават от тях; преди всичко се декларира действие 

(правата и задълженията не възникват от издадения ФА, а по силата на финансово-правна норма 
(ФПН)). Само когато органите действат в условия на оперативна самостоятелност, актовете ще 
имат констативно действие.

2.  Санкционни правомощия  - налагане на административно наказание под формата на 

глоба и принудителни административни мерки.

Финансовата администрация. в широк смисъл обхваща всички органи, извършващи фин. 

дейност. В тесен смисъл - специализирани държавни органи, които са компетентни изцяло или 
преимуществено   за   осъществяване   на   фин.   дейност   и   в   своята   съвкупност   изграждат 
същинската фин.администрация - Сметната палата, митническата администрация, БНБ, Агенция 
за държавни вземания и т.н.

№ 5. Финансови правоотношения (ФПО). Обща характеристика. Същност и структура на 
финансовите правоотношения. Организационни финансови правоотношения. Възникване 
и развитие на финансовите правоотношения.

1. Понятие и белези на фин. правоотношения.

Фин.правоотношения   възниква   по   повод   разпределение   на   националния   доход, 

преразпределение   и   контрол   в/у   тази   дейност.   Те   възникват   и   по   повод   осъществена   от 
държавата   фин.   дейност.   Във   фин.   правоотношения,   държавата   се   представя   от   определени 
органи, като не зависи кой орган я представлява, а субект, титуляр на правоотношението си 
остава държавата. Фин.правоотношения могат да възникват, да се развиват въз основа на ПН. 
На тях е присъщ властническият метод на правно регулиране, което при някои от тях е ясно 
изразен,   а   при   други   прикрит   под   плащането   на   такси.   Фин.правоотношение   не   може   да 
възникне, да се погаси или да се развие по силата на договор.

2. Видове фин. правоотношения.

Фин.правоотношения биват според обекта на правното отношение:
1. същински;
2. организационни.
Същинските   фин.   правоотношения  имат   за   обект   парите.   Те   уреждат   плащането   или 

получаването на дадена сума, но заедно с тях има и организационни правоотношения.

Организационните   фин.   правоотношения  -   предназначението   им   е   да   гарантират 

развитието   и   функционирането   на   същинските.   фин.   правоотношения.   Тяхната   роля   е   в 
подготвянето на организационните предпоставки за възникване и законосъобразно протичане на 
същинските фин.правоотношения. Оформят се в 3 групи:

♦ отношения, с които се изменя/отменя устройствени положения;
♦ финансово-планови отношения;
♦ процедурни отношения (по безспорни и контролни производства).
За да се развие фин. правоотношение е необходимо да се приведат юридическите факти в 

хипотезата по съответната ПН. Критерий за възникване на юр.факт - наличие на човешка воля, 
насочена към пораждането на конкретни правни последици. Във фин.правоотношения се казва, 
че   юр.факт   е   действие,   когато   волята   е   насочена   към   пораждането   на   финансово-правни 

12

последици. Затова продажбата във ФП се счита за събитие (волята на страните е да получат 
вещта, а не примерно да платят данъците.

№   6.  Субекти  на  финансовите  правоотношения.   Финансова   правосубектност.  Субектен 
състав. Активни и пасивни субекти.

1. Понятие.

Когато говорим за субекти на финансовото право трябва да се очертае кръгът от лица, 

които могат да бъдат потенциални носители на финансови права и задължения.

Субектът на ФПО  е по-тясното понятие, защото всеки субект на правоотношение е и 

субект на правото, а в случая става дума за конкретен участник в правоотношение с конкретни 
права и задължения.

2. Структура на ФПсубектност

:

Различават   се  ФПО   с   двустранна   субектна   структура  (напр.   данъчни)   и  тристранна 

субекта организация (напр. ФПО по повод разходването на фин.част на ДБ).

