ТЕМА 1.Въведение в кореспонденцията
Предмет и методология

  В процеса на общественото си развитие хората влизат в разнообразни 
взаимоотношения свързани с решаването на лични и служебни 
задължения.Характерът на тези отношения се определя от установения 
обществен строй,от традициите и културното равнище,от международните 
връзки.С развитието и въвеждането на постиженията,на откритията в 
разл.области на науката отношенията се усъвършенстват,поражда се 
необходимостта те да се уреждат в писмена форма.Писмената 
комуникация става задължителна при  установяването на контакти м/у 
отделни физически лица,организации,фирми,държави…Постепенно 
започват да се утвърждават правила в писмените взаимоотношения,като 
начин на вътрешно оформление,на външно оформление и 
съдържанието.

Съвкупност от осъществяване на практика писмени 

отношения м/у отделни физически лица,фирми,институции  и 
държави се нарича КОРЕСПОНДЕНЦИЯ(от латински – 
съобщаване).

Кореспонденцията има практико-приложен приложен 

характер.Тя е ориентирана към изследване на административно-
управленските и стопанско-правните взаимоотношения м/у 
2страни,отразени в писмени документи,както и 
формата,съдържанието,регистрацията, изпълнението и съхраняването на 
документите по определен ред.Кореспонденцията има за обект изследване 
на документацията,която се определя по законов ред,установени 
норми,правила и разпореждания.

ТЕМА 2.ДОКУМЕНТИ

Административно-управленските и стопанско-правните отношения м/у 
граждани и институции се материализират чрез разнообразни по вид и 
предназначение документи.Всеки документ е източник и носител на 
определена информация.Оформените писмени документи имат 
доказателствена сила,удостоверяват възникнали взаимоотношения м/у 
2страни,защитават интересите им при нужда.Основание за тяхното 
създаване са приетите закони от Народното събрание,Указите на 
президентството,постановления и решения на Министерския 
съвет,указания на висшестоящи органи.Видът,наименованието и броя на 
документите се уточнява от БДС,чиято основна цел е унифицирането на 
документи в страната.Видове документи-много и разнообразни са съст.в 
страната документи,като общия брой надхвърля 3000.Правени са редица 
опити за систематизиране и класификация на употребяваните в 
институциите документи,като са използвани различни класификационни 
принципи,но и до сега липсва приета и утвърдила се практиката единна 
класификация на документите.Документа включва задължителни съставни 
части с определено местоположение за вписване на данни наречени 

РЕКВИЗИТИ.Т

ехният брой зависи от вида на документа и неговото 

предназначение и от отрасъла,в който се използва.Документа може да бъде 
първичен,вторичен,оригинал или копие.Като носител на определен вид 
информация той е предназначен за нейното използване и съхранение,което 
може да бъде текущо и архивно.За да отговарят на съвременните 
изисквания на практика документите трябва да имат определен 
стил,форма,съдържание.

ТЕМА 3.СТИЛ НА ДОКУМЕНТА

Стилът на писм.докум.трябва да бъде на правилен литературен език,да се 
доближава до разговорната бълг.реч и по изключение да се използват 
чуждиции и термини, но само такива,които са възприети в 
международната практика или са утвърдени в научната 
практика.Официално деловият стил не допуска емоционалност,избягва 
подробности,архаизми и шаблонни изрази,поради което се възприема по-
често.Фактите и обстоятелствата,описани в докум-те са систематизирани 
така,че да не пораждат двусмислие.Те трябва да се изразяват кратко и 
ясно.Тонът трябва да е спокоен,вежлив и учтив,независимо от повода за 
написването.

ТЕМА 4.ФОРМА НА ДОКУМЕНТА

Определени изисквания към документите се проявяват по отношение на 
тяхната форма,която бива външна и вътрешна.

Външната 

определя облика 

на документа и включва формата приета на бланката,начина на 
сгъване,надписването и  запечатването на плика.Формата на бланката е 
точно определена,стандартна.

ТИПОВЕ БЛАНКИ:

А1   -  размер  594/841
А2   -  594/420
А3   -  297/420
А4Н -  210/297
А5L -   210/148      L – long,дълъг,разположен хоризонтално
A5H -  148/210      Н – висок,вертикално разположен
A6   -   105/148
А7  -    105/74
А8  -      53/74 
За предпочитане е на бланката предварително да се отпечата 
наименованието на институцията,нейния адрес,тел.,факс и 
др.Надписването се извършва с ясен шрифт и с естетически подредени 
елементи и реквизити.Документът се сгъва на 4ри,като 1та гънка се прави 
надлъжно,а 2та напречно.Формата на плика трябва да отговаря на размера 
на документа.Надписването  се извършва според указанието на 

пощенските служби.Ако пликът е с „прозорче”,то документа се сгъва 
така,че адреса на получателя да попадне точно на прозорчето.

