Какво е значението на Ко

н

ституц

и

ята на 

Република България?

Н

овата     конституция   на    

Република"

България

,   при

е

та   от   Великото  

Народно 

събра

н

ие   на   12.   VI

I

.   19

91

;е   една   от   малкото  реа

л

ни   и   на

и

ст

и

на   забележителни 

постижени

я

 по пътя на толкова мъчителния 

п

реход от тотал

и

тарно към демократично 

обществено   устройство.  Голямото  значение   на този  важен  за  българската   държава 

правно-политически

  документ  намира  израз   в  ред  съдържателни   аспекти,  измежду 

които един е особено съществен
- в основни

я

устройствен

 закон (конституцията) 

твоорчески

 се превъплътиха богатите 

традиции   на   развитите   европейски   страни   в   сферата   на   констит

у

ционализма,   в 

резултат на което  

най-после

 и у нас се постави началото на бъдещия цивилизован и 

правов ред, както и солидният 

фундамент 

на държавността в лицето на демократично 

избираните органи на властта.

И

зхождайки от тази първа и универсална по своята същност значимост на новата 

българска конституция, би било сериозен пропуск, ако не посоч

и

м 

Т

У

К

 накратко и още 

някои   нейни  

по-конкретни

  съдържателни   стойности   от   истор

и

ческо,   правно, 

политическо и социално естество. Погледнато исторически, може да се каже, че в 
сравнение с предходните три основни закона (Търновската конституция от 1879 г

., 

Конституцията   на  

Н

РБ   -   1947   г

.,  

и   Конституцията   на   НРБ   -   1971   г.)   сегашната 

конституция на страната значително се доближава до 

най-добрите

 световни образци в 

тази насока, което предопределя и изконно демократичния й характер. И още - за 
разлика   от   всички   досегашни   наши   конституции   именно   настоящата   практически 
осигурява   едно   действително   народовластие,   доколкото   свободният   вот   на 
избирателите е гарантиран от конституционните клаузи, а не от дулата на чуждите 
автомати или пък от  

в

севъзможните фал

ш

ификации (и манипулации) по време на 

избори.

Не по-малко съществени са и юридическите качества на основния закон на държавата, 
които по съвкупност представляват един хомогенен комплекс от принципни правила, 
за регулиране на: установения ред в правовата държава, нейната форма, структура и 

организация

, отношенията на държавата към собствените й гражда

н

и; и  правата и 

свободите на хората съобразно с избраното парламентарно управление на републиката 
и в зависимост от националните ценности, 

т

радиции и идеали.