Цветомир Венциславов Найденов
Езикова гимназия “Проф. Д-р Асен Златаров” – гр. В. Търново
Глобалната мрежа като възможност човек да упражнява
демократичните си права
Интернет навлиза все повече и повече в живота на всеки един човек.
Глобалната мрежа се ражда след дългата връзка между техническия и научния
напредък. Днес виртуалното пространство поставя всички нас в една творческа
позиция – то ни предоставя възможности да участваме активно в различни
регионални, национални и международни инициативи със социална, правна,
икономическа и политическа насоченост. Именно възможността чрез Интернет да се
осъществяват редица социални и политически връзки е предпоставката, която
изгражда убеждението, че глобалната мрежа е стожер на съвременните
демократични права.
Без съмнение се коментират и констатират много от негативите на
информационното общество. Незаконно, вредно, дискредитиращо личността
съдържание се разпространява в цялата мрежа. Недостойно обаче би било, ако
отречем или пренебрегнем позитивните носители в Интернет. Не случайно аз
приемам глобалната мрежа като устойчив фундамент за развитието на
демократичните права на всеки гражданин.
Преди да навляза в същността на разработката си, мога да откроя най-
съществената причина, заради която избрах да участвам в този конкурс, а именно –
и аз и Интернет много си приличаме. Ние заедно сме рожби на “прехода”. Пиша
“преход”, защото аз съм роден във време, когато се поставят основите на смени в
политическата и обществената сфера, на нови етапи от икономическо развитие и на
нови перспективи пред човечеството. Както за всичко ново създателите възлагат
надежди и очаквания,
така и моите създатели – моите родители, така и групата
инженери- математици и технолози, създатели на глобалната мрежа, възлагат
своите големи очаквания – всичко ново да бъде в името на усъвършенстването на
интелекта и утвърждаване на рационалното у всеки. Дали аз ще постигна това към
което съм бил упътен и това, което впоследствие съм осъзнал, че е мой дълг,
зависи изцяло от мен. Въпросът с Интернет обаче е една съвършено различна
реалност. Интернет се прави от много хора, наречени users /юзъри/, които хора са с
различно мислене, с различни подходи и с различни ценности.
В България не сме се докоснали все още до онази демокрация, която виждаме
в ЕС или другите западни държави. Без да подценявам когото и да било отбелязвам
само, че да се приеме Интернет като устойчивост по отношение упражняването и
защитата на човешките права изисква доста рационално мислене и рационален
подход при осъзнаването и откриването чертите на демокрацията. Принципите,
които ме доведоха до тезата за полезността на Интернет, са в резултат на личните
убеждения, че: