Югозападен университет

„Неофит Рилски” 

Правно-исторически факултет

Катедра: Международно право и международни 

отношения

Курсова работа

Тема: Унитаризмът като средство за решаване на 

националните въпроси на балканските народи  

Изготвил: Лора Василева Башлиева 
Специалност: Международни отношения
Факултетен: № 0903001

Проверил: проф. 

А. Първанов

Дата: 18.04.11                                        Благоевград 

Увод

Цялата история на балканските народи от тяхното Възраждане чак до 

войните от 1912 – 1918г. се характеризира с непрекъснатия стремеж към 
разрешаване   на   националните   им   въпроси.   През   този   период   всички 
балкански   нации   търсят   правилния   път   към   национална   свобода   и 
изграждане   на   собствена   и   незвисима   национална   държава.   От 
първостепенно значение за постигането на тези цели е балканските народи 
да   се   измъкнат   от   властта   на   двете   чужди   империи   -   Османската   и 
Хабсбургската. 

Но проблемът за разрушаването на чуждите империи не е едиствен. 

Възниква   проблемът   за   преразпределението   на   тяхното   наследство   и 
учредяването и териториалния обхват на балканските национални държави. 
Появяват се нови играчи на сцената на Балкансия полуостров - Европа и 
Русия,   насочили   политиките   си   и   хегемонистичните   си   цели   към 
Европеиския   югоизток.   И   така   се   появява   комплекс   от   сложни 
взаимоотношения между отделните балкански нации и извънбалканските 
сили. Тази сложност на балканския национален проблем се свързва изцяло 
с   държавнотериториялното   и   националнополитическо   статукво, 
определяно в крайна сметка от силите, които участват и си взаимодействат 
или по-точно противодействaт в решаването му. 

Една намеса във вътрешните работи на отделните бакански държави 

довежда до разпалване на огнища с етническа и междунационална основа. 
„И съвсем естествено се появяват редица нови производни проблеми: „за 
всяка нация — държава“ или някакво общо федерално обединение; пътища 
и   средства   за   решаване   на   спорни   проблеми,   начертаване   на   граници, 
установяване на „равновесие“, съдба на областите със смесено население, 
малцинства и малцинствени права и пр.”

1

Тези фактори изиграват важна роля в хода на борбите за обединение 

на   разделените   нации.   Някои   балкански   държави   тръгват   по   пътя   на 
унитаризма, за да разрешат националните си въпроси. Пример за решаване 
на национален въпрос чрез унитаризъм са опитите за изграждане на две 

1 Манчев Кръстьо; История на националния въпрос на Балканите; изд. „Парадигма” стр. 57

държавни организации за една нация - Влахия и Молдова за румънската, 
Княжество България и Източна Румелия за българската. Този стремеж към 
национално обединение е провокиран от осъзнаването на българите в двете 
земи като една народност,  една нация, респективно и рунънците. 

Румънският   и   българският   национален   въпрос   е   главна   тема   в 

срещите на Великите сили. Западните страни проявяват политическите си 
и егоистични намерения именно чрез намесата и вземането на решения от 
порадъка   на   това   дали   е   необходимо   обединяването   или   не. 
Геополитическите   приоритети   и   хегемонистични   интереси   на 
извънбалканските     сили   обаче   не   успяват   да   попречат   на   румънското   и 
българското   национално   обединение.   Те   достигат   до   желаната   цел   – 
обединение, признаване и независимост на националните държави и така 
постигат   решаването   на   националните   си   въпроси,   появили   се   след 
освобожденския период. 

I.

Формиране на балканските нации.

Отличителен   белек   на   Балканския   полуостров   е   неговата 

многонационалност.   На   тази   относително   неголяма   територия   са   се 
формирали   наколко   народа   –   албанци,   гърци,   българи,   сърби,   хървати, 
румънци и разбира се турци. Поради тази причина се появяват етнически 
противоречия, а те от своя страна стават източник на конфликти с различна 
степен на острота. 

От   изключителна   важност   за   формирането   на   една   национална 

общност се явява езикът. Народите, говорещи един и същ език, би трябволо 
да се самоопределят като една нация. Красноречив е примерът за българите 
и македонците или румънците и молдованците.

Религьозната   принадлежност   също   се   причислява   към   факторите, 

формиращи и същевременно разединяващи балканските народи. Религиите 
внасят       нови   разделителни   линии   сред   тях   и   водят   до   разцепване   на 
съществуващите етноси.

Формирането   на   националналностите   на   Балканите   се   извършва   в 

условията на чуждо владичество. Османската и Хабсбурската империи се 
явяват един катализатор на смесването на народите и така се допринася за 
сложността   за   определянето   на   нациите   на   балканите.   Всъщност   тези 
империи допринасят най-много за хомогенността на балканските народи. 
Чрез провеждане на политики като преселване или заточване на големи 
групи население от една област в друга, в зависимост от своите военни и 
стопански  интереси,  се  получава  така  че  нито  една  балканска  нация  не 
може да се похвали с етническа еднородност на своята територия.

