ТЕМА 1.Въведение в кореспонденцията
Предмет и методология
В процеса на общественото си развитие хората влизат в разнообразни
взаимоотношения свързани с решаването на лични и служебни
задължения.Характерът на тези отношения се определя от установения
обществен строй,от традициите и културното равнище,от международните
връзки.С развитието и въвеждането на постиженията,на откритията в
разл.области на науката отношенията се усъвършенстват,поражда се
необходимостта те да се уреждат в писмена форма.Писмената
комуникация става задължителна при установяването на контакти м/у
отделни физически лица,организации,фирми,държави…Постепенно
започват да се утвърждават правила в писмените взаимоотношения,като
начин на вътрешно оформление,на външно оформление и
съдържанието.
Съвкупност от осъществяване на практика писмени
отношения м/у отделни физически лица,фирми,институции и
държави се нарича КОРЕСПОНДЕНЦИЯ(от латински –
съобщаване).
Кореспонденцията има практико-приложен приложен
характер.Тя е ориентирана към изследване на административно-
управленските и стопанско-правните взаимоотношения м/у
2страни,отразени в писмени документи,както и
формата,съдържанието,регистрацията, изпълнението и съхраняването на
документите по определен ред.Кореспонденцията има за обект изследване
на документацията,която се определя по законов ред,установени
норми,правила и разпореждания.
ТЕМА 2.ДОКУМЕНТИ
Административно-управленските и стопанско-правните отношения м/у
граждани и институции се материализират чрез разнообразни по вид и
предназначение документи.Всеки документ е източник и носител на
определена информация.Оформените писмени документи имат
доказателствена сила,удостоверяват възникнали взаимоотношения м/у
2страни,защитават интересите им при нужда.Основание за тяхното
създаване са приетите закони от Народното събрание,Указите на
президентството,постановления и решения на Министерския
съвет,указания на висшестоящи органи.Видът,наименованието и броя на
документите се уточнява от БДС,чиято основна цел е унифицирането на
документи в страната.Видове документи-много и разнообразни са съст.в
страната документи,като общия брой надхвърля 3000.Правени са редица
опити за систематизиране и класификация на употребяваните в
институциите документи,като са използвани различни класификационни
принципи,но и до сега липсва приета и утвърдила се практиката единна
класификация на документите.Документа включва задължителни съставни
части с определено местоположение за вписване на данни наречени
РЕКВИЗИТИ.Т
ехният брой зависи от вида на документа и неговото
предназначение и от отрасъла,в който се използва.Документа може да бъде
първичен,вторичен,оригинал или копие.Като носител на определен вид
информация той е предназначен за нейното използване и съхранение,което
може да бъде текущо и архивно.За да отговарят на съвременните
изисквания на практика документите трябва да имат определен
стил,форма,съдържание.
ТЕМА 3.СТИЛ НА ДОКУМЕНТА
Стилът на писм.докум.трябва да бъде на правилен литературен език,да се
доближава до разговорната бълг.реч и по изключение да се използват
чуждиции и термини, но само такива,които са възприети в
международната практика или са утвърдени в научната
практика.Официално деловият стил не допуска емоционалност,избягва
подробности,архаизми и шаблонни изрази,поради което се възприема по-
често.Фактите и обстоятелствата,описани в докум-те са систематизирани
така,че да не пораждат двусмислие.Те трябва да се изразяват кратко и
ясно.Тонът трябва да е спокоен,вежлив и учтив,независимо от повода за
написването.
ТЕМА 4.ФОРМА НА ДОКУМЕНТА
Определени изисквания към документите се проявяват по отношение на
тяхната форма,която бива външна и вътрешна.
Външната
определя облика
на документа и включва формата приета на бланката,начина на
сгъване,надписването и запечатването на плика.Формата на бланката е
точно определена,стандартна.
ТИПОВЕ БЛАНКИ:
А1 - размер 594/841
А2 - 594/420
А3 - 297/420
А4Н - 210/297
А5L - 210/148 L – long,дълъг,разположен хоризонтално
A5H - 148/210 Н – висок,вертикално разположен
A6 - 105/148
А7 - 105/74
А8 - 53/74
За предпочитане е на бланката предварително да се отпечата
наименованието на институцията,нейния адрес,тел.,факс и
др.Надписването се извършва с ясен шрифт и с естетически подредени
елементи и реквизити.Документът се сгъва на 4ри,като 1та гънка се прави
надлъжно,а 2та напречно.Формата на плика трябва да отговаря на размера
на документа.Надписването се извършва според указанието на
пощенските служби.Ако пликът е с „прозорче”,то документа се сгъва
така,че адреса на получателя да попадне точно на прозорчето.
