Технически университет
background image

Технически университет

Факултет”Стопански”

Катедра”Социални науки”

Спец. „Социални дейности”

КУРСОВА РАБОТА

По

Конфликтология

На тема:

Конфликти в областта на социалната 

политика

изг.

/

Ина Христова

/                            

пров.

/

гл.ас.д-р 

М.Пантев

фак.№30815108                                          

/.........................../ 

background image

                                                               

Габрово 2011г.

Увод

Конфликтът

 

е

 

неизменна

 

част

 

от

 

живота,  

общуването,взаимоотношенията   между   хората.   Той   е   широко  

разпространено   явление,   което   от   своя   страна   има   характерни  

особености.   Те   са   влияещи   не   само   на   социализацията,   а   и   на  

ежедневието   на   отделния   индивид   или   група   от   хора.

Главните причини можещи да се изтъкнат за появата на повечето  

конфликти   са   противоречията   между   цели,   интереси,   мотиви,  

мнения

 

на

 

отделни

 

хора

 

или

 

групи.

 

Конфликтът   има   универсална   природа,тои   е   присъщ   на   човешкия  

социум   и   на   човешкия   индивид.По   своята   същност   конфликтът   е  

сложно   и   многообразно   явление,което   не   може   да   се   управлява   и  

регулира.Конфликтите са стари колкото и самото човечество,те са  

неговата   иманентна   същност.Един   от   най-основните   фактори   за  

конфликта   се   крие   в   несъответствието   в   целите   на  

индивидите.Ценностите   са   конструкт   на   човешката   психика   и   на  

различните   социални   групи   и   при   несъответствие   на   две   страни  

настъпва   конфликт.Като   конфликтогенен   фактор   се   проявяват   и  

различните   потребности,които   са   неразривно   свързани   с  

интересите,както   и   разногласията   в   мненията   на  

опонентите.Конфронтацията   се   предизвиква   от   недостига   на  

ресурсите   от   всякакъв   порядък.В   конфликта   се   използват   различен  

набор   инструменти   за   постигане   на   цели   и   интереси.Няма  

конфликт,който да не завършва с резултат.Конфликтът е форма на  

проявление   на   противоречията-универсален   човешки   и   обществен  

2

background image

феномен,базиран   на   динамичното   взаимодействие   между   две  

страни,които си противоборстват

ГЛАВА ПЪРВА

Социалните конфликти в прехода към пазарно стопанство

За   да   се   разбере   същността   на   конфликтите   в   социалната   област,е 
необходимо   да   се   изходи   от   теорията   за   конфликтите.Тя   изисква 
прилагането   на   постиженията   и   от   други   клонове   на   познанието.Върху 
нейната   основа   могат   да   се   решат   някои   сложни   теоритически 
проблеми,свързани с изучаване на конфликтите в социалната политика.
Като   област   на   енда   обща   система,каквато   е   общественият 
организъм,разработката   на   гореспоменатите   въпроси   следва   да   се 
извършва   както   върху   основата   на   общите   постижения   и   подходи   към 
социалните   конфликти,така   и   на   тяхната   проява   в 
икономическите,политическите,социално-психологическите,нравствените 
и   другите   обществени   отношения   и   влиянието   на   последните   върху 
социалната   сфера.За   тяхното   разгаряне,манипулиране   или   заглъхване 
особена важност и рпля придобива общественото мнение и отражението 
им   в   общественото,социално-груповото   и   индивидуалното 
съзнание,динамиката на представите за социална сигурност,справедливост 
и   равенство.Засилването   на   социалното   неравенство   и   фрустрацията   в 
обществото провокират и реакцията на конфликтуващите групи.

1.Конфликтология и социална политика

Широкият обхват на социалната сфера обуславя анализа й като цялостна 
система   с   множество   аспекти,която   прониква   и   се   изявява   във   всички 
основни   области   и   форми.Всеки   етап   от   обществената   динамика     е 
неразривно свързан с цялостното развитие и функциониране на социалната 
сфера.В същото време в социалната теория и практика се е утвърдило и 
едно по-тясно понятие за социалната страна на човешката дейност.Към нея 
се   отнасят   онези   специфични   процеси   и   явления,които   имат   пряко 
отношения към човека,жизнените му интереси и неговото развитие като 
дейности,регулиращи   социалните   отношения   между   различните   по 
социално-икономически статус групи,общности и др.и институциите,които 
ги осъществяват и реализират.Те обхващат условията на живот и работа на 
хората,тяхната

 

подготовка

 

и

 

образование,доходи

 

и 

благосъстояние,здравеопазване и други форми на социалната сигурност и 
защита.Към   това   е   насочена   социалната   политика   в   обществото   като 

3

background image

дейност на държавата и други движения и организации за управление и 
развитие на социалната сфера. 