В периода от XV – XIXв. се появява Източния въпрос, в който се 

намесват   няколко   велики   държави,   които   кроят   и   си   преразпределят 
териториите   на   картата   на   Балканския   полуостров.   В   резултат   на   това 
вмешателство   отношенията   между   балканските   държави   се   изострят   и 
стават източник на конфликти.

Всички тези фактори се явяват пречка за развитието и националното 

обособяване   на   балканските   нации.   Тази   обърканост   и   трудност   при 
разграничението в етническо отношение   полага основите на проблемите 
за присъединяване на територии или по-точно тяхното обединяване. 

II.

Европа и Русия – геополитически претенции и 

хегемонистични цели.

Мястото   и   ролята   на   тези   фактори   за   решаване   на   националните 

въпроси на Балканите е в основата на междунационалните конфликти в 
Европейския   югоизток.   През   този   век   балканските   народи   формират 
националните   си   идеи   и   движения   за   отхвърляне   на   потисниците   и 
обединяването на народите в отделни самостоятелни държави. 

През XIXв. Османската империя е исторически обречена на разпад. 

„Впрочем   такава   е   съдбата   на   всяка   многонационална   империя, 
конгломерат от земи и народи, където има национално потисничество и 
господство  на  едни   над  други.   Националната  идея  е  главната  сила,  под 
ударите на която е осъдена да рухне не само империята на султана, но и 
империята на Хабсбургите.”

2

 Това положение на Балканския полуостров се 

оказва добре дошло за Великите сили и Русия.

Балканите, Източното Средиземноморие и Близкия изток винаги са 

били в геополитическите приоритети на Великите сили. Една такава чужда 
намеса   в   решенията   на   балканските   проблеми   винаги   предизвикват 
усложнения и то на международно ниво. Тези усложнения са войните, а 
всяка   война   на   Балканите   решава   само   частично   проблемите   на 
балканските   народи   и   създава   нови   комплекси   от   противоречия   и 
източници на конфликти.

Проектирането и изготвянето на планове за подялба на 

османските владения датира още преди самия разпад на империята. 
По време на управлението на руската императрица Екатерина II се 
изготвя проект, който цели прогонването на османците от Европа и 
пълна подялба на тяхното наследство. Това означава, че Русия се 
насочва към прибавяне на територии като Черноморието, Кавказ и 
излаз на Средисемно море. Австрийските претенции са за 
разширяване към Олтения (Западна Влахия), Босна и Херцеговина, 
полуостров Истрия и Далмация. Венеция, отстъпвайки Далмация на 
Австрия, получава като компенсация Пелопонес и островите Крит и 
Кипър. На Франция се остава да се настани върху Сирия и Египет. За 

2 Манчев Кръстьо; История на националния въпрос на Балканите; изд. „Парадигма” стр. 56

незаетите балкански провинции на Османската империя се изготвя 
план за създаване на две християнски държави под руски протекторат. 
В териториалния обхват на едната държава ще се включват гръцките, 
българските и сръбските земи, тя ще бъде „гръцка империя”, а 
другата държава под името Дакия ще играе роля на буферна държава, 
в която ще влизат Влахия, Молдова и Бесарабия.

Но подялбата на османското наследство в крайна сметка остава 

неосъществена. Причината е, че западноевропейските страни винаги 
са в противоречие и винаги разединени в мненията си относно 
балканските проблеми. Великите сили променят позиция, като 
постепенно започват да поткрепят запазването на османската 
териториална цялост. Тази позиция, разбирасе, съвсем не е 
продиктувана от  искрените симпатии към Портата. Великите сили се 
страхуват от нарастващото руско влияние на Балканския полуостров. 
„Така империята започва да играе ролята на равновесна сила в 
съперничеството между Русия и западноевропейските държави в 

Европейския югоизток и Ориента.”

3

Руската   геополитическа   доктрина   се   стреми   към   османските 

владения на Балканите и Проливите, а Англия и Франция – в Близкия изток 
и   Египет.   Цялата   тази   политика   се   гради   на   балканските 
националноосвободителни   движения   като   средство   за   разрушението   на 
Османската империя. Подпомагайки тези движения, Русия прокарва своето 
влияние   вътре   в   Балканите,   което   по-късно   се   превръща   във   влияние   в 
самостоятелните национални държатви в този регион.

„Обаче   най-влиятелният   фактор   винаги   остават   Великите   сили,   от 

тях   зависи   и   съдбата   на   Османската   империя,   и   учредяването   на 
балканските   национални   държави,   и   техният   териториален   обхват   и 
граници, форма на управление, династия и пр. Всички решения намират 
място   в   съответни   международни   договори,   постепенно   очертали 
днешното държавнотериториално и национално политическо статукво на 
Балканите.”

4

3 Манчев Кръстьо; История на националния въпрос на Балканите; изд. „Парадигма” стр.66

4 Манчев Кръстьо; История на националния въпрос на Балканите; изд. „Парадигма” стр.67