ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ   УНИВЕРСИТЕТ 

„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” 

Педагогически факултет  

Предмет : Андрагогика

Р Е Ф Е Р А Т 

Тема : Методи на обучението за възрастни. 

Класически и съвременни  

Разработил :                                    Учебната задача е 

възложена от : 

Фак №                                                        Доц. Д-р Живко Карапенчев 
Магистратура :  
Начална и предучилищна 
         педагогика 

гр. Враца 2009 г. 

1

Методи на обучението за възрастни. 

Класически и съвременни

Понятието андрагогика е официално въведено в употреба от 

немският педагог Ал. Кан - и то за обозначаване на възникващата с 
развитието   на   педагогиката,     за   обучението,   образованието   и 
превъзпитаването   на   човека.    Освен   понятието   андрагогия   се 
употребяват   и   др.   –   андрагология   ,   адюлтна   педагогика   , 
следучилищна   педагогика   ,   теория   на   образованието   на 
възрастните и като педагогика на възрастните.  От всички  по-горе 
изброени   понятия   –   последното   изброено   –   педагогика   на 
възрастните   е   най-неподходящо.     Най-често   се   използва 
андрагогика   значещо   -   андрос-мъж   ,   егейн-вода.   Според   Кан   , 
Хербарт  – доразвива   , а  Медински  –  утвърждава  ,  че науката   за 
обучението на човека се нарича антропогика , която се дели на две 
науки:
                    -педагогика – обучение на деца и юноши
                    -андрагогика – за учението на възрастните
Андрагогиката   като   учебна   дисциплина   обозначава   конкретната 
работа с възрастните. 
    Много учени разглеждат образованието на възрастния като начин 
за   решаване   на   всички   проблеми.   Още   от   дълбока   древност 
говорим   за   андрагогическа   практика,   но   не   и   за   андрагогическа 
наука.   Постепенно   с   натрупване   на   опита,   той   започва   да   се 
обобщава и така се появяват първите наченки на андрагогическата 
теория.   Това   го   виждаме   във   фолклора,   в   песните,   ритуалите, 
танците,   вярванията.   Там   откриваме   и   първите   норми   и   правила 
свързани   с   обществената   дейност   и   реализация   на   възрастните. 
Виждаме   вече,   че   има   поява   от   необходимост   от   формиране, 
овладяване   и   развитие   на   определени   навици   и   умения   между 
възрастните   с   цел   задоволяване   на   интересите   им.   Тогава   се 
оформят и първите изисквания към някои професии. 
    Съвременната интерпретация го оценява като надеждно средство 
за   оцеляване   на   възрастните   в   кризисни   ситуации,   за   активно 
преустройство на личностно – професионалния опит, за възходящо 
кариерно   усъвършенстване   на   възрастните,   за   разширяване   на 
социалните   контакти   между   хората   и   премахване   на 
неграмотността. 
        С   възрастта   много   физиологични   функции   на   организма, 
задействани   в   процеса   на   обучение   постепенно   отслабват   – 
понижаване   слух,   зрение,   влошаване   паметта   и   мисловната 

2

дейност. Затова много е важно правилната организация на учебния 
процес,   а   също   така   и   от   нагласата   и   активността   на   самите 
слушатели.   Обучението   на   възрастните   хора   от   20-60   години   се 
променя, при хора с умствен труд се запазва и по-дълго. Смятам, че 
причините   за   това   по-трудно   учене   са   по   скоро   психологически. 
Традиционно   ролята   на   учещ   е   дадена   на   децата   –   затова   се 
забелязва безпокойство – „как ще се представи възрастния, какво 
ще   си   помислят   останалите”,   т.е.   страхува   се   да   изглежда 
неграмотен   и   некомпетентен   в   очите   на   заобикалящите   го. 
Позитивната   емоционална   нагласа   на   занятията,   одобрението   и 
поддръжката   от   страна   на   преподавателя   ще   позволи   на 
възрастните   да   почувстват   увереност   в   собствените   си   сили, 
водещо   до   успех   на   целия   учебен   процес.   Затова   е   необходимо 
преподавателите да си поставят определени задачи : 
     1.  Да поощряват и подкрепят стремежа на възрастните към 
          обучение и саморазвитие.
     2.  Да определя целите в програмите за обучение, съответства-
          щи с интереса на възрастните и по този начин създават 
          благоприятни условия. 
     3.  Активно да използват в обучението личният опит на учащите
          се. 

4. В процеса на обучение да отчитат различните 

          професионални, социални, битови и временни фактори, 
          влияещи върху успешността на обучението. 
   
 Важно е възрастните хора :

1.

Да осъзнаят смисъла от обучението и да обосновават за себе 
си необходимостта от това. 

2.

Да имат желание да учат и да бъдат уверени в собствените си 
възможности за овладяване на знанията и навиците. 

3.

Да   е   убеден   в   съвременността,   актуалността   и 
необходимостта от обучението. 

4.

Да разбира практическата насоченост на обучението, да вижда 
начина за прилагане на получените знания и навици в живота.

5.

Да   умее   да   съчетава   това,   което   се   изучава   с   миналия, 
сегашния и бъдещ опит. 

6.

Да   затвърдява   знанията   си   със   самостоятелни   практически 
действия. 

7.

Да учи под ръководство, със помощ в спокойна обстановка. 

