Реферат
на статията на Ричард Рорти
„Случайността на езика”
В своята статия „Случайността на езика” Ричард Рорти представя две водещи
тенденции. Първата е идеята, която започва да навлиза преди повече от два века,
според която истината е създавана, а не откривана. А втората са опитите на поетите-
романтици да заемат онова място, което по-рано е било заемано само религията и
философията.
Авторът твърди, че тези две тенденции в миналото са действали заедно и при това
успешно. Но в наши дни се стига до разцепление във философията, при което се
достига до разделянето на философите на две групи. Първата група остава на мнение,
че философията е наука. Те подържат идеята, че борбата между разума не-разума
продължава, но изменена в битка между разума и всички течения в културата, които са
на мнение, че истината е създавана, а не откривана. Според тях науката и изкуството са
области, в които понятието „истина” няма място. Друга група от философи са на
мнение, че светът представен от точните науки не дава духовно удовлетворение или
морални поуки. Според тях науката и технологиите са свързани, но философията не би
трябвало да бъде включвана към тях.
Рорти заявява, че ако философията представена от първата група философи е била
винаги единствения вит, тогава тя е нямало да съществува като дисциплина отделна от
науките, изкуствата и богословието. Философията дължи съществуването си на
опитите на немските идеалисти да поставят науките на техните места и да обяснят
идеята, че хората създават истината, а не я откриват.Опитите на Кант са да превърне
науката във второстепенна истина. Хегел прави опити да представи естествената наука
като описание на духа и по този начин да извиси истината, предлагана от поетите и
политическите революционери.
Кант и Хегел не достигат до края, а само до извода, че истината е „там отвън”. Те
представят света на емпиричната наука като създаден вят. Двамата философи твърдят,
че съзнанието и духът притежават вътрешна природа, която може да бъде изучавана от
неемпирична наука, като философията. В последствие тази идея е отхвърлена понеже
идеалистите свързват идеята за нещо с вътрешна природа с идеята, че времето и
пространството са нереални и те могат да съществуват единствено благодарение на
хората.
Авторът набляга на разликата между идеята, че истината е там отвън и идеята, че
светът е там отвън. Твърдението, че светът е там отвън означава, че обектите в
пространството не включват човешкото духовно състояние. Твърдението, че истината
е там отвън означава, че изреченията са елементи на човешките езици, а езиците са
създадени от човека.
Предмет: | Журналистика |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 7 |
Брой думи: | 3015 |
Брой символи: | 17206 |