Австрийският психиатър Юлиус ВагнерЯурег е роден във Велс (Горна Австрия), където баща
му, Адолф Вагнер, работи като държавен служител. След обучението си в Шотенгимназиум
постъпва през 1874 г. във Виенския университет. Като студент ВагнерЯурег работи под
ръководството на Соломон Стрикер в Института по обща и експериментална патология. Като
получава през 1880 г. степента доктор по философия, той става асистент в лабораторията на
Стрикер. По това време започва запазилата се през целия му живот дружба със Зигмунд Фройд,
който работи в същия институт. През 1882 г. ВагнерЯурег напуска института, но да започне
работа като асистентпреподавател в болница, както предполага, не успява. Затова, когато през
1883 г. го канят на работа при Макс фон Лайдесдорф в психиатричната клиника на Виенския
университет, той се съгласява, макар че никога преди това не е мислил да се занимава с
психиатрия. ВагнерЯурег работи в клиниката шест година, като получава през 1885 г.
квалификация на преподавател по неврология, а през 1887 г. на преподавател по психиатрия.
В същото време, когато Фройд започва да се интересува от изучаването на механизмите за
развитие на симптомите на соматичните заболявания под влиянието на съществуващи
психически отклонения, ВагнерЯурег се занимава с физиологическите причини за
психическите заболявания, преди всичко кретенизма и прогресивния паралич. Кретенизмът е
тежка форма на недостатъчност на щитовидната жлеза, която възниква като наследствена
патология или е свързана с недостатък на йод в околната среда. Това състояние предизвиква
забавено умствено и физическо развитие. Кретенизмът и гушата (увеличаване на щитовидната
жлеза) били доста разпространени в Централна Европа и други планински райони,
характеризиращи се с ниско съдържание на йод в почвата.
ВагнерЯурег изучава разпространението на ендемичната гуша и кретенизма в Южна Австрия и
отбелязва целебния ефект на лекуването с йод. През 1898 г. той предполага, че тези заболявания
могат да се предотвратят, като се използва йодирана сол, и през 1923 г. австрийското
правителство взема решение за произвеждане на готварска сол с йодна добавка; след няколко
години Емил Кохер и неговите колеги убеждават правителството на Швейцария да приеме
аналогични мерки.
На стадия на третичния сифилис при проникването на бледите спирохети в централната нервна
система се развива прогресивен паралич, който се проявява с разпадане на личността, паралич и
в крайна сметка води до смърт. Макар че днес прогресивният паралич е рядко явление, в края
на ХІХ в. около 15% от всичките пациенти в психиатричните учреждения боледуват от това
заболяване. Прогресивният паралич бил толкова бързо развиващо се заболяване, че болните в
повечето случаи умирали след четири години. Редките пациенти, останали живи, привлекли
вниманието на ВагнерЯурег, защото, както самият той ще напише покъсно, "найинтересно за
лекаря е да изучава случаи на оздравяване при неизличими болести". Наймного го поразило
наблюдението, че редките случаи на излекуване често настъпват, когато болният страда и от
заболяване, придружено от силна треска, например тиф.
Предмет: | Маркетинг, Икономика |
Тип: | Дипломни работи |
Брой страници: | 61 |
Брой думи: | 11550 |
Брой символи: | 72350 |