Глава трета

Предприятието и неговата бизнес среда

В процеса на управление на предприятието, неговите ръководители трябва да 

държат сметка не само за своите желания и цели, но и за средата, в което то 
функционира. В тази връзка особено важно е да се намери отговор на три основни 
въпроса:

1. Каква е пазарната среда 
2. Каква е външната макросреда
3. Каква е външната отраслова среда 

Отговорът на първия въпрос изисква да се позноват пазарните механизми, да се 

следи промяната им и да се предвижда тяхното бъдещо развитие. 

1. Анализ на пазара

В условията на пазарна икономика, в които функционират българските предприятия е 
особено важно те да съобразяват действията си с изискванията на пазара.

Дефиниция на пазар

Пазарът  е  процес   на  покупко-продажба  на  стоки   и  услуги.  Приемането   на  подобна 
дефиниция предполага, че трябва добре да се познава структурата и участниците на 
всеки   пазар.   В   икономическата   теория   обобщеното   представяне   на   основните 
характеристики на пазара като социален феномен се свежда до фиг. 1 

Основни пазарни сили

Основни пазарни ситуации

2. Анализът на външната среда

Този тип анализ, известен още и като ПИСТ анализ, предполага отчитане влиянието 
на   многообразието   от   политико-правни,   икономически,   социални   и   технологични 
фактори   върху   дейността   и   стратегическите   цели   на   фирмата.   ПИСТ   анализът   по 
същество   ни   описва   макро-средата,   в   която   функционира   организацията.   Нейното 
ръководство   не   може   да   влияе   върху   факторите   на   тази   среда.   Неговата   основна 
задача е да адаптира организацията към настъпващите промени.

За успешната реализация на първото равнище теорията препоръчва използването 

на различни модели – ПИСТ, STEP, STEEPLE, PEST и други. Всички те си приличат в 
това,   че   изискват   проучване   на   минимум   четири   основни   подгрупи   фактори   на 
външната среда -  

STEP (PEST) - анализът

 е инструмент за преглед на тенденциите. Използва се за 

идентифициране   на   „общата   картина”,   в   която   обектът   ще   функционира   през 
следващия период. Смисълът на този анализ е да се предвиди бъдещата ситуация и 
съответно   да   се   направят   изводи   за   развитието.   STEP   (PEST)-анализът   е   насочен 
изключително към външната среда и в този смисъл може да се разглежда като част от 
SWOT-анализа,   насочен   към   идентифициране   на   възможностите   и   заплахите.. 

Значението   на   метода   произтича   от   факта,   че   „вече   не   можа   де   се   вземе   разумно 
решение, без да се отчете светът не само такъв, какъвто е, но и такъв, какъвто ще 
бъде”.

1

Оригиналният метод на STEP (PEST) - анализът разглежда следните тенденции:

А. Анализ на политико-правната среда на организацията

При   анализът   на   политико-правната   среда   условно   могат   да   се 

изследват   две   подгрупи   фактори   –   политически   и   правни.   Те   имат 
изключително значение за дейността на организацията, тъй като те определят 
политико-правната рамка за нейното функциониране, а с това – и степента, в 
която   външната   среда   се   възприема   като   подходяща   или   неподходяща   за 
дейността й. Поради това управлението на организацията трябва да познава 
основните нормативни актове, да следи за настъпилите изменения върху тях, 
да   се   опитва   да   предвижда   вероятните   най-важни   промени,   които   биха   се 
отразили на дейността й. 

Първата   подгрупа

фактори

    включва   различните   аспекти   на 

политическата ситуация в страната, в регионален (Балкански, Европески и др.) 
и   глобален   план   за   отражението  им   върху   средата,   в   която   действа 
организацията.  Влиянието на тези фактори се проявава чрез  поведението  и 
дейността   на   различни   политически   субекти   и   институции   –   парламент, 
правителство, президент, партии, съюзи, синдикати и др. 

