ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА 

КАТЕДРА „ФИНАНСИ И КРЕДИТ”

К У Р С О В А   Р А Б О Т А 

ПО

ТЕОРИЯ НА ПАРИТЕ

НА ТЕМА:

РОЛЯ НА КРЕДИТА В ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА

Варна

2009

УВОД

В съвременното общество парите и банките са тясно обвързани и банките 

стават   финансовия   посредник,   приемащ   депозити   и   отпускащ   кредити.   Тази 

дейност улеснява неимоверно много движението на капиталите, а ролята им да 

насочват   спестяванията   към   дейности,   носещи   най-голям   доход-   към   най-

ефективното и рационално използване на капитала както в национален, така и в 

глобален мащаб. 

Защо се нуждаем от кредитния пазар? 

Кредитният   пазар   е   преди   всичко   механизъм   за   преразпределение   на 

капитала, който обезпечава трансформацията на паричния капитал в кредитен. 

С   негова   помощ   временно   свободните   парични   средства   могат   да   бъдат 

отдавани за временно ползване срещу определено заплащане (лихвен процент). 

Кредитът разрешава противоречията между необходимостта от свободен преход 

на капитала от един отрасъл на производството към друг и закрепеността на 

капитала в определена форма. Той стимулира развитието на производствените 

сили и ускорява формирането на нови източници на капитал.  

За   устойчивото   функциониране   на   кредитния   пазар   е   необходима 

инфраструктура,   която   да   обезпечава   нормалното   взаимодействие   между 

имащите   свободни   парични   ресурси   и   нуждаещите   се   от   такива.   Такава 

инфраструктура, която акумулира свободни парични сердства и ги предлага по-

късно  във вид  на  кредити,   трябва  да  бъде  представлявана   от  банки  и  други 

кредитно-финансови   организации.   В широкия  смисъл  на  понятието   кредитен 

пазар, участниците в кредитните отношения са всички, тръгвайки от държавата 

и   завършвайки   с   гражданите.   Тук   всички   се   явяват   кредитори   и 

кредитополучатели. Внасяйки пари в банката, гражданинът се явява в ролята си 

на   кредитор,   тъй   като   предоставя   своите   средства   за   временно   ползване,   а 

получаващият   кредит,   например   за   закупуването   на   автомобил   или   земя,   се 

явява кредитополучател. Държавата, разпространявайки ценни книжа на пазара, 

играе ролята на кредитополучател, а предоставяйки кредит на търговска банка - 

2

кредитор. По този начин кръгът на участниците в кредитния пазар се оказва 

значително   широк   и   включва   в   себе   си   банкови   и   небанкови   инснтитуции, 

население и държава.

Кредитирането   е   първата,   но   и   същевременно   най-сложната 

икономическа функция на търговските банки. Дали то е конкретно или влиза в 

“пакет”   от   банкови   услуги   в   никакъв   случай   не   може   да   се   говори   за 

“обикновенна”   трансформация   на   капитал   от   един   участник   в   сделката,   към 

друг. 

Самото   кредитиране   съдържа   вероятност   от   настъпването   на   рискови 

ситуации  при възмездяването  на задължението.  Реализирането  на кредитната 

сделка изисква от банките да разполагат с необходимия стопански, финансов и 

управленчески потенциал, за да реализират основната си цел- да трансформират 

капитал   чужда   собственост,   приет   за   временно   ползване,   в   допълнителен 

източник на финансиране, носещ доходи. Средствата осигурени от банката за 

депозити, заемни ресурси и собствен капитал се влагат в лихвоносни активи-

кредити и инвестиции и всичките произтичащи от това рискове. 

1. ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА КРЕДИТА.

Първите   кредитни   сделки   произлизат   от   основата   на   натуралната 

размяна, много преди да се появят паричните форми на стойността. За това е 

било необходимо да са налице следните неща: 

- Стоково производство и размяната да достигнат стадия на обичаиното и 

сравнително често срещано явление; 

- Субектите, които се срещат да си разменят продуктите на своя труд и да 

имат доверие помежду си.

