За или против ГМО

Въпросите, свързани с ГМО подбудиха много спорове през последните години. 
Тази част от света, която използва ГМО, се контролира от закона. Контролира 
се не технологията за генно модифициране, а продуктите от ГМО. 
Правителствата, БТ компаниите и природозащитниците имат свои собствени 
виждания за плюсовете и минусите на тази практика по отношение на 
изменение генетиката на ратенията. 

Тъи кто рекомбинантните технологии ни позволяват да впрягаме клетките да 
произвеждат буквално всеки протеин, логично се налага въпросът: защо да се 
ограничаваме с лекарства? Генетичните инжинери осъзнаха рано, че 
технологиите им могат да въздействат благотворно и върху селското 
стопанство. Светът на биотехнологиите вече знае, че генетично 
модифицираните растения сега се намират в центъра на кръстосания огън на 
противоречивите мнения. 

Причината за възникване на идеята за ГМО.

През юни 1962 година книгата на Рейчъл Карсън „ Мълчаливата пролет ” 
предизвиква сензация, когато бе побликувана в поредицата на „ Ню Йоркер „. 
Според ужасяващото й твърдение пестицидите тровят околната среда и дори 
храната ни. Самата Карсън даваше доказателства с грижливо изложение и 
разумен подход към въпроса. Тя е нямала нищо общо с истерична еко – 
чудачка, както бе описана от носещите костюми защитнци на интересите на 
пестицидната индустрия. Един от директорите на Американската цианамидна 
компания например настояваше, че „ ако следваме поучениета на мис Карсън, 
щяхме да се върнем в Средновековието, а насекомите, болестите и паразитите 
отново ще населят Земята. „ Монсанто” др от големите производители на 
пестициди побликува опровержение на „ Мълчалива пролет” . 

Човек едва ли не може да забележи изключителната зависимост на 

памукопроизводителите от химическите пестициди и прелитащите 
селскостопански хиликоптери обливащи с тях.  Отровните химикали очевидно 
учавстат в живота на памукопроизводителите и не само. Независимо дали 
Карсън бе преценила напълно заплахата, сигурно имаше по – добър начин за 
справяне с шестокраките неприятели на памуковото растение от обливане на 

огромни пространства от странта с химикали. Никой тогава не е бил в 
състояние да си представи решение включващо създаване на растения с 
вградена резистентност към насекомите – вредители.  Идея , прекалено хубава, 
за да е истина. Но днес част от фермерита на Тексас и Централните 
Калифорнииски долини се справят с паразитите именно по този начин и 
същевременно намаляват зависимостта от вредните за здравето химикали. 

Генното инжинерство създаде селскостопански растения с генетично 

заложена резистентност към вредителите. Най – много печели околната среда, 
защото употребата на пестициди намаля и въпреки това, колкото и да е 
парадоксално, посветилите се  на опазване на околната среда организации са 
едни от най – гласовитите противници на въвеждане в практиката т. нар. Генно 
модифицирани растения. Както при генното инженерство при животните, 
проблемната първа стъпка в растителните биотехнологии е да вкараш 
желаната част на ДНК ( гена – помощник) в растителната клетка и след това в 
генома на растението. Както откриват често молекулярните биолози, природата 
е изобретила механизъм да извършва това милиони години преди биолозите 
да си помислят за него.

Вдъхновителя на ГМО. 

