Отмъщението като нравствено поражение

Отмъщението... всеки човек в даден момент от живота си е отмъщавал, бил е склонен 

или е обмислял да отмъсти по даден повод.  Понякога осъзнато, друг път не, у нас остават 
различни чувства, които ние таим дълбоко в себе си, и точно тези усещания най-често ни 
подтикват към отмъщение. Но замиляли ли сте се изобщо дали е нужно всичко това? Дали не е 
по разумно и доброчовечно да изразим чувствата си с думи вместо с действия, които могат да 
наранят или засегнат някого? И не на последно място въпросът за самите нас, дали не губим 
човешкия си облик и всички добродетели които живеят у нас, когато лекомислено решим да си 
върненм на някого ...

Е, аз се замислих за отмъщението и всички малки неща които ни водят към него. 

Напраимер от своя малък житейски опит съм забеязала няколко причини поради които хората и 
в частност сама аз, сме подтиквани да отмъщаваме от различни подбуди. Според мен хората 
често отмъщават, заради личната си неспособност да се справят със дадена ситуация, проблем 
или човек. Когато хората нямат духовната сила да се изправят срещу страховете си и гордо да 
отстояват възгледите си и своята уникална същност, а вместо това избират път който нито е 
доблестен, нито показва някаква сила. Всъщност това показва личната им слабост да се справят 
с трудностите, които са застанали на пътя им. И от тук се заражда и друг казусен въпрос, а дали 
отмъщението не е признак на слабост? На личностната си оценка, че е по-лесно да направим 
нещо долно и гнусно зад гърба на даден човек, само защото нямаме достатъчно кураж да се 
изправим и да решим проблема си. 

За нен отмъщението е равнозначно на загуба, която единствено може да тегли човек 

надолу, към личностна деградация. И по този начин отмъщение след от отмъщение човек 
пропада надолу и надолу и в крайна сметка, като резултат от всички лоши неща които е 
извършил човек ще осъзнае, че е изгубил себе си... Така според мен отмъщенито може да 
опустоши един човек, но какво знам аз, та аз съм само една 15 годишна тинейджърка (Дупчооо , 
ох мама хареса ли ти ?).