УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

К У Р С О В А   Р А Б О Т А

по “ОСНОВИ НА МЕНИДЖМЪНТА”

тема: „Мотивацията като основна управленска функция. 

Мотивационни теории.”

Илина Илиева Илиева
Фак. № 2862061
Спец.: “Публични финанси”

София, м. юни 2009 г.

с ъ д ъ р ж а н и е

1.

 Увод .........................................................................................................3 стр.

2.

 Съдържателни мотивационни теории.................................................. 5 стр.

2.1.

 Теория на Маслоу за йерархията на потребностите.........................5 стр.

2.2.

 Двуфакторна теория на Херцберг ......................................................7стр.

2.3.

 Теория на Макклеланд за трите потребности....................................8 стр.

2.4. 

Теория на Мърей..................................................................................8 стр.

2.5.

 Теория на Алдерфер............................................................................10стр.

3.

 Процесуални мотивационни теории ....................................................11стр.

3.1.

 Теория на очакването .........................................................................11стр.

3.2.

 Теория на справедливостта ................................................................13стр.

3.3.

 Теория на утвърждаването.................................................................13стр.

3.4.

 Модел на Портър-Лоулер...................................................................14стр.

4

. Изводи и заключения.............................................................................15стр.

5.

 Използвана литература.........................................................................16 стр.

       Несъмнено във всяка една съвременна концепция за управлението се 

отделя голямо внимание на ролята на хората за успеха в организацията. А 

за   да   бъде   насочвано   човешкото   поведение   в   една   или   друга   посока, 

особено значение има мотивацията.

          Терминът   мотивиране   произхожда   от   гръцки   език   и   означава 

„раздвижване”. Мотивацията  е това, което кара хората да се държат по 

определен начин.   Тя е вътрешно състояние, което активизира и движи. 

Отправният   пункт   на   мотивацията   са   незадоволените   човешки 

потребности, тласкащи хората към определено поведение с цел премахване 

на   напрежението,   породено   от   тези   незадоволени   потребности   -   (на 

графиката е изобразен процесът на протичане на мотивацията)

    Според психолозите човек има потребност, в случай че усеща, че нещо 

му липсва или не го притежава в достатъчна степен. Повечето психолози 

уловно   разделят   потребностите   на   първични   и   вторични.   Първичните 

потребности са ни вродени, тъй като са физиологически като например: 

потребност   от   въздух,   храна,   вода.   Вторичните   потребности   са 

психологически. Пример за такъв тип потребности са тези от уважение, 

любов, приятелство. 

         Добрият мениджър трябва да умее да накара хората да се държат по 

начин,   който   би   им   позволил   да   задоволят   едновременно   както   своите 

лични потребности, така и с поведението си да допринесат за достигане 

целите   на   организацията,   в   която   работят.   Той   също   така   трябва   да   е 

наясно,   че   различните   личности   притежават   различни   ценности   и 

следователно това, което за един е важно и може да изиграе ролята на 

мотивиращ   фактор,   за   друг   би   могло   да   няма   такова   значение   и   да   не 

доведе до желаното поведение.  Мотивацията е съвкупност от сили, про-

изтичащи   от   вътрешни   или   външни   за   индивида   предпоставки,   които 

предизвикват   поведението   му   и   определят   формата,   посоката, 

интензивността и продължителността на това поведение.

     Мотивацията е сложен процес, който непрекъснато се повтаря отново и 

отново. Неслучайно тя е една от основните управленски функции, защото 

ако   липсва   мотивация,   всичко   друго   губи   смисъл,   ако   човек   не   прави 

дадена дейност с хъс и желание, нещата не биха се получили.  

            Целта   на   настоящото   изложение   е   да   представи   основните 

мотивационни теории, както и да докаже  водещата роля на мотивацията за 

успешното и ефективно съществуване на всяка стопанска организация.

     Съществуват немалко мотивационни теории, които биха били полезни 

на мениджърите при общуването им с хората в организацията. Нито една 

от тези теории не може да се смята за най-правилна или универсална. Но 

управляващият   би   могъл   да   открие   във   всяка   от   тях   по   нещо   важно   и 

ценно, което би му помогнало при изграждането на свой собствен подход 

към   мотивацията.   Най-общо   мотивационните   теории   се   делят   на 

съдържателни и процесуални.

Съдържателни мотивационни теории

         Този тип мотивационни теории акцентират върху потребностите на 

индивидите като основен подбудител, каращ ги да се държат по определен 

начин   и   да   проявяват   дадено   целево   поведение.   Сред   най-популярните 

съдържателни   теории   за   мотивацията   са   теорията   за   йерархията   на 

потребностите   на   Ейбрахам   Маслоу,   теорията   на   двата   фактора   на 

Фредерик Херцберг и тази на Дейвид Макклеланд.

Теория на Маслоу за йерархията на потребностите

         Тази теория е изключително известна, а авторът й е един от първите 

бихейвиористи. Маслоу смята, че човешките потребности са подредени по 

важност (от най-основните до най-комплексните) в пет котегории : 

физиологически – например потребност от въздух, храна, вода

безопасност и сигурност 

социални потребности – потребност от обич, дружба, привързаност

его и статус – потребност от признание от околните, уважение

самореализация – израстване, напредък.