ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

Гр. БЛАГОЕВГРАД

КУРСОВА РАБОТА

На тема:

„Писменост. Развитие на древната писменост.”

1

Писменост. Развитие на древната писменост.

•

Увод.

•

Необходимостта от писменост. Ранна писменост.

•

Развитие на звуковото писмо.

•

Сричково писмо.

•

История на буквеното писмо.

•

Гръцка азбука.

•

Египетска писменост.

•

Славянска писменост.

2

Писменост. 

 Развитие на древната писменост.

1. Увод.

     Има много форми на социална комуникация и всички те заемат определена 
част от комуникационното пространство около хората. Писмеността е една от 
най-голямите културни ценности на човечеството. Различните съобщения, като 
словестна или вербална реч изчезват в момента на тяхното извършване, докато 
написаното преодолява граничните рамки на пространството и времето. Всяко 
съобщение,   предадено   с   помоща   на   писмеността   притежава   освен   смисъл 
(   вътрешна   форма),   също   така   и   външна   среда   (звучене).   За   разлика   от 
съвременните   системи,   древните   писмености   изразяват   смисъла,   като   почти 
изцяло не обръщат внимание на звученето.

2. Необходимостта от писменост. Ранна писменост.

     Преди появата на писмеността хората пазели в паметта си това, което са 
научили.   Но   било   трудно   да   се   научи   всичко,   както   и   да   го   предадат   на 
следващите поколения. С течение на времето знанията стават прекалено много 
и се появява нуждата от писменост.
      Ранната   писменост   започва   с   пиктографията   в   5-4   хилядолетие   пр.н.е. 
Древният човек „пише”, като създава картинка – съответствие. Тя изобразява 
предмет (човек, елен, стрела и тн.), без да се търси спецификата му, рисува се 
целият. При този тип писмо няма допълнителна рефлексия, човек рисува това, 
което   вижда.   Нама   проникване   на   субекта   в   предмета.   Субектът   просто 
„пренася” сетивното „трептене” в сетивна „застиналост”, използва фотографски 
принцип.   Рисувайки   образите   на   предметите,   човек   предава   своите   понятия. 
Затова използването й е трудно – изисква умения за рисуване и е необходимо да 
се запомнят много знаци.                       Пиктографската писменост е продукт на 
мислене и съответствие. Изхожда се от съответствието на мисленето спрямо 
друга  на  него  реалност.  Това  не  е диалектическо   мислене.  При  неазбучното 
писмо   истината,   предметът   на   мислене   и   картинковата   му   форма   съвпадат. 
Пиктографската писменост е застинал резултата. Знакът представя нещо реално 
съществуващо, но самият той е неизменен. 

3