БЕЗСМЪРТИЕТО В СМЪРТТА
Съчинение разсъждение върху стихотворението “На прощаване в
1868 година” от Христо Ботев
Христо Ботев е един от големите поети на България. Той живее в изключително
драматични години от историята на Родината. Но той не е наблюдател и летописец на
събитията. Неговата дейна и кипяща от енергия натура го прави пряк участник в тях.
Събитията намират блестящ израз в неговите пламенни стихове. Изключително
вълнуваща изповед на поета е стихотворението “На прощаване в 1868 година“. То е
написано в действителен момент на прощаване. През 1868 г. авторът се записва за
доброволец в четата на дядо Жельо войвода и се готви да премине в България.
Творбата на младия поет е изповед пред близките, неговото прощаване с тях и с
живота.
Великият български владетел Омуртаг е казал: “Човек и добре да живее умира…“.
Смъртта е неизбежен финал на всеки житейски път, но тя е и откъсване от познатия
свят и преминаване в неизвестното. Различните религии се стремят да направят
мисълта за нея по-лека: едни – с идеята за живот в отвъдното, други – с вярата в
прераждането, трети – с безсмъртието на духа. Пред очите на лирическия герой в
стихотворение “На прощаване в 1868 г.“ авторът вижда смъртта откъм борческата й
страна. Когато животът е отдаден за свободата на Родината, бунтовникът смята
своята смърт за героична и осъзната. Саможертвата ще остави следи не само в
сърцата на близките му, но и в душите на целия народ. В това героят вижда своето
безсмъртие.
Още в началото на стихотворението героят прави предположение “аз може млад да
загина“. В тези думи няма самосъжаление, защото смъртта е осъзната.
Свободолюбивият дух на бунтовника не може да допусне примирение с робството:
Та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище…
Вълненията от срещата с родната земя надделяват над мисълта за смъртта. Героят
не се стреми към нея, но я приема: “пък…каквото сабя покаже“. Отделеното с
многоточие мълчание е по-силно от каквито и да е думи. Бунтовникът знае, че никой
не дава даром свобода. За нея трябва да се пролее кръв. Тя трябва да се извоюва.
Лирическият герой добре познава чувствата на близките си и каква скръб би
предизвикала неговата смърт. Затова той поставя акцент върху героизма в смъртта:
и честта, майко, юнашка!
В този смисъл е и заветът на бунтовника към своите “братя невръстни“. Смъртта на
един човек не е от значение. Важното е борбата да продължи. Това авторово
послание е изразено подтекстово:
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
Предмет: | Възрожденска литература, Литература |
Тип: | Съчинения разсъждения |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 427 |
Брой символи: | 3444 |