Организационни качества и психологически характеристики на 

средностатистическия български политик

(есе)

Такъв като българският политик няма абсолютно никъде другаде по света. Нашите 
политици са единствени и уникални по своята глуповатост, необразованост и куп други 
били те негативни или в изключително по-редки случаи положителни качества.

По мое мнение българските политици дори и да притежават някакви организационни 
качества, то те в своята степен са силно намалени. България, както подобно казват за 
САЩ (но за наше съжаление в негативният смисъл на думата) е “страната на 
неограничените възможности” – можеш да направиш абсолютно всичко и то без да те 
хванат или да понесеш някаква морална, материална, физическа и каквато и да било 
друга отговорност. Чудесен пример за това са нашите политици – наблюдаваме 
всекидневно по вестници и телевизия корупция, системно нарушаване на различни 
типове закони и така нататък.

На първо място българският политик е продажен, а след това и всичко останало – 
необразован, безкултурен, арогантен, самодоволен и напорист. Човек, който не само 
няма никакви принципи, ами и никога не е знаел какво означава тази дума. Готов да 
изпълнява всякакви мръсни поръчки, без да му мигне окото, което говори за липса на 
каквато и да е съвест и наченки на вътрешен душевен живот.

Каква е психиката на българският политик – “кради колкото се може по-вече и гледай 
да не те хванат”. Моето лично мнение е, че няма нито един честен политик в България – 
всичките са „един дол дренки”. Водени от порива за още и още „богатства” – ако не 
пари, то луксозни автомобили, скъпи яхти, огромни вили, апартаменти на топ места в 
големите градове и прочие.

Едно от малкото организационни „качества” на българските политици като цяло са 
бързината им в събирането на гласове (по доста неясни начини), допреди известно 
време гласуването с чужди карти(което слава богу сега е малко вероятно, но не и 
невъзможно) и не на последно място в даването на обещания. Българските политици 
тясно са се специализирали преди всеки предизборен мандат в даването на празни 
обещания които никой от тях не спазва.

Като цяло българският политик е смесица от най-лошото което може да съществува в 
един управляващ, но както гласи максимата – „Всяко правило има своите 
изключения” , макар и рядко тук таме се наблюдават проблясъци на съвестни хора 
които искат да променят нещо, но нямат възможността да го постигнат.