Спокойствието на духа- Сенека

Още в самото начало Сенека твърди,че когато величието на мислите въздигне духа,той започва 
да   търси   различен   начин   на   изразяване.Устойчивото   състояние   на   духа   гърците   наричат 
евтимия,което   означава   душевно   благоразположение.Сенека   нарича   това   състояние 
спокойствие.Сенека твърди,че спокойствието на духа е свързано с това духът винаги да следва 
равномерно  своя   път,да   изпитва   щастие   и  радост   от  всичко   свое,да   не   ги  прекъсва.Според 
Сенека резултатът от непостоянството е недоволството от себе си.Това недоволство се поражда  
от неуравновесеността на душата или от неуспелите и неизпълнени желания.Това е така,защото  
когато някое от желанията не бива изпълнено или не бива доведено до край,усилията на човек 
остават невъзнаградени и следователно те изпитват срам от своя провал,от своето неуспешно 
действие.По този начин душата изпитва чувство на базпокойство,защото твърди Сенека,такива 
хора не могат да заповядват или да се подчиняват на страстите.Оттук следва,че техният дух  
застива,защото е измамен от надеждите си.А природата на духа е коренно противоположна.Той 
е активен,движи се ,а не е застинал.Този дух е свързан с обществените задачи.А когато застине  
духът,той се откъсва от обществените дейности и се откъсва от удоволствията,които те му 
предлагат.Поради това той се възприема като сам,като изоставен.Сенека твърди,че причината 
за това състояние на хората,за тяхната меланхолия е,че те крият своите мъки,те не ги споделят 
и   страстите   са   в   т.нар.безиходица.Такива   хора   не   зачитат   чуждите   успехи,а   духът   им   се  
противопоставя на съдбата,той и се противи.Духът има за цел да развлича хората.Тези поводи 
са му приятни.Сенека твърди,че усилията и тревогите се явяват източник на удоволствие,за  
тези,при   които   страстите   „са   избили   в   люти   язви”.Вината   за   страданието   е   нас,а   не   в 
заобикалящата ни среда и в обществото.За да не се отегчава човек от еднообразието,той трябва 
да е социално ангажиран и да извършва делови дейности.Помагайки на своите съграждани и на 
хората,човек се грижи за обществото и за отделните индивиди,но по този начин той добива и  
опит,с който е полезен.Но духът не може да се разгърне изцяло в обществения живот,заради 
прекомерната и прекалена амбиция на хората и тяхното злорадство.Следователно трябва да 
бъде   изоставен   човешкият   живот   и   да   се   подчини   на   живота   в   частните,индивидуални  
сфери,където духът ще може спокойно да разгърне своите възможности.Човек може да замени 
обществените задължения с интелектуални дейности.Чрез тях няма да се избегнат,нито пък ще 
се изостави дългът.Чрез интелектуалните занимания човек може да се отдалечи и да избегне 
суетата и отвращението от живота.
Добродетелта-добродетелта никога не остава скрита.Тя дава знаци за присъствието си,но само 
достойният ще има възможността да я открие.Човек не трябва да отстъпва от дадена дейност 
изведнъж,а постепенно,за да не нарани честта и достойнството.Чрез общуването даваме по-
широк   спектър   от   възможности   за   проява   на   добродетелта.Делата   и   дейностите   на   добрия 
гражданин   винаги   са   от   полза.Дори   и   привидно   да   не   изглежда   така,те   никога   не   са 
напразни.Защото човек дори и да няма водеща роля в държавния живот,той ще е полезен със 
своите викове.Като не отстъпва полезно за другите ще е да го видят.Той може да се счита за  
образец.Според Сенека човек трябва да разбере от своят естествен импулс дали е подходящ за 
активни дейности или тихи занимания.Защото насилието върху естествените качества не води 
до   нищо   хубаво.Не   могат   да   се   постигнат   добри   резултати   или   такива,които   очакваме   и 
следователно положеният труд се счита за безсмислен.Най-голямото благо според Сенека са  
приятелите.Защото   те   ще   те   познават   добре   и   човек   ще   се   плаши   по-малко   от 
себепознанието,ще предлагат разумни съвети и техните думи ще ни накарат да се отдалечим от 
самотата,тъгата и тревогите.Но човек трябва да внимава при избора си на приятели.Той трябва 
да   избере   такива   хора   за   приятели,които   нямат   и   не   се   влияят   от   порочни   страсти.Това   е 
така,защото техните недостатъци ще се прехвърлят върху най-близките им.Сенека твърди,че 
причина за заразите е смесването между здраво и болно.Също така трябва да се отбягват и 
черногледите хора,които непрестанно се жалват,защото колкото и да са добронамерени,те ще 
нарушат спокойствието ни.
Парични проблеми-с тях са свързани едни от най-големите човешки тревоги.Те предизвикват 
по-големи страдания отколкото трудът,смъртта,мъката и др.По-добре е да ги нямаш отколкото 
да ги имаш и да ги губиш.