Вътрешната форма на документа

 включва 

съдържанието,приложението,подписите на заверителя и 
послеписи.Надписването на документа изисква:посочване на 
датата,изх.номер или индекс,адресата и обръщението.Най-важната част на 
документа е съдържанието.То се състои от следните логически и 
взаимосвързани части:1.Въведение
                                       2.Изложение
                                       3.Заключение
С  въведението съвсем кратко се посочва причината,повода за написване 
на документа.В зависимост от случая,може да се отбележа 
основанието,като напр.:закон,постановление,специфичен нормат.докум…
Съществената част на докум.е изложението,чрез него кратко и ясно се 
посочва основната цел,главния въпрос който следва да се реши м/у 2те 
страни.Всяка нова мисъл в текста започва на нов ред.Желателно е да се 
избягват съкращения,повторения,груби изрази и закани,многословието е 
излишно и затормозява смисъла на изложението.
Заключението е логически завършек,израз на учтивост към 
получателя,приветствен израз или пожелание.Ако документа е строго 
официален,заключението се избягва,като се завършва с подписите на 
длъжностните лица,предхождащи от следните изрази:”С Уважение”, „С 
най-добри чувства”.
Приложението е елемент ,който се използва в случаите,когато документа 
се придружава от други допълнителни материали и книжа,които трябва да 
се изразят писмено в хронологичен ред.Отговорен и задължителен елемент 
на всеки елемент е подписа.Той се поставя собственоръчно от 
лицето,имащо право на заверка.Когато е необходимо докум.да се подпише 
от 2лица,то вляво се полага подписа на по-нисше стоящия служител в 
йерархията,а вдясно на по-висше стоящия.Ако документа се подписва от 
повече от 2лица,то подписите се подреждат в дясната страна по низходящ 
ред на заеманите длъжности.
PS макар и рядко все още се използва в практиката.Той е добавка към 
документа,която се прави наложително,след като е вече приключен и 
подписан.Добавъчният текст е много кратък и ясен,и задължително 
заверен.   

0878726722 ГЛ. АС. ИВА ШИШКОВА

ИЗПИТ: 19 март събота, 11 часа, 5ти корпус

ТЕМА 5. ОБЩО АДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ

Правно-юридическите и търговски отношения на фирмите с различни институции, с 
физически и юридически лица и организации се осъществяват с различен по вид 
характер и предназначение документ. При подготовката на всеки документ се вземат 
впредвид задължителните съставни части и реквизити, чиято съвкупност се нарича 

формуляр

, ако формата е типизирана. За повечето документи реквизитите са строго 

определени от ДС (Държавния Стандарт), но независимо от тях са:

-

адресант

-

адресат (получател)

-

наименование

-

относно

-

обръщение

-

текст

-

приложение

-

място на издаване 

-

дата на издаване

-

подпис

-

утвърждавам

-

резолюция

-

препис

-

съгласувано

-

PS

-

изготвили

ТЕМА 6. ОФОРМЯНЕ НА ОБЩОАДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ

ОАДМД се оформят при позиция 1 на устройството за междуредов интервал (Enter). За 
естетичното оформяне м/у някои реквизити се допуска сотавяне и на по-голямо 
междуредие. Разположението на отделните реквизити в документа се определя от БДС, 
като се използват 8те основни положения на табулатора (TAB) от 0во до 7мо вкл. 
Стандартната машинописна страница се изготвя на формат А4Н и трябва да има:

-

горно поле - 18 мм или 5 свободни междуредови интервала

-

ляво поле – 30 мм или 11 свободни машинописни удара

-

дясно поле – 8 мм (3-4 машинописни удара)

-

долно поле – 10 мм

-

на ред до 66 знака

Началото на редовете започва от 12тото деление на скалата (0во положение на 
табулатора), а всеки нов ред от 20то деление на същата скала (1во на табулатора). 
Номерата на страниците на документа се записват след 2 междуредови интервала от 
горния край на листа, симетрията на реда или се обозначават от двете страни с ―>, -1- 
или в горния десен ъгъл, като след цифрата се поставя точка едно.
Цифри и букви, намиращи се пред заглавие или изречение не се подчертават. Ако 
цифрите са заменени с думи могат да се подчертаят. Всеки реквизит има точно 
определено местоположение на документа и се офрмя по следния начин:

1. Адресант

 (подател) – съдържа пълното наименование на институцията, която 

изготвя документа, адреса и местонахождението. Този реквизит започва от 12то 
деление, като наименованието на изпращача се пише с главни букви, адресът с 
малки, град (с.) с главни букви и разредка. Ако адресанта използва 
предварително разпечатани бланки, то данните се разполагат надлъжно, като 
могат да се включат и други допълнителни данни (тел, факс, година на 
създаване, емблема, воден знак и т.н.)

2. Адресат 

– обхваща пълното наименование на получателя, адрес, град. Ако е 

необходимо може да се напише длъжността на лицето получател. Този реквизит 
започва от 44то деление, спазвайки същите изисквания както при адресанта, а