По това време възникват първичните “самородени” кредитни отношения. 

Това   са   били   главно   случайни   сделки,   които   възникват   в   основата   на 

натуралната размяна 

3

Обаче днес отпускането на кредит въз основа само на доверие е почти 

невъзможно, днес всички кредити се обезпечават

Кредитът   като   самостоятелна   икономическа   категория   отразява 

обективното   съществуване   и   проявление   на   едно   специфично   икономическо 

явление   с   място   в   пазарното   стопанство.   Въз   основа   на   това   е   кредитното 

движение   на   стойността   и   свързаните   с   него   заемни   отношения,   както   и 

израстналата на тяхна основа банково-кредитна надстройка. 

Кредитното   движение   се   доближава   до   обикновенните   покупко- 

продажби, но обхваща два особени акта: 

Първо - кредитно отчуждаване на стойността; 

Второ - обратно връщане на стойността и издължаване. 

Кредитът е тясно свързан с реализирането на общественият продукт. Той 

е   категория   на   паричното   обръщението,   независимо,   че   някои   съвременни 

форми (банков кредит) са свързани с разпределението и преразпределението на 

стойността на капитала. 

При   кредитната   сделка   даващия   стойност,   т.е.   пари   или   стоки   – 

продавачът,   става   кредитор,   а   получаващия   тази   стойност   (купувача)   става 

длъжник. Вече се появяват едни отношения които съществуват с продължение 

на времето, възниквайки от момента на продажбата на кредит и се прекратяват 

заедно с издължаването на дълга. 

Двата   акта   от   кредитната   сделка   са   отдалечени   във   времето,   което 

поражда възможност за разкъсване на еквивалентността в отношенията между 

субектите. 

Има обаче възможност след даденото кредитиране да няма изплащане на 

дълга. Поради това кредитът като начин на движение на стойността на продукта 

и неговата реализация макар и появил се исторически преди появата на парите, 

оставя случайно явление до създаването на необходимите обществени условия, 

гарантиращи регулирането на тези взаимоотношения. Това става възможно чрез 

4

формирането   на   специфична   организация   на   движението   на   стойността   на 

заемните отношения. 

Първият от важните елементи на тази организация е разписката, която 

длъжника подписва на своя кредитор. Въз основа на това по-късно възникват 

полиците,   банкнотите   и   тяхната   непрекъсната   циркулация,   а   по-късно   и 

специфичните органи, които се занимават с осъществяването, управлението и 

регулирането   на   заемните   отношения.   И   така,   все   по-голямото   развитие   и 

задълбочаване   на   ролята   на   кредита   в     съвременното   стопанство   позволява 

много   от   хората   да   устроят   живота   си   на   кредит,   като   кредитните   пари 

абсолютно са изтласкали стоковите от сферата на обръщение.

2. РОЛЯТА НА КРЕДИТА И БАНКОВАТА ДЕЙНОСТ

Системата на банките включва(към настоящият момент) около 36 банки, 

в това число 18 местни, 10 с преобладаващо чуждестранно участие и 8 клона на 

абсолютно чужди банки. Общата сума на активите им надхвърля 8 млрд.лева, а 

общата сума на капитала им, включително и капиталовия резерв- над 1,2 млрд. 

лева.Делът на чуждестранните банки, базиран върху контрола на активите им 

надхвърля   45%   .   Капиталовата   адекватност   на   банковата   система   към   този 

момент надхвърля 40%, при изискване от БНБ- 12%. 

В момента продължава промяната в собствеността на банковата система, 

институциалното й укрепване и рационализация на актива й. След въвеждането 

на   Паричния   съвет,   който   в   голяма   степен   подпомогна   стабилизацията   на 

банките, продължи и процеса на приватизация. 

Независимо от различията, които съществуват в банковата система на 

България,   независимо   от   формата   на   собственост,   големината   на   актива   и 

мястото на пазара, по същество, всички банки са търговски. Те са без тясна 

специализация   в   инвестиционната   си   политика   по   отношение   на   региони, 

отрасли и подотрасли, направления, вид на клиентите, експортни или импортни 

операции. 

5