Вниманието се насочва към към разкриване на структурата и динамиката 
на   конфликтите   и   техните   детерминанти-различните   социални 
фактори.Широко   са   известни   няколко   концепции   за   социалния 
конфликт.Една от най-авторитетните е разработена от Т.Парсънс Теория 
на   конфликта,възникнала   най-рано   и   принадлежаща   към   структурно-
функционалното направление в социологията.Според нея всеки конфликт 
в обществото има негативна роля и се оценява като отклонение от нормите 
на общественото развитие.Нормалният обществен ход се характеризира с 
равновесие,консенсус,единодушие,поради   което   не   бива   да   се   допускат 
конфликти,а   когато   се   появят   бързо   да   се   отстраняват,да   се   укрепва 
социалното разбирателство като основна предпоставка за стабилизирането 
на обществото.
Втората   концепция   е   противоположна   на   първата   и   придобива   все   по-
голямо   влияние   с   позитивното   си   отношение   към   социалните 
конфликти.Тя   е   известна   като   „Социология   на   конфликта”.Нейните 
привърженици   Л.Козер,Р.Дарендорф,К.Буолдинг   и   др.   разработват   така 
наречения  

„конфликтен   модел”   на   обществото.

Според   тях   то   е 

„бременно” от конфликти,които играят положителна роля за общественото 
развитие,за

 

стабилизирането

 

му

 

и

 

укрепването

 

на 

интеграцията,разбирателството и съгласието между хората.”Конфликтът е 
източникът   на   прогреса   към   цивилизацията   и   в   крайна   сметка   към 
световно   гражданско   общество.”-отбелязва   Р.Дарендорф.Според   него 
цялото   обществено-историческо   развитие   става   чрез   социалните 
конфликти.Конфликтите не трябва да се отричат или осъждат.Те следва да 
се   приемат   и   управляват   в   интерес   на   обществото,което   би   било   и 
правилното   отношение   към   тях.В   основата   е   институционализирането 
им,дейността на специални институции за тяхното регулиране и насочване 
към консенсус.
Във   всеки   конфликт   има   най-малко   две   страни,а   в   повечето   случаи   и 
няколко,с   различни,обикновено   противоположни   интереси.Затова   и 
възникват самите конфликти.Във всеки отделен случай значението им е 
различно-положително или отрицателно,-откоето неизбежно следва,че към 
всеки конфликт трябва да се подхожда конкретно.

Основни компоненти на конфликта са:

наличие   на   противопоставящи   се,враждуващи   субекти   поради 
несъвпадение   в   една   или   друга   степен   на   техните   потребности   и 
интереси;

4

background image

взаимноизключващи   се   в   резултат   на   „позиционния”статус 
ценности,цели,действия   и   претенции,в   това   число   и   за   власт   и 
ресурсен дефицит;

сблъсък,напрежение   или   криза,протичащи   в   отношенията   и 
поведението   им   с   един   или   друг   интензитет   с   цел   постигане 
предмета на интереса;

разрешаване   на   спора   чрез   установяване   на   една   от   страните   с 
нараняването,изолирането,ощетяването  на другата  или с постигане 
на компромис,консенсус или национално съгласие;

Тясно   свързан   с   характера   на   социалните   конфликти   е   и   въпросът   за 
техните причини.Шансът за съзнателно въздействие върху тях се определя 
от   възможността,способността   да   се   разкрият   истинските,а   не   мнимите 
причини,обуславящи   появата   им,да   се   изяснят   механизмите   на 
детерминацията   им.Като   основна   причина   за   социалните   конфликти 
К.Маркс   посочва   неравномерното   разпределение   на   средствата   за 
производство   и   контрола   върху   тях,реализиращо   се   в   противоречието 
между производителните сили и производствените отношения.
За Р.Дарендорф основната причина за социалния конфликт е борбата за 
власт,за   господство   на   едни   социални   групи   и   хора   над   други,защото 
именно върху властта се основава всяка социална система.
Някои   западни   автори   търсят   причините   за   социалните   конфликти   в 
съзнанието

 

на

 

страните,в

 

социално-психологическата 

несъвместимост,несъвършенствата на човешката психика,в непознаването 
на действителното положение,липсата на необходимата информация.
Проявата   на   конфликтите   намира   израз   в   два   типа   форми:пасивна   и 
активна.Към   пасивната   могат   да   бъдат   отнесени   проявите   на  „вербално 
равнище”,а   към   активните-тези   на   „поведенческо   равнище”-   в   масова 
изява.Вербалната

 

форма

 

включва 

спорове,дискусии,преговори,обръщения,меморандуми   по   конфликтния 
проблем,в

 

които

 

пряко

 

са

 

ангажирани

 

и 

медиите.Митингите,манифестациите,гражданското   неподчинение   са   една 
активна   форма   на   израз   на   нарастващото   напрежение   между 
конфликтуващите субекти.Началният сблъсък между тях е в зависимост 
от:силата   на   проява   на   интересите   и   потребностите,които   се 
защитават,силата   на   детерминиращите   фактори,определящи   и 
интензитета,и   степента   на   социалното   напрежение.За   разрастването   на 
конфликтите   непосредствена   роля   изиграват:динамиката   на   социалното 
напрежение,средствата   за   масова   информация,усиления   радикализъм   и 
екстремизъм.В конфликтологията все повече се утвърждава възгледът,че 
основната цел,която не бива да се изпуска от полезрението,е превръщането 
на   конфликтите   в   конструктивни,тяхното   институционализиране 
независимо от характера и насоката им.

