СОЦИАЛНА ФИЛОСОФИЯ

Социалната философия е този раздел от философията, който се интересува 
от   отношенията   между   хората   в   обществото   и   по-специално   от 
отношенията,   които   съществуват   в   дадена   нация   или   държава.   Както   и 
другите сфери на философията, соц. Философия не се опитва да определи 
емпирично   какви   видове   общества   съществуват   актуално   и   как   те 
фактически се различават едно от друго. Соц. Философ е по-скоро зает с 
нормативните   въпроси,   обхващащи   природата   на   държавата   и   нейните 
функции,   както   и   важните   въпроси,   отнасящи   се   до   идеалния   вид   на 
социалните   разпоредби   вътре   в   държавата   и   в   частност   собствените 
отношения между държавата и нейните граждани. Социалните философи 
се опитват постоянно да изясняват неясните термини на политически език 
– равенство, свобода, човешки права, наказание, справедливост и т.н.

Двете конкуриращи се теории за ролята на и природата на човешкото 

общество са марксизма и либерализма. Доскоро светът беше повече или 
по-малко   раздвоен   от   Желязната   завеса   между   конкуриращи   се 
икономически   и   политически   системи,   които   извличат   законността   на 
своите   твърдения   от   съчиненията   на   философите   (напр.   Карл   Маркс   – 
комунизъм, Лок,Русо, Волтер – развитието на държавните институции в 
Съединените щати и т.н.).

Карл Маркс е един от най-влиятелните съвременни философи. Но 

също   така   той   е   и   един   от   най-трудните   за   разбиране   и   тълкуване. 
Произведенията   на   Маркс   са   предимно   философски   по   своя   тон   и 
хуманистични   по   своя   характер.   Той   остро   критикува   капиталистите 
собственици на фабрики, заради ограбването на работниците – не само на 
плодовете на техния труд, но също и на тяхната гордост, достойнство и на 
самата им човешка същност. Маркс смята че ролята  на държавата  е да 
осигурява защита на собствениците и да насърчава тези, които управляват 
благосъстоянието   на   обществото.   Когато   се   опитва   да   диагностицира 
причината   за   упадъка   на   индустриалните   общества   той   смята   че 
проблемите са толкова остри, че простото размишление върху вътрешните 
структури на обществото не би могло да ги разреши. Нищо друго не би 
било по-адекватно от тоталното и пълно разрушаване на съществуващия 
строй и изграждането на нов строй. Промяната, към която подтиква Маркс, 
е   абсолютно   премахване   на   частната   собственост   върху   средствата   за 
производство. Най-поразителната страна на Марксовия утопичен възглед е 
тази, че държавата, т.е. държавното управление с неговите служители и 
закони   ще   омрат   от   само   себе   си   в   хода   на   промените.   Според   него   в 
комунистическото   общество   няма   да   има   престъпност,   алкохолизъм, 
религия,   експлоатация,   глад   или   бедност.   Всички   средства   ще   бъдат 
насочени към производство на неща, от които хората имат потребност, а 
разпределението на тези продукти ще бъде според един разумен план и