2.

 Икономическата наука е теоретично 

отражение на висшата форма на стоково 
производство-капиталистическото пазар-
но стопанство. Най-ранните представите-
ли на древните мислители за икономичес-
кия живот са т.нар. „Закони на цар Хаму-
рани”. Това са закони в защита на частна-
та собственост. Съгласно тези закони тя е 
неприкосновена и свещена и нейната на-
рушеност се наказва със смърт. Законите 
на Камурати съдържат ограничение на 
лихварството. В кодекса на Камурати се 
осъществява защита на търговията. Раз-
витието на стоково паричните отношения 
във Вавилон като цяло изпреварва тео-
рията за стоково-паричните отношения. В 
Древен Китай Конфуции за разлика от 
другите негови съвременници, не е нито 
философ, нито основател на някаква ре-
лигия. Той е положил етическата концеп-
ция на човека. Друг представител на Дре-
вен Китай е Мо-дзъ. Характерно за него, 
е че има категория полза. Той проповядва 
сдържаност и пестеливост. Анализира об-
щия интерес, който може да бъде реали-
зиран, чрез тъй наречения обществен до-
говор мажду императора и поданиците. 
За Древна Индия е специфично кастово 
обществено. Правата на владетеля да раз-
дава земи на своите подчинени. Каутилие 
разсъждава върху стойност и цена. Печа-
лбата е част от производствените разхо-
ди. В Древна Гърция доминираща е роля-
та на града в обществения политически 
живот. Икономиката на Древна Гърция е 
от традиционно селенно стопанство, ог-
ромни занаятчийски работилници, осно-
вани на робски труд, ферми базирани на 
земя собственост на аристократите. Има 
сложна система на отношения и добре 
оформена класова структура на общест-
вото. Ксенофон е пламенен защитник на 
натуралното стопанство и пледира за 
най-рационално използване на робския 
труд. За него алчността към богатство са 
пагубни. Стопанската дейност е свързана 
със създаване на полезни блага. Той е от 
първите, който се опитва да анализира 
разделението на труда. Опитва се да ана-
лизира парите като категория свързана 
със стоково-паричните отношения. Пред-
ставител на икономическата мисъл в Рим 
е Катон. Той защитава т.нар. лакафундии, 
като основна форма на стопанството в 
империята, но по-късно пише в полза на 

търговията и лихварството като форма за 
увеличаване на богатството. От Средно-
вековието е Салическия законник, който 
е останал от времето на франките. Там се 
защитава общинската собственост и сво-
бодния селянин в общността. Тома Акви-
нски говори за т.нар. справедлива цена. 
За него справедливата цена е равна на 
трудовите разходи.