По принцип всяко едно ФПО възниква между два субекта (между тях се пораждат права 

и задължения) и се говори за двустранна субектна структура. Правоотношението (ПО) възниква, 
развива се и се прекратява между две страни. При някои ПО на едната страна могат да застанат 
2 или повече от 1 лице, но ПО запазва 2-странния си характер.

Изключение: при 3-странна структура: когато участват 3 страни по ФПО. Не става дума 

за множество субекти от едната страна, а за това, че във ФПО се включва 3-ти субект, със 
самостоятелни   права.   Тази   структура   се   наблюдава   само   при   разходването   на   бюджетни 
средства. Третият субект се включва в ПО и е носител на права и задължения различни от 
правата   и   задълженията   на   1-та   и   2-та   страни.   Този   субект   (БНБ)   упражнява   контролни 
правомощия, т.е. има надмощно положение върху двете страни. При установяване на нарушение 
при плащането БНБ може да откаже плащането.

3. Субектна организация на ФПО (СО на ФПО):

Властническият   метод   на   правно   регулиране   предопределя   СО   на   ФПО.   Субектите, 

между които се установяват и развиват такива ПО не са равнопоставени, а се намират във власт 
и   подчинение.   Субектите   на   ФПО   като   участници   на   ФПО   имат   качеството   на   активен   и 
пасивен субект.

Активен  субект  се явява винаги  държавата,  независимо  дали е носител  на права  или 

задължения.

Пасивни субекти се явяват останалите адресати на ФПН, независимо дали са носители на 

права или задължение.

Ако в едно ФПО участват 2 държавни органа, активен субект е този, който има по-големи 

властнически положения.

4. Финансова правосубектност:

Определя се както следва:
1.   За   физически   и   юридически   лица   с   оглед   на   режима   на   общата   гражданска 

правоспособност и дееспособност.

13

2. За държ.органи с оглед на тяхната компетентност.
Едно   лице   става   субекта   на   ФП   ,когато   е   субект   на   гражданското   право.   Ето   защо 

казваме, че ФПСубектност има вторичен характер, т.е. тя следва гражданската. Не е възможно 
едно лице да е субект на ФП, без да е субект на останалите правни отрасли.

Физ. лице става субект на правото още от раждането си.
Юр.лице  придобива правоспособност при възникването - от момента на регистрацията 

или от момента на обнародване на решението за регистрация. В данъчното право е предвидено и 
задължението обща дан.регистрация на ЮЛ.

Носители  на фин права и задължения могат да бъдат и  социални  образувания, които 

нямат кач-то на ЮЛ. Те се приравняват на ЮЛ, за да могат да бъдат носители на данъчни 
задължения.

Финансовите  органи  могат  да  участват  във  ФПО  от момента  на  придобиване  ДО, от 

момента на учредяването си. Затова ФПсубектност следва административната. При ДО не се 
говори за права и задължения, а за правомощия. Въпреки че във ФПО участва ДО, титуляр в ПО 
е самата държава, а ДО е представител. Има случаи, когато държавата преотстъпва свое право в 
полза на общините (някои данъци постъпват в общинските бюджети, защото така е предвидено 
в ЗМДТ или така е предвидено в ежегодния ДБ).

Характерно   за   ФП   е,   че   може   да   съществува   ФПравосубектност,   без   да   е   налице 

гражданска (в данъчното право). В дан.право - дан.субекти по чл.357 от ЗЗД са граждански 
дружества; това е така за дан.цели - приравняват се на режим на търг.дружество.

Режим   на   гражд.   дружества:   2   или   повече   лица   сключват   договор   -   страните   не   са 

съдружници.

Клоновете на чуждестранните лица не са ЮЛ, но са приравнени за дан.улеснение. ФП ги 

признава като носители на права и задължения. В тези случаи ФПравосубектност е първична.

№ 7. Финансови актове. Обща характеристика. Видове финансови актове. Съотношение 
между финансовите и административните актове.

1. Понятие.

За да се осъществи фин дейност са необходими нормативни актове (НА), фин планове и 

индивидуални финансови актове (ИФА). В НА се среща конкретните наименования на ИФА 
-заповеди, решения , разпореждания, нареждания.

