1т. Предмет, с-ма източници 

Полицеиското право същест.от 

основаването на третата бълг. Държава. То има наченки от 
руско- турската воина. През 44г. се извършва преврат и с акт  
на първото българско правителство се расформира полицията 
и жандармерията и, като  се създава служба милиция. През 
48г. се създава закон за полицията. Бълг. Служба милиция се 
изгражда по съветски образец. Ппр. се разглежда като част то 
административнтото право. Системата на ПП е разделена на 
две   части-обща   и   специална.В   общата   си   част-разглежда 
глобалните   въпроси   свързани   с   основните   понятия   за 
обществен ред и противодействие на престъпността.В нея се 
различават

компетенциите

на

държавните 

служители,развиват   се   формите   на     МВР.Полицейската 
дейност   е   специфичен   вид   изпълнително-разпоредителна 
дейност със специфични форми и методи.В специалната си 
част-разглежда   полицейските   мерки   за   въздействие,като 
определя   методите   на   убеждение   и   принуда,като   те   се 
прилагат    самостоятелно  и съчетано.  

Предмет  

на  учебната 

дисциплина   ПП   са   обществените   отношения   в   сферата   на 
защита на националната сигурност, опазване на обществения 
ред и противодействие на престъпността, системата от органи 
и техните правомощия и формите и методите на работата им. 
Включени  са и основите на осъществяване на гражданския 
контрол върху дейността на МВР и на полицейските органи 
като  израз  на  върховенството  на  гражданското   общество  и 
неговите законово формирани институции. Този институт има 
основно   предназначение   да   бъде   коректив   на   държавното 
управление и да гарантира реда в страната. ПП се разглежда и 
като учебна дисциплина(кръг от знания за съответните граж. 
със съответна спец., работа и интерес) и като наука(сбор от 
знания   адаптирани   към   полицейската   дейност,   но 
характерното   за   пол.   Дейност   е   налагането   на 
административна   принуда   в   интерес   на   по   висша 
цел(

властнически

метод)

Източници

на 

ПП1

1.Конституцията   на   РБ;   2   Международните   договори; 

3.Специални   закони-   пряко   до   дейността   на   МВР,   ЗМВР, 
ЗСРС; 4 Общи наказателни закони- НК НПК, ЗЗИН; 5.Общи 
административни закони- ЗА, ЗДС,  ЗАНН;АПК 6.Специални 
административни   закони-ЗМСМА,   ЗБДС;   7.Подзаконови 
нормативни   актове,   от   различни   органи-   наредби   на 
общинските съвети, подзаконови нормативни актове на МС, 
подзаконови нормативни актове на министъра на вътрешните 
работи.

2т   Понятие за НС. Концепция за НС наРБ.    Понятието 
НС е  

научно понятие, но

се употребява и в реалния живот. 

Котато се говори за НС не ставва въпрос само за сигурността 
на държавата и народа. НС има тогава когато се защитават 
основните   права   и   свободи   на   българските   граждани, 
държавните   граници,   териториалнота   независимост   на 
страната   и   когато   не   съществува   опастност   от   въоръжено 
нападение,   насилствена   промяна   на   конституцията, 
гарантирана демократична функция на държавата. Понятието 
противодействие на престъпността се разбира като дейност на 
специализирани държавни органи, обществени организации и 
граждани   по   противодействието   на   престъпността. 
Противодействието   на   престъпността   се   реализира 
посредством   достигане   на   максимална   координация   и 
въздействие на законодателната, изпълнителната и съдебната 
власт   и   органите   на   местната   власт,   местното 
самоуправление. . Превенцията като основен инструмент за 
противодействие на престъпността има комплексен характер 
и   представлява   прилагане   на   общосоциални   и   социални 
мерки, насочени към ограничаване  влиянието на факторите 
обуславящи   престъпността.Тези   мерки   са:  мотивиране   на 
законосъобразно,   превенция   на   конвенционалното 
престъпност, 

противодействие   на   организираната 

престъпност,  борба   с   разпространението   и   употребата   на 
наркотици  и др Заплахите биха могли да бъдат: 1.  Заплахи  
с/у       суверенитета   и територията  на д-та. .   Заплахи   от  
икономически х-р.
3.     Заплахи   от   соц.   х-ер.   4.     Заплахи   от   етнически   х-р.   5. 
Заплахи, свързани с екологията.
6.     Заплахи,   свързани   с   ядрената   сигурност.   7     Заплахи, 
породени от конфл. в съседни д-ви.    През 1998 г. НС прие 
Концепция   за   НцС   на   РБ   както   и   се   създава   съвет   по  
сигурността. 

