Университет за национално и 

световно стопанство

Направление: Администрация и управление

Дисциплина: Управление на инфраструктурни проекти

Курсова работа

 на тема:

Сравняване на транспортната 

инфраструктура между България и 

Гърция

Изготвил:

Проверил:

   Петър Велков                                                 Ас. Цв.Берберова 
   Група: 2020                                             
   Фак.№:29120098

2

3

Съдържание

1.

Увод - обща характеристика на България и Гърция

2.

Автомобилен транспорт на България и Гърция

3.

Железопътен транспорт на България и Гърция

4.

Воден транспорт на България и Гърция

5.

Въздушен транспорт на България и Гърция

6.

Друг вид транспорт в България и Гърция

7.

SWOT анализ на инфраструктурата на България

8.

SWOT анализ на инфраструктурата на Гърция

9.

Заключение

10.

Използвани източници 

4

1.

Увод - обща характеристика на България и Гърция 

Организирането   на   транспортната   система   на   всяка   държава   включва 

всички   видове   транспорт,   развит   на   територията   на   страната,   транспортни 
средства   (подвижен   състав),   пътища,   транспортни   възли,   механизация   на 
товаро-разтоварна дейност, ремонтни предприятия и съоръжения. Тя се нуждае 
от много капиталовложения, научно-технически прогрес и трудови ресурси. Ето 
защо държавата трябва да има приоритетни интереси в тази система, защото 
често   качеството   на   транспортната   инфраструктура   определя   равнището   на 
социално и икономическо развитие на една страна.

Състоянието и тенденциите на инфраструктурното развитие на България 

и Гърция  изисква анализ на силните и слаби страни на това развитие, както и 
големите възможности за общ геостратегически план   за превръщането им в 
транспортен   мост  между  страните  от   Западна  и   Централна  Европа,   Близкия 
Изток, Западна и Средна Азия, както и по направление “Север-Юг”.

В географско отношение

 и двете страни са облагодетелствани за добри 

икономически връзки със страните от Европа и Азия и Африка, както и света 
като   цяло.   Не   случайно   на   срещата   на   министрите   на   транспорта   на 
европейските страни на о.Крит през 1993г., а по-късно през 1997г в Хелзинки, в 
които   участват   двете   държави,   се   взема   решение   за   изграждане   на   десет 
международни коридори, от които   коридорите №4 и №9 са от жизнено важно 
значение за България и Гърция.

Геополитиката   на   евроинтеграция   изисква   да   се   има   предвид,   че 

транспортният   коридор   не   е   най-късото   разстояние   между   две   точки   в 
геопространството,   а   “съвкупност   от   реално   съществуваща   инфраструктура”, 
защото  на  практика  няма   магистрала,   обслужваща  солунското  пристанище   с 
Централна   Европа.   Както   е   известно   строежът   на   магистрали,   летища   и 
пристанища   е   “мащабно   начинание”,   което   в   развитите   държави   се 
осъществява на принципа на публично-частно партнъорство.

Важен   аспект   на   инфраструктурното   състояние   на   България   и 

Гърция   са   природните   релефни   и   климатични   условия.

  В  

България 

преобладава равнинно-низинният релеф (72%), което е благоприятен фактор за 
добра   инфраструктурна   обезпеченост.   Изключение   прави   високопланинският 
релеф на Рила, Пирин, Стара планина и др (едва 2,5%от територията), което 
затруднява   изграждането   на   скъпоструващи   пътища,   тунели   и   други 
транспортни   съоръжения.   Климатът   на   България,     с   изключение   на   мъгли, 
поледици,   снежни  бури  и   др.   през  есенно-зимния   период,   като  цяло  също  е 
благоприятно условие за инфраструктурни проекти.

За   разлика   от   нашата   страна  

Гърция

  е   представена   от   три   много 

различни една от друга природни области: континентална част с планини, п-ов 

5

Пелопонес и впечатляващия островен свят. Преобладава средиземноморският 
климат, което е много добра предпоставка за инфраструктурно развитие.

Въпреки, че в настоящият етап  Гърция изживява икономическа криза, то 

същата е една от най-изявените страни с развита пазарна икономика. България 
и Гърция са равноправни членки на ЕС и ОИСР (Организация за икономическо 
сътрудничество и развитие) , което им дава реални възможности за европейска 
интеграция във всички направления на икономическият живот.

Р.Гърция като дългогодишен член на ЕС винаги се е стремяла към добро 

развитие   на   своята   инфраструктура.   Това   на   първо   място   се   обеснява   със 
стремежа на страната да развива модерен туризъм и да бъде една от водещите 
туристически дистинации не само в Европа, но и света (годишно се посещава от 
12 млн. туристи)

Развитата   пазарна   икономика   в   страната   е   дала   отражение   и   върху 

транспортната   инфраструктура.   Въпреки   икономическите   и   финансови 
проблеми   (бюджетен   дифицит)   през   последните   две   години   изградената 
инфраструктура е благоприятен фактор за социално-икономически просперитет 
за в бъдеще.

След 1990г.  България преосмисли своята геополитика и геостратегия със 

страните   от   света,   но   преди   всичко   със   своите   съседи   по   държавните   ни 
граници в т.ч.с Гърция. След 2007г , когато тя стана равноправен член на ЕС 
икономическите отношения между двете държави придобиват нови измерения. 
Наред   със   изградените   ГКПП:   Кулата-Промахон;   Ново   село-Орминион; 
Илинден-Ексохи  се изградиха и нови като: Ивайловград-Кипринос и Златоград-
Ксанти, чрез които се очаква да се осигури туристически поток от над 1млн.д. 
Чрез   усилията   си   за   общи   инфраструктурни   проекти   Гърция   обяви 
приватизационни   програми   на   стойност   над   7  млрд.евро   за   да   спре   кризата 
породена   от   бюджетен   дифицит.   Като   една   от   най-важните   мерки   страната 
предлага  да бъде отдаването  на  концесия на пристанища и  автомагистрали. 
Притеснена   от   финансовия   дифицит   Гърция   все   още   не   взема   решение   за 
прокопаване на тунел под Маказа, което прекъсва трасето до Александрополис.

6

2.

Автомобилен транспорт на България и Гърция

България

По данни на НСИ 2010г

  републиканската пътна мрежа според класа на 

пътя е  със следна характеристика. От общата пътношосейна мрежа, която е с 
дължина 19 400км. само 328км (0,7%) са автомагистрали, докато делът на трето 
и четвъртокласните пътища възлиза на 80,6%. Делът на първокласните пътища 
е 7,9%. Освен това републиканските пътища с настилка са 98,4% от всички, 
като 92,5% са с асфалтобетонна. За огромно съжаление нашата страна-членка 
на ЕС има и републикански пътища без настилка (272,1км - т.е.1,41%), а 12 
селища не са свързани с пътна система (61,2км.).

Все още са в процес на изграждане автомагистралите: ”Тракия” (София-

Пловдив-Ст.Загора-Бургас);   ”Хемус”   (София-Ботевград-Плевен-Шумен-Варна); 
”Черно   море”   (Варна-Бургас);   ”Марица”   (Оризово-Свиленград);   ”Струма” 
(София-Кулата-Солун);   ”Люлин”   (София-Драгоман).   Има   и   проект   за 
автомагистристрала „Рила” в Западна България.