3

     Образованието на възрастните като необходимост и елемент на 
андрагогическата теория минава през различни етапи : 

I.

Етап

– Развитието на андрагогията продължава до средата 

на 19 век – определя се от повечето автори като описателно-
разказвателен.

II.

Етап

  – Донаучен – характерното за него е масовизиране с 

формите   на   институциите   за   образование   на   възрастните. 
Това   е   времето,   когато   се   появяват   първите   национални 
правителства   и   неправителствени   организации   за 
образование на възрастните. През този период се оформя 
идеята, че андрагогията следва да се развива и обособява 
като   алтернатива   на   педагогиката.   Така   андрагогиката 
осмисля   проблемите   на   образованието   на   възрастните,   а 
педагогиката   за   обучението   на   децата.   Този   период 
продължава до Втората световна война. Тогава андрагогията 
се откъсва от педагогиката и изгражда собствена система от 
науки. 

III.

Етап

  –   Продължава   до   80-те   години   на   миналия   век, 

андрагогията постепенно се утвърждава в световен мащаб 
като наука за образование на възрастните. 

IV.

Етап

– След 80-те години на миналия век – тук се виждат 

връзките   между   андрагогията   и   социологията   като   едно 
движение от теорията към практиката. 

        Важно   място   сред   проблемите,   намиращи   се   в   центъра   на 
вниманието  на   учените,   заемат  въпроси   свързани   с   понятийния 
апарат на допълнителното образование на възрастните – „кой е 
възрастния?”, „с какво възрастния се отличава от невъзрастния?”, 
„какви   са   особеностите   на   обучението   на   възрастните   хора?”, 
„какви   са   възможностите   им   за   обучение?”   и   още   много   други 
въпроси са предмет на постоянни дискусии и са много актуални за 
нашата страна, където едва започват да се полагат основите на 
андрагогиката – науката за обучението на възрастните хора. Най-
общо   определение   на   „възрастен   човек”   е   дадено   от   ЮНЕСКО 
през 1976 година. В него „възрастен” е всеки  човек,  признат  за 
възрастен от обществото към което той принадлежи. Най-лесно би 
било да се изходи от възрастта на индивида. Според твърдението 
на британският изследовател М. Тайт – в Англия хората се смятат 
за   възрастни   на   18   години   –   тогава   получават   и   правото   да 
гласуват.   Известният   американски   изследовател   на 
образованието   на   възрастните   М.Ш.   Ноулз   смята   за   възрастен 
този,   „който   се   държи   като   възрастен”   т.е.   играе   роли   на 
възрастен.   Или   определението   на   „възрастен”   той   нарича 
„социалогическо”, но не се ограничава само с него. Ноулз също 

4

дава   „психологическо   определение”   на   възрастния   човек   „чието 
самосъзнание е самосъзнание на възрастен”.
       Изобщо категорията опит  заема  важно място  в  теориите  за 
обучение  на  много   чуждестранни  дидакти,  като  Гусеръл,  Рание, 
Мезиров,   Жарвие,   Нокс,   Колб,   Фрейре   и   др.   според   тези   учени 
особеност   на   възрастните   е   способността   да   анализират   своя 
опит, да размишляват над него. Именно чрез осмисляне на опита, 
човек осъзнава и други истини. На учителя се признава ролята на 
помощник в анализа на опита, който трябва да бъде осмислен от 
учащите се в процеса на обучение т.е. обучението се построява на 
основата   на   сътрудничеството   между   възрастните   учащи   се   и 
учителя. 
        През   втората   половина   на   20   век   всички   сфери   на 
образованието   съществено   се   видоизменят.   Възникват 
концепциите   за   свободното   (открито)   обучение   и   непрекъснато 
образование.   Достиженията   в   областта   на   технологиите   за 
предаване   на   информация   позволиха   по   нов   начин   да   се 
организира   педагогическия   процес.   Хуманитарните   науки 
достигнаха   до   идеята   за   действената   теория   и   „хуманната” 
психология.   Философията   достигна   до   осъзнаването   на 
решаващата   роля   на   човека   за   неговата   собствена   съдба   и 
съдбите   на   обкръжаващите   го.   Тя   помогна   да   се   разбере,   че 
човека,   колкото   и   да   зависи   от   естествените,   икономическите   и 
социалните   условия   е   в   състояние   сам   да   изгражда   своята 
личност,   системата   от   индивидуални,   духовни   и   нравствени 
ценности.   Накрая   психологията   и   физиологията   показаха,   че 
хората   са   способни   успешно   да   се   обучават   практически   в 
продължение на целия си съзнателен живот. 
        Процесът   на   обучение   на   възрастните   е   организиран   под 
формата на съвместна дейност между обучавания и обучаващия 
го   във   всички   етапи   –   диагностика,   планиране,   реализация, 
оценяване и в определена степен – корекция. Основната цел на 
възрастния   човек   е   овладяване   на   цялостната   професионална 
дейност,   развитието   и   повишаване   нивото   на   своята   обща   и 
професионална култура. 
        Понятието   „обучаемост”   е   много   по   широко   и   изразява 
многостранната   психична   и   физиологична   годност   на   хората   да 
учат, да възприемат, преработват и прилагат информация, както и 
да   се   самообразоват.   То   се   отнася   към   всички   страни   на 
човешката   личност.   Жекова   посочва   три   най-съществени 
особености на вътрешната позиция на възрастните в процеса на 
обучение : 

5