3.т Понятие за обществен ред. Елементи.

 Общественият ред 

е   приложим   в   законодателството,   практиката   и   живота.В 
широк   смисъл   това   е   всяко   обществено   отношение 
регулирано   от   всички   видове   норми   т.е.   това   са   всички 
отношения м/у хората при общуването по между им .В тесен 
смисъл   това   е   с-ма   от   волеви   обществени   отношения 
регулирани с нормите на публичното право, развиващи се на 
обществени   места   чието   спазване   осигурява   обществена 
сигурност и спокоиствие.  

 -Определение

  за общ.ред в тесен 

смисъл   система   от   волеви   общ.   Отоношения,   регулирани 
снормите  на  публичното  право,  развиващи  се  предимно  на 
общ. Места, чието спазване осигурява общ. Сигурност и общ. 
Спокойктвие.

Елементи 

на понятието обществения ред – 1. с-

ма от волеви общ. Отношения(волеизявления),2. регулиране с 
нормите на публичното право, 3. развиват се на обществени 
места-   места   достъпни   за   общуване   м/у   много 
хора.4.нарушението се извършва на не обществено място, но 
добива   гластност   (наруш   се   правилата   на 
общуване).Общественият ред е създаден в името на човека и 
в  негов   интерес.   При   опазване   на   обществения   ред   вземат 
участие   следните   служби:   Военна   полиция,   Горска   стража, 
Ведомствена охрана от пазачи, Частни пазачи и охрана. Тя 
може да бъде лична персонална охрана на физически лица, на 
имущество, сгради, помещения, обекти с помоща на сигнална 
техника.

4т  Национална стратегия за противодействие на престъпността. 

Ограничаването на престъпността  е необходимо  условие за осигуряване 
на   безопасност     в   обществото,   в   което   правата   и   отговорностите   на  
личността, семейството и  общността са гарантирани от закона и неговото 
  прилагане.  В началото на   90-те години на миналия век престъпността 
нарасна   неколкократно,   достигайки   критични   нива,   застрашаващи 
държавността   в   страната.   С   обезпокоителни     темпове   се   увеличиха 
престъпленията       срещу   личността   и   собствеността,   които   с 
новопоявилите се престъпления, като рекет, поръчкови убийства, 
наркопрестъпления, породиха социално-психологическия феномен “страх 
от   престъпност” и свързаните с него   затруднения в разследването  на  
престъпленията и наказването на виновните лица.   Причините за това са 
много   и     разнообразни   -   икономически,   социални,   етнически, 
психологически и др. Тук има и  проблем от адм. х-р –  необходимост от 
преструктуриране   на   държ.   апарат,   проблеми,   свързани   със   съдебната 
власт.  Една от функцийте  на МВР е противодействие на престъпността, 
превенция на престъпността, премахване на  причините и условията за 
извършване на правонарушения и недопускане на извършването на нови 
престъпления.   Спрямо   субектите   превенцията       бива   обща   и 
индивидуална.   Общата   е   насочена   към   определени   групи,   неопределен 
кръг от субекти, а   индивидуалната е насочена към основно към лицата  
лишени от свобода. За да може да се противодейства  на престъпността 
това   дейстние   преминава   през   няколко   етапа:   1.   започване   на 
изпълнителното деяние         (но не е довършено/     2. предупреждение за 
задържане(да   не   се   продължава   престъплението),       3.   задържане   на 
извършителя, 4. разследване    на престъплението,5.доказване и наказване 
на

престъплението,6.

изтърпяване

на

наказанието,7. 

ресоциализация(връщане  към нормалният начин на живот).