ИФА се издават само по отношение на лицата , които са техни адресати. Действието им 

се прекратява с изпълнение на задължението, при тях не може да се говори за териториално 
действие.   Те   винаги   имат   конкретен   адресат,   конкретни   права   и   задължения   и   конкретно 
действие. Тези актове се издават въз основа и в изпълнение на закона и на пр.норма. Те се 
издават   във   всички   звена   на   фин.система.   Повечето   са   вид   индивидуални   административни 
актове. Те са едностранни властнически волеизявления на компетентни държ.органи. Издават се 
в предписаната от закона форма - писмена форма, за устна форма се говори само при отказ за 
издаване на ИФА, когато ДО не го е направил изрично. В този случай мълчаливият отказ се 
приравнява на индивидуални административни актове (ИАА) и може да бъде обжалван по ЗАН. 
С   тях   се   решават   фин.въпроси,   свързани   с   фин   дейност   на   дружествата.   Предвид,   че 
фин.администрация   действа   като   обвързана   компетентност   при   издаването   им,   в   повечето 
случаи те имат декларативен характер, тяхното изпълнение е скрепено с властническа принуда. 

14

2. Видове финансови актове.

С оглед на адресата:
1) индивидуални ;
2) общи;
С оглед волеизявлението:
1) констативни;
2) декларативни;
3) конститутивни;
декларативни: декларират права и задължения; правят заемането активно изискуемо);
С оглед на това дали се създават права и задължения:
1) утежняващи:
2) облагодетелствани:
С оглед на адресатите:
1) спрямо ЮЛ;
2) спрямо ФЛ;
В зависимост от автора:
1) актове на централни органи:
2) актове на местни органи
3) със обща компетентност;
4) със специална компетентност.

3. ИФА: 

вид инд.административен акт, тъй като притежават белези на инд.актове. С тях 

се   засягат   права   и   законови   интереси.   С   оглед   на   това,   ИФА   трябва   да   отговарят   на 
изискванията на законосъобразност на ИАА:

1) 

актът трябва да е издаден от компетентен орган;

2)  

трябва да е в предписаната от закона форма; за ИФА това е писмена,тъй като става 

въпрос за движение на парични средства и е необходимо да се води строга документация и 
отчетност;

3) 

трябва да е издаден при спазването на процедурата по неговото издаване;

4) 

трябва да е съобразен с матер-правните изисквания на закона;

5) 

трябва да съответства на целта и закона; на контрол подлежат актовете издадени при 

обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност. 

Пълно покритие  между ИФА и ИАА  няма. Така например спрямо отделни  актове се 

прилага   закона   за   административното   производство.   Спрямо   други   -   закона   за   администр. 
производство   се   прилага   субсидирано,   доколкото   техния   режим   е   предвиден   в   спец.закон. 
Почти   всеки   един   фин   закон   предвижда   издаването   на   някакъв   ИФА   от   съответен   орган   и 
самият закон регламентира режима, свързан с неговото издаване или инд.му обжалване.

4. Разлика между ИФА и ИАА

:

1)  разлика в издаването им: във ФП действа фин.автоматизъм, т.е. не е необходимо да 

издава ИФА, за да се определи 1 вземане като ликвидно и изискуемо, тъй като фин.задължение 
възниква по силата на закона. В повечето случаи ИФА се издава по инициатива на съответния 
фин.орган , без да е необх. той да бъде сезиран за това. В адм.право това не е така. Там 1-во е 
необх.. да е настъпила молба и след това се издава адм. акт.

2)  от   гл.т.   на   тяхното   обжалване:   всеки   ИАА   се   обжалва   по   реда   на   закона   за 

административно производство.

При   ИФА   съществуват   особености   във   връзка   с   реда,   по   който   те   се   обжалват. 

Съществуват случаи, при които се прилага ред до този в закона за адм. актове. Съществуват и 

15