1.
Произход и форми на парите
Предпоставки за възникване на парите – тази вест е била нужна като измерител на ценностите и посредник при размяната
на стоки и услуги между отделните индивиди или общности. Необходимостта да се преодолеят затрудненията при пряка
натурална размяна т.нар. бартер. Обществената организираност на хората и появата на държавата, което води до
определяне на всеобщ еквивалент и правилата за неговото използване.
Недостатъците на бартера са – размяната не може да се осъществи без съвпадение на интереси. Когато при бартерната
размяна се предлагат вещи или стоки, които са количествено неделими, осъществяването на сделката води до загуба за
единия субект и изгода за другия. Следователно бартерната сделка е осъществима само за количествено допустими стоки.
При бартера няма общ измерител на ценноста на вещите, поради което те са трудно съпоставими и измерими.
Изискванията към стоковото производство и обръщение към парите да са качествено еднородни, да бъдат лесно делими на
по-малки еднородни частици, лесно да се пренасят в пространството и времето, да се съхраняват без да губят ценните си
качества. Тези характеристики се проявяват най-пряко при благородните метали. Обществената организираност и появата
на държавата са предпоставки за възникването на парите. Държавата е тази, която определя използването на парите на
дадена територия. Тя е тази, която гарантира и обезпечава законната платежна сила на парите. Исторически парите
минават през различни форми – обикновенни стокови пари, метални пари, парични знаци, пари по сметка, електронни пари.
2.Метални пари
Характеристики на монетата – постепенно с развитието на търговията металите изместват обикновенните стоки като
посредници при размяната и се превръщат във всеобща универсална парична стока. Ценноста на вещите и стоките започва
да се изразява с теглото на металите, които се приемат като пари. Започва уеднаквяването на метални късове с
определени форми и размери. Така се появяват монетите. Монетата е къс с определена форма и изображения на
държавата, които удостоверяват теглото и съдържанието на паричния метал.
Тя има 3 страни – лице, обратна страна и образ. На лицевата страна т.нар. яверс се поставя символ на държавата или
институцията, имащи права да секат монети. На обратната страна т.нар. реверс се отбелязва стойността на монетата.
Третата страна т.нар. кант ползва нейната оригинална дебелина, тя може да бъде гладка или назъбена.
Спрямо метала, от който са направени монетите биват пълноценни и непълноценни. Пълноценни са тези, който са отсечени
от благороден метал и номиналната им стойност отговаря напълно на действителното съдържание на метала;
Непълноцени монети се правят от неблагороден метал. Поради това, че номиналната им стойност е много по-висока от
действителната ценност на метала, от който са отсечени. Тези монети се нар. билони. Количеството благороден метал в
монетата се нарича проба, а количеството на неблагородния метал – лигатура. Мярка за чистотата на благородния метал в
монетата се нар. карат.
3.Парични знаци – същност и предпоставки за възникване
Паричните знаци са заместители и представители на паричната стока. Те са само знак на паричната стока, който е поставен
или нанесен на съответния материален носител. Паричният знак има по-малка стойност от паричната стока, която
представлява. Неговата стойност изразява потребителната му стойност.
Паричните знаци се разграничават на книжни пари, кредитни пари и метални пари. Предпоставките за възникване на
книжните пари са:
1.Особеностите на металическото парично обръщение. Циркулирайки в обръщението металните пари се износват. Така
се получава разлика между истинската им ценност, обозначена или регламентирана от закона, но те продължават да са
знак на пълноценните пари.
2.Функционирането на парите като посредник в процеса на размяната, те изпълняват мимолетна роля, поради което е без
значение дали имат собствена стойност.
3.Социално – икономическо развитие на обществото. С обособяване на социалните стопанства и пазари държавата
налага платежната сила на парите, които не са от пълноценен метал. Доверието към книжните пари зависи от степента на
тяхната защита срещу фалшификация.
Друг паричен знак са – кредитните пари. Кредитните пари възникват на базата на кредитните сделки и на обръщението на
съответните кредитни документи. Първите форми на обръщение на такива средства са – полица, записна заповед и
менителница.
- Записна заповед – тя е кредитен документ, чрез който платеца се задължава лично да плати в определено време и място
посочени в документа сума на определеното там лице.
- Менителница – чрез нея едно лице задължава друг субект да заплати на трето лице след определено време посочената в
документа сума. Издателя на полицата е наредител, т.нар. трасант. Но платец или длъжник е второто лице, а третия субект
е кредитора наречен ремитиент.
4.Банкнотата
Полицата срещу банката, а не срещу отделно честно лице. Полиците възникват с появата на търговския кредит. С
развитието на стоково паричните взаимоотношения се появяват паричните кредити и съответно възникват банките и
банковия кредит. Постепенно частните полици са заменени с полицата на банката, наречени банкноти. Издаването, така
наречената емисия на банкнотата се основава на златните наличности или постъпващите в банката полици. В първия
случай банкнотата е представител на пълноценните пари, а във втория случай – на стойността на стоките, които се
продават чрез кредитни сделки. Получателят на сумата може да я представи на банката с искане да му се изплати
съответната сума. Това става чрез т.нар. сконтова операция, където изплаща сумата по полицата, но намалена с размера
на лихвата до датата на падежа. Така банката изплаща сумата, като я заменя с банкноти т.е. полиците на самата банка. За
разлика от пълноценните пари, които имат своя собствена ценност банкнотите имат само представителна стойност. Те
могат да се използват само като пари.
Предмет: | Банково дело |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 5 |
Брой думи: | 3392 |
Брой символи: | 20663 |