5

background image

На   първо   място   стои   въпросът   за   преобразуването   им   в   позитивно-
функционална   форма,съдействието   за   институционализиране   и,в 
зависимост   от   интересите,формиране   на   готовност   за 
компромис,подготвяне на механизми за преговори и съглашения,издигане 
ролята на държавата в качеството й на арбитър.Един от механизмите е и 
социалното   партнъорство   като   метод   на   регулиране   на   социалните 
отнощения   за   овладяване   на   конфликтите   в   сферата   на   социалната 
политика.Ролята на държавата при решаването на социалните конфликти е 
много   голяма,като   при   това   тя   не   винаги   е   само   арбитър,а   страна   в 
тях,което затруднява решаването им.
За правилното отношение,разкриване и регулиране на конфликтите голяма 
роля   играе   определянето   на   техния   тип,класификацията   им.Досега   са 
направени   много   опити   в   това   отношение   на   основата   на   разлинчи 
критерии.Като се изхожда от характеристиката на обществената сфера,най-
общо   конфликтите   се   подразделят   на   национално-етнически,социално-
икономически,политически   и   духовно-идеологически.Тази   класификация 
дава информация за основните им параметри.
Р.Дарендорф   взема   и  други   критерии   за   класификацията   на  социалните 
конфликти.Той ги подразделя на основата на два главни признака-според 
обхвата на социалните общности,в които се проявяват те,и според ранга на 
конфликтуващите   страни.В   зависимост   от   обхвата   на   обществените 
явления са обособени пет групи:

конфликтите   между   отделните   социални   роли   на   социалния 
субект,които магат да бъдат и на индивидуално равнище;

конфликтите в отделни социални обединения;

конфликтите между отделни сектори на общността;

конфликтите между обединенията и институциите;

конфликтите между наддържавните съюзи и организации;

Според   ранга   на   конфликтуващите   страни   Р.Дарендорф   обосновава   три 
групи:

конфликтуващи страни с еднакви рангови позиции;

конфликтуващи страни с равни рангови позиции;

конфликти между една обшност и нейните съставни части;

6

background image

Освен тази класификация Р.Дарендорф , Л.Козер и други автори прибягват 
и   към   едно   друго,по-съдържателно   подразделение   на 
конфликтите:потенциални   и   проявени,открити,манифестирани.Дадени   в 
такава динамика се виждат във времето,в движение и развитие.
Л.Козер   въвежда   и   едно   друго   деление-на   истински   и   неистински 
конфликти.
Независимо от достойнствата на една или друга класификация,неправилно 
е   ограничаването   само   в   нейните   рамки,което   неизбежно   придава 
едностранчивост   на   изследването.Сложността   и   многообразието   на 
социалните конфликти изискват винаги да се прилага комплексен подход,с 
който може да се проникне в тяхната цялост,разнообразие и особености.
Трудностите   и   безбройните   проблеми,които   създават   социалните 
конфликти,поставят   много   задачи   пред   науката,която   ги   изучава   и 
регулира   тяхното   действие   в   обществото-конфликтологията.При 
изследването им , прогнозирането  и въздействието  върху тях е особено 
важен научният,обективен подход към пораждането им,мястото и ролята 
им   в   общественото   развитие,което   би   предпазило   както 
изследователите,така и конфликтуващите субекти от напрежение,илюзии и 
субекти.задчите и насоките,които трябва да се следват, са с оглед на две 
главни цели-регулиране и овладяване на конфликтите и ограничаване на 
активните   форми   на   противопоставяне   с   цел   да   се   стимулира 
общественото развитие,да се запази общественият мир чрез консенсус и на 
базата на национално съгласие.
Сложността на конфликтите в социалната сфера не дава никакви гаранции 
за самоуспокоение.В утвърждаването на общите тенденции към стабилитет 
на   социалния   мир   особено   важно   е   изграждането   на   характера   на 
осъществяваната   социална   политика.Политическата   идейност   пронизва 
конфликтите   в   социалната   политика   като   „цена”   на   реформата.Въпреки 
това   характерна   черта   е   невъзможността   на   застрашените,губещите 
общности   да   организират   своята   самозащита   и   да   създадат   свои 
организации.Отношенията   мебду   субектите   се   градят   главно   върху 
компромиси.

7

Това е само предварителен преглед!

Разходи на болниците

Пищов по управление на здравето, здравен мениджмънт...

Разходи на болниците

Предмет: Здравен мениджмънт, Икономика
Тип: Пищови
Брой страници: 3
Брой думи: 984
Брой символи: 6906
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм