10­ Политика на ЕС за 

развитие. Хуманитарна 

помощ

ЕС е най­големият в света донор в областта на 

развитието. 
Европейската комисия и държавите­членки 

заедно – и предоставят почти 60% от 

официалната помощ за развитието в света. 

Политиката на ЕС за развитие се насочва към 

основните въпроси на международната 

сигурност (в широк смисъл) ­ преодоляване на 

бедността в света, достъпът до здравеопазване 

и образование, мирът и сигурността, промените 

в климата и все по­унищожителните природни 

бедствия. 

Устойчиво развитие

 е начин на използване 

на природните ресурси, който цели да задоволи 

човешките нужди като същевременно запазва 

естествения баланс в околната среда, така че 

тези потребности да могат да бъдат 

задоволявани както в текущия момент, така и в 

далечното бъдеще. Устойчивото развитие 

обединява два основни стремежа на 

обществото:

◦

постигане на икономическо развитие, осигуряващо 

нарастващ жизнен стандарт;

◦

опазване и подобряване на околната среда и за в 

бъдеще.

Измеренията на устойчивото развитие са 4: 

-

социално; 

-

­ икономическо; 

-

­ екологично; 

-

­ институционално.

Днес някои изследователи и еколози считат, че 

концепцията за «устойчиво развитие» е твърде 

оптимистична – човечеството е закъсняло в 

съчетаването на тези четири цели.
Освен това те взаимно си противоречат.

Устойчиво развитие



Политиката за развитие има за цел да:

 ­  изкорени бедността, 

-

подпомага устойчивия растеж, да защитава 

правата на човека и демокрацията, 

-

насърчава равенството между половете

-

спомага за преодоляване на 

предизвикателствата, свързани с околната 

среда и климата. 

Нормативни цели на 

политиката на ЕС за развитие

Предоставяната помощ, разбира се има и други 

цели:

1.

Подпомагането на международното 

развитие би следвало да означава една по­

сигурна среда за ЕС, доколкото укрепването 

на сигурността в един регион влия на 

сигурността в други региони

2.

Това е “мек” способ за увеличаване на 

международното влия на ЕС

Благодарение  и  на  тази  политика  за 

сътрудничество,  на  ЕС  е  присъдена 

Нобеловата награда за мир за 2012 г. 

Стратегически цели



Член 21, параграф 1 от Договора за 

Европейския съюз (ДЕС): общ мандат и 

ръководни принципи в областта на 

сътрудничеството на ЕС за развитие;



член 4, параграф 4 и членове 208—211 от 

Договора за функционирането на 

Европейския съюз (ДФЕС);



членове 312—316 от ДФЕС: бюджетни 

въпроси;



Споразумението от Котону (по отношение на 

групата държави от Африка, Карибите 

и Тихоокеанския басейн (АКТБ)) и 



двустранни споразумения за асоцииране 

(в съответствие с член 217 от ДФЕС): 

специфични споразумения за сътрудничество.

Правна основа

Европейският съюз подкрепя развиващите се 

страни чрез насърчаване на устойчивото 

развитие. 
Дългосрочната цел е да се изкорени бедността 

— цел, която заема централно място във 

външните политики на ЕС, откакто е създаден 

Европейският фонд за развитие (ЕФР) 

по 

силата на Римския договор от 1957 г. 
ЕФР обхваща бивши колонии в Африка, 

Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). 

Понастоящем ЕС работи с около 160 държави в 

цял свят, с акцент върху:

◦

 страните от АКТБ, 

◦

страните, които желаят да се присъединят към ЕС, 

◦

страните партньори от източното и южното 

съседство на ЕС, 

◦

Азия и Латинска Америка.

Стратегическа рамка