Втората   подгрупа

фактори

  включва   системата   от   закони   и   други 

нормативни актове за правно регулиране на бизнеса. Тя има както вътрешен 
така и международен аспект. Последният продобива все по-голямо значение 
във   връзка   с   присъединяването   на   България   към   Европейския   съюз/

виж 

приложение   1

/.   Тази   система   преследва   различни   цели     -   защита   на 

националното производство (протекционизъм); защита на бизнеса от нелоялна 
конкуренция;   защита   на   потребителите   от   непочтени   действия   на 
производителите;   защита   на   интересите   на   обществото   срещу   необуздано 
бизнес поведение, укриване на данъци, избягване на мита, такси, акцизи, на 
социални плащания и т.н. Всички тези аспекти на законовите фактори намират 
израз   в   редица   нормативни   актове,   които   могат   да   бъдат   разделени   на 
следните подгрупи:

Общи   законови   изисквания

  –   те   отчитат   състоянието   в   момента   и 

промени, произтичащи в момента. Най-важните закони, които спадат към тази 
група са: Търговски закон; Кодекс на труда; Закон за счетоводството; Закон за 
задълженията и договорите

Данъчни   закони

  –   отчитат   данъчното   облагане   на   субекти   и   обекти, 

които са елемнти на организацията. Към тази група закони спадат: Закон за 
облагане   доходите   на   юридическите   лица;   Закон   за   облагане   доходите   на 
физическите   лица;   Закон   за   митническите   данъци   и   такси;   Закон   за   акцизи; 
Закон за мита

Специфични   закони

  –   заключителни   норми,   които   регламентират 

дейността на организациите в съответната област (бранш).

Б. Анализ на икономическите фактори

1

 Айзък Азимов

Различните   макроикономически   процеси   и   явления   се   изразяват   в 

редица   макроиконимически   параметри   на   националното   стопанство   като: 
брутен вътрешен продукт; инфлация; заетост и безработица; лихвен процент; 
валутен курс; търговси баланс.

БВП

  –   той   представлява   пазарната   стойност   на   потока   от   крайни 

продукти, произведени на територията на дадена страна за определен период 
от време (обикновено година), които отиват за потребление както в страната, 
така и извън нея. 

Инфлация 

– в икономически смисъл под инфлация се разбира общото 

покачване на равнището на цените, поради прекомерна парична маса или  

ограничаване на стоковото предлагане, вследствие на което парите се 

обезценяват и настъпва преразпределение на доходите. Инфлационният риск е  

свързан с вероятността от намаление на покупателната сила на местната валута  

и съответно от повишение на общото ценово равнище в страната. Инфлацията 

намалява реалните доходи и се отразява в намаление на вътрешното потребление,  

както и в обезценка на активите, деноминирани в лева. Инфлационният риск се  

свързва и с вероятността съществуващата в страната инфлация да повлияе на  

реалната възвращаемост на инвестициите в стопанския сектор. Това означава, че  

при равнище на инфлация през годината, надвишаващо номиналната норма на  

годишната възвращаемост, реалната норма на възвращаемост на инвестиция,  

деноминирана в националната валута през годината ще бъде отрицателна. 

Заетост и безработица

  – понятието заетост е свързано с понятията 

трудоспособноsт   и   икономическо   активно   население.   Под   трудоспособно 
население се разбира пълнолетното население до навършване на пенсионна 
възраст, физически и психически годно за труд. Икономически активни са онези 
лица от трудоспособното население, които доброволно извършват определена 
дейност или активно търсят работа в рамките на законно установеното работно 
време   срещу   определено   възнаграждение.   Заетостта   и   безработицата   са 
взаимно свързани величини в рамките на икономически активното население. 
Намаляването   на   заетостта   увеличава   безработицата,   а   нарастването   й   я 
намалява.   Безработни   са   тези   лица,   които   са   в   трудоспособна   възраст,   но 
нямат определена работа, макар да имат квалификация и да търсят активно 
работно място, за да приложат своите умения и знания.

Лихвен   процент  

–   паричното   предлагане   представлява   количеството 

пари, което търговските банки пускат в обръщение на паричния пазар.  То  е 
пряко свързано с лихвения процент. Централната банка може да предизвика