Елин Пелин

Елин Пелин

   Елин Пелин е роден на 18.VII.1877 година в с. Байлово, Софийска 

област. Звучният псевдоним почти напълно е заличил рожденото име 
на писателя  Димитър Иванов Стоянов.  

    Баща му Йото Варджията е известен в селото с любознанието и 

почитта към учението, с което обгражда синовете и внуците си, така 
че да бъдат привързани към земеделския труд и книгата. Бащата на 
писателя създава благоприятна среда за развитие, която по – късно 
събужда любопитството към живота и човека, мъдростта на книгата, 
вярата   в   собствените   си   възможности   и   пиетета   към   изкуството. 
Голямата мечта на Елин Пелин е да стане художник, но той не успява 
да влезе в художествената академия в София и така живописният му 
талант   избуява   чрез   словото   в   неговите   произведения.   Още   като 
ученик   пише   стихове   и   проза  на   село.   След   като   завършва 
първоначалното   си   образование   в   родното   село,   учи   гимназия   в 
София, Златица, Панагюрище, Сливен и учителства в Байлово през 
1895–1896   години.   Подгонен   от   безработицата   и   неволята,   не 
завършва гимназия и заминава за София през есента на 1899 година, 
където се записва като слушател в Юридическия факултет. С помоща 
на свой приятел – учител в село Долна баня, през 1902 година започва 
да издава списание ‘’Селска разговорка’’, но е принуден да го спре 
още след четвъртата книжка, поради финансови причини. Навлиза в 
литературата и сред културната общественост на столицата с помоща 
на  професор Шишманов  – министър   на народното  просвещение  по 
онова   време,   който   го   назначава   като   учител   в   трета   софийска 
гимназия.   В   периода   от   1903   до   1907   година   той   е   библиотекар   в 
Университетската   библиотека,   а   през   1906–1907   години   е 
командирован   заедно   с   Пейо   Яворов   на   специализация   в   Париж, 
Фрация и в Италия. След завръщането си от Франция, работи като 
пазилтел в хранилището на Народната библиотека в София от 1910 до 
1916 година, а от 1924 до 1944 година е уредник в къщата – музей 
‘’Иван Вазов’’. Така през 1940 година става председател на Съюза на 
българските писатели.

    Въпреки че през целия си творчески живот писателят е изпитвал 

несигурност   и  неувереност   за   стойностите   на  своите   произведения, 
той следва дълга си да пише и тъй като страстно се увлича в четене и 
познава   из   основи     българската,   руската   и   френската   литература, 
следва идеала си да догони любимите си писатели Вазов, Каравелов, 
Михалаки Георгиев, Тургенев, Гогол, Юго, Мопасан.