Болестта crown gall води до образуване на непривлекателен „ тумор”, известен 
като шикалка, на стъблото на растението. Причинява се от разпространена 
почвена бактерия, получила названието agrobacterium tumefaciens, която 
инфектира растенията там, където са наранени, например от растителноядно 
насекомо. Забележителен е начинът, по който бактериалният паразит 
осъществава акта. Той изгражда тунел, по който изпраща „колет” със собствен 
генетичен материал  в клетката на растението. „колетът” съдържа част от ДНК, 
грижливо изрязана от специален плазмид и след това увита в предпазен 
белтъчен слой, преди да отпатува по тунела. Веднъж пристигнала, пратката с 
ДНК се интегрира от ДНК на клетката – приемник така, както би се интегрирала 
на вирус. За разлика от вируса обаче, веднъж влязла и закрепена, частта от 
ДНК не започва да произвежда свои копия. Вместо това произвежда хормони 
на растежа и специализирани белтъци на растението, които служат за храна на 
бактерията. Това поощрява едновременното делене на клетките на растението 
и растежа на бактериите, като създава нещо като порочен кръг: хормоните на 
растежа карат клетките на растението да се размножават по – бързо, като 
бактериалният нашественик – ДНК се копира при всяко клетъчно делене заедно 
с клетката на приемника, така че се произвеждат все повече и повече 
растителни хормони на растежа и храна за бактериите. Резултатът от този 
трескав, неконтролируем растеж, е създаването на клетъчна маса, шикълката, 
която служи на бактерията като фабрика, в която растението произвежда точно 
това, от което се нуждае бактерията във все по – големи и по – големи 
количества. Стратегията на Agrobacterium е блестяща: тя издига 
експлоатацията на растението до нивото на изкуството. 

Подробностите от паразитизма на  Agrobacterium са доизяснени през 

седемдесетте години на ХХ век от Мери – Дел Чилтън от Вашингтонския 
университет в Сиатъл и от МАрк ван Монтагю и Джефри Шел от Свободния 
университет в Гент, Белгия. По това време дебатите околко рекомбинантната 

ДНК са в разгара си и не само в Азиломар. Не само Чилтън, ван Монтагю и Шел 
не са единствените омаяни от Agrobacterium. В началото на осемдесетте годи 
„Монсанто”, същата компания, която заклейми атаката на Рейчъл Карсън срещу 
пестицидите, осъзнава, че Agrobacterium е нещо повече от биологична чудатос. 
В страния й начин на паразитиране  можеби се криеше ключът към вкарването 
на гени в растения. „Монстанто” се включва късно в изследването на 
Agrobacterium, но разполага с пари и други средства, за да настигне пионерите 
в тази област. Успехът на „Монсанто” предизвиква селкостопанска 
революция.Те гледат на бактерията като на подкана за манипулиране на 
генетиката на растенията. Тогава вече не е трудно да се предвиди 
използването на стандартните инструменти рязане и лепене на молекулярната 
биология за осъществяване на сравнително лесното вкарване в плазмид на 
Agrobacterium на определен ген, който трябва да бъде трансформиран в 
клетката на съответното растение. И след това когато инфектира даден 
приемник, генно модифицираната бактерия би трябвало да вкарва избрания 
ген в хромозомата на растителната клетка. Agrobacterium е готова система за 
пренасяне на чужда ДНК в растенията; т.е е природен генен инженер. 

В началото се смята, че Agrobacterium върши дяволската си магия само с 

определени растения. Към тях, уви, не можем да причислим важни в селското 
стопанство отношение групи като зърнените храни, към които спадат 
царевицата, пшеницата и оризът. Но в годините, след като се роди генното 
инженерство за растенията, Agrobacterium се е превърнала  в един от фокусите 
на генните инженери и техническият напредък разшери империята й дори до 
най – своеволните земеделски култури. Не и по – малко ефикасен начин за 
вкарване на нашия ДНК избор в клетката на царевицата, пшеницата или ориза 
е генната пушка. Желанит ген се прикрепва към миниатюрни златни или 
волфрамови сачмички, които се изстрелват буквално като куршум в клетката. 
Номерът е съчмата да се изстреля  достатъчно силно,но не толкова силно, че 
да излезе от другия й край! Методът е лишен от финеса на Agrobacterium, но 
пък върши работа. Тази „генна пушка” е разработена в началото на 
осемдесетте години на ХХ век от Джон Санфърд в Селскостопанската 
изследователска станция на Корнел.

Буря в кутия от зърнени храни. 

През 1987 година Санфърд разкрива тайните на ботаническото си 

„огнестрелно оръжие” на страниците на „Нейчър”. До 1990 година учените