71в.Зърнени житни култури. Морфологична характеристика. Разпространение и 
добиви.
Зърнено-житни култури

 спадат към ботаническото семейство 

Poacea

 (Gramineae). 

В  България

  се   отглеждат:  

пшеница,  ечемик,  ръж,  тритикале  (създадена   е   чрез 

изкуствено кръстосване на пшеница и ръж),  овес,  просо,  царевица,  сорго,  ориз  и 
някои други. 

По отношение  изискванията  им към топлинните  условия, те се делят  на:  

зимни 

— 

зимна   пшеница,   зимен  ечемик,   зимно  тритикале

,  

ръж;

зимуващи   (те   са 

специфична   междинна   група)

  —  

зимуващ  ечемик,   зимуващ  овес,   пролетна 

пшеница,  пролетен  ечемик, пролетно  тритикале;    ранни  пролетни  — пролетен 
ечемик,   пролетна  пшеница,   пролетно  тритикале,  овес;  късни   пролетни  — 
царевица,

просо,  сорго,  ориз.

  По отношение изискванията към влагата, те се делят: 

влаголюбиви

  —  

царевица

;  

изискващи през определен период от вегетацията си 

водно огледало

— ориз;  

сухоустойчиви

- просо, сорго. 

1.Зърнено-житни на умерения климат 

- 

пшеница,ръж,тритикале,ечемик и овес.

2.Зърнено-житни на топлия климат - царевица,сорго,ориз и просо.
Морфологични   характеристики   -

Те   се   отнасят   към  

едносемеделните   растения

. 

Стъблото   им   се   състои   от   различен   брой   възли   и   междувъзлия.   Листата   им   имат 
различна   големина,   но   имат   подобна   форма   и   успоредна   нерватура.   Характерна 
особеност на тези култури е, че 

те формират „възел на братене“ и преминават през 

фазата „братене“

, т.е. образуване на няколко стъбла от едно растение.

По отношение на

височината на растенията

   - Една част от тях образуват посев с 

височина до и около 100 см (пшеница,  ечемик,  овес, просо, ориз), а височината  на 
растенията от други видове (царевица, сорго) могат да надхвърлят 200 см. 

По отношение на генеративните органи

 - Една част образуват  

съцветие „клас“

 — 

пшеница,  ечемик,  ръж,  тритикале

. Друга група образуват  

съцветие „метлица“

  — 

овес, ориз, просо, сорго

. 

Специфично място заема царевицата — тя образува мъжко съцветие „метлица“ и 
женско съцветие „кочан“. 

Пшеницата

  е   култура   със   слаба   самопоносимост.  

Предшественици  

 са  

   зърнено-

бобовите   култури

  -грах,нахут,фий,леща,фасул,царевица,слънчоглед,тютюн,памук. 

Н

   ай-неподходящи

  са   другите   зимни   зърнено-житни   (ечемик,  тритикале,  ръж)   и 

многогодишните треви. 

Сеитба-

20-26кг/дка. 

Оптимална дълбочина-3-5см

. 

Засява се 

редово   на   междуредия   10-15см

.   Оптимални   срокове   за  

засяване

-твърда   пшеница- 

между 20.10 - 5.11.

Отглеждането   на   пшеницата   след   себе   си   е   възможно   при   строго   спазване   на 
изискванията за специфична обработка на почвата и растителна защита. 

Ръж

-важна   продоволствена   култура,особено   за   районите   с   по-неблагоприятни 

климатични условия за отглеждане на пшеница..Отглежда се за получаване на ценен за 
фармацефтичната промишленост алкалоид ерготамин.

-предшественици

-понася отглеждане след себе си,

пшеница,ечемик,овес,фасул,соя,

грах,фий,леща,нахут,картофи,царевица,слънчоглед,тютюн,лен,рапица.
сеитба-не   по-късно   от   15   октомври.Засява   се   редово   на   10-15   см   междуредово 
разстояние.12-17кг/дка.Оптимална дълбочина-2-3см.

Тритикале

-Създадена е чрез 

изкуствено кръстосване на пшеница и ръж

. Зърното се 

използва   главно   като   концентриран   фураж,а   сламата   за   груб   фураж   и   постеля   на 
животните.Продуктивни възможности-1000кг/дка.

-предшественици

-

фасул,грах,леща,нахут,картофи,слънчоглед,фъстъци и др

.

1