7.

   Развитие на

социологията в 
България

Развитието на 
познанието за 
обществото в нашата 
страна с известна 
условност може да се 
обособи в 5 eтапа: 
средновековен,възрож
денски,капиталистичес
ки,социалистически и 
постсоциалистически.П
рез първите 2 етапа 
самостоятелна 
социологическа мисъл 
не е съществувала,но 
това не означава,че е 
липсвало определено 
познание за 
обществото.През 
първия етап то е било 
вплетено в 
религиозните 
възгледи,а през 
втория-в 
революционно-
демократичните 
идеи.За първи път 
понятието социология 
в България се използва 
още през 1868г.от 
Л.Каравелов в 
неговата статия 
„Сръбската 
литература”.Като 
наука,като с-ма от 
знания за обществото 
социологията се 
оформя в епохата на 
капитализма.Първите 
социологически идеи 
които се 
разпространяват в 
нашата страна са 
идеите на руските 
емигранти-
народници,според 
които селячеството е 
единствената движеща 
сила на соц.прогрес.

В кр.на 19в. и нач.на 
20в.се развиват 
социологическите 
идеи,представени в 
лицето на 
Д.Благоев,Г.Кирков,Г.Бак
алов се разпространяват 
и социалистически 
идеи,според които 
обществото 
непрекъснато се променя 
и развива,като 
преминава по 
революционен път или 
скокообразно от една 
формация към друга,а 
основната движеща 
сила,организираща и 
осъществяваща този 
процес е работническата 
класа.През 30-те год.на 
20в,сравнително висока 
популярност получават 
Фроидистките 
социологически 
идеи,формулирани в 2 
осн.закона:1.законът за 
продължението на рода и 
ест.подбор;2.законът за 
еволюцията на 
наследствеността и 
народонаселението.През 
същия период от време в 
страната се 
разпространяват 
фашистко ориентираните 
социологически 
идеи,свързани с 
расовото 
превъзходство.Социолог
ическите идеи през този 
период достигат своя 
най-висок връх в 
научното творчество и 
изследването на големия 
български 
народопсихолог и 
социолог Иван 
Хаджийски.От началото 
на 20в.в България 
започват да се 
провеждат и 
емпирични(количествени
)социологически 
изследвания под 
ръководството на 
известния юрист и 

социолог търновецът 
Илия Янулов.За 
периода 1899-
1932г.той организира и 
провежда 27 
изследвания с 
национално и 
международно 
значение.След 9 
септември 1944г.за 
сравнително 
продължителен 
период от време 
социологията като 
научно познание е 
била отречена.Според 
тогавашната 
политическа и 
идеологическа власт 
тя е обявена за 
буржоазна наука,което 
е съдействало за 
повишаването на 
експлоатацията на 
работническата 
клас,но към края на 50-
те и нач.на 60-те год.в 
страната и нейното 
управление започва да 
се чувства 
необходимостта от 
информация за 
развитието и 
осъществяването на 
социологическите 
действия и 
отношения.Затова 
през този период 
започва активна 
дискусия в 
периодичния печат за 
необходимостта от 
развитието на 
социологическото 
познание.Човекът,койт
о аргументирано 
доказва 
необходимостта от 
съществуването на 
тази наука в своите 2 
монографии е 
известният български 
социолог Живко 
Ушавков.Наред с 
доказването и 
развитието на 
социологията като 
наука,той заедно със 
своите ученици 

Стоян 
Михайлов,Нико 
Яхиел и Величко 
Добрянов създават 
теорията за 
социологичната 
структура на 
обществото което 
есе приема като 
значителен принос 
всоциологическото 
познание. Основата 
на тази теория са 
потребностите като 
необходимост за 
съществуването на 
всеки биологичен 
или социален 
организъм.Тази 
теория се 
характеризира с 2 
осн.черти-
потребителна и 
производителна.Към 
потребителната 
черта се отнасят 
следните видове 
потребости:материа
лни,духовни,репроду
ктивни,информацио
нно-комуникатични и 
обществено-
осигурителни.Към 
производителната 
черта се отнасят 
материално-
духовното,репродукт
ивното,производство
то,информацията и 
средствата за 
нейното 
разпространение и 
социалното 
управление.Тази 
теория обръча 
сериозно внимание 
на отношението 
производство-
потребление. 
Основната роля се 
предава на 
производството,но 
потреблението се 
разглежда не като 
пасивен отражател,а 
като активна 
страна,оказваща 
влияние върху 

стимулирането или 
забавянето на 
производството. 
Основен момент 
свързан с 
общественото 
развитие тази 
теория свързва с 
връзката 
производство-
потребление.В тази 
връзка 
потреблението се 
разширява или се 
обогатява,а 
средствата се 
усъвършенстват.Там
,където се създават 
средствата за 
задоволяването на 
потребностите и се 
формират 
обществените 
сфери.Задачата на 
всяка сфера е да 
създава 
средства,необходим
и за задоволяването 
на потребностите на 
останалите.След 
началото на 
демократичните 
промени и преходът 
към пазарно 
стопанство в 
България се 
наблюдава 
засилването на 
ролята на 
емпиричните 
социологически 
изследвания. Това 
ускорено 
провеждане е 
провокирано от 
фактите,че в 
страната се 
появяват или се 
засилва 
присъствието на 
определени 
социологически 
явления като 
:промяната на 
социалната 
структура на 
обществото в 
резултат на 
капитализирането на 
нац. иконом.;