Вътрешната форма на документа
включва
съдържанието,приложението,подписите на заверителя и
послеписи.Надписването на документа изисква:посочване на
датата,изх.номер или индекс,адресата и обръщението.Най-важната част на
документа е съдържанието.То се състои от следните логически и
взаимосвързани части:1.Въведение
2.Изложение
3.Заключение
С въведението съвсем кратко се посочва причината,повода за написване
на документа.В зависимост от случая,може да се отбележа
основанието,като напр.:закон,постановление,специфичен нормат.докум…
Съществената част на докум.е изложението,чрез него кратко и ясно се
посочва основната цел,главния въпрос който следва да се реши м/у 2те
страни.Всяка нова мисъл в текста започва на нов ред.Желателно е да се
избягват съкращения,повторения,груби изрази и закани,многословието е
излишно и затормозява смисъла на изложението.
Заключението е логически завършек,израз на учтивост към
получателя,приветствен израз или пожелание.Ако документа е строго
официален,заключението се избягва,като се завършва с подписите на
длъжностните лица,предхождащи от следните изрази:”С Уважение”, „С
най-добри чувства”.
Приложението е елемент ,който се използва в случаите,когато документа
се придружава от други допълнителни материали и книжа,които трябва да
се изразят писмено в хронологичен ред.Отговорен и задължителен елемент
на всеки елемент е подписа.Той се поставя собственоръчно от
лицето,имащо право на заверка.Когато е необходимо докум.да се подпише
от 2лица,то вляво се полага подписа на по-нисше стоящия служител в
йерархията,а вдясно на по-висше стоящия.Ако документа се подписва от
повече от 2лица,то подписите се подреждат в дясната страна по низходящ
ред на заеманите длъжности.
PS макар и рядко все още се използва в практиката.Той е добавка към
документа,която се прави наложително,след като е вече приключен и
подписан.Добавъчният текст е много кратък и ясен,и задължително
заверен.
0878726722 ГЛ. АС. ИВА ШИШКОВА
ИЗПИТ: 19 март събота, 11 часа, 5ти корпус
ТЕМА 5. ОБЩО АДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
Правно-юридическите и търговски отношения на фирмите с различни институции, с
физически и юридически лица и организации се осъществяват с различен по вид
характер и предназначение документ. При подготовката на всеки документ се вземат
впредвид задължителните съставни части и реквизити, чиято съвкупност се нарича
формуляр
, ако формата е типизирана. За повечето документи реквизитите са строго
определени от ДС (Държавния Стандарт), но независимо от тях са:
-
адресант
-
адресат (получател)
-
наименование
-
относно
-
обръщение
-
текст
-
приложение
-
място на издаване
-
дата на издаване
-
подпис
-
утвърждавам
-
резолюция
-
препис
-
съгласувано
-
PS
-
изготвили
ТЕМА 6. ОФОРМЯНЕ НА ОБЩОАДМИНИСТРАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
ОАДМД се оформят при позиция 1 на устройството за междуредов интервал (Enter). За
естетичното оформяне м/у някои реквизити се допуска сотавяне и на по-голямо
междуредие. Разположението на отделните реквизити в документа се определя от БДС,
като се използват 8те основни положения на табулатора (TAB) от 0во до 7мо вкл.
Стандартната машинописна страница се изготвя на формат А4Н и трябва да има:
-
горно поле - 18 мм или 5 свободни междуредови интервала
-
ляво поле – 30 мм или 11 свободни машинописни удара
-
дясно поле – 8 мм (3-4 машинописни удара)
-
долно поле – 10 мм
-
на ред до 66 знака
Началото на редовете започва от 12тото деление на скалата (0во положение на
табулатора), а всеки нов ред от 20то деление на същата скала (1во на табулатора).
Номерата на страниците на документа се записват след 2 междуредови интервала от
горния край на листа, симетрията на реда или се обозначават от двете страни с ―>, -1-
или в горния десен ъгъл, като след цифрата се поставя точка едно.
Цифри и букви, намиращи се пред заглавие или изречение не се подчертават. Ако
цифрите са заменени с думи могат да се подчертаят. Всеки реквизит има точно
определено местоположение на документа и се офрмя по следния начин:
1. Адресант
(подател) – съдържа пълното наименование на институцията, която
изготвя документа, адреса и местонахождението. Този реквизит започва от 12то
деление, като наименованието на изпращача се пише с главни букви, адресът с
малки, град (с.) с главни букви и разредка. Ако адресанта използва
предварително разпечатани бланки, то данните се разполагат надлъжно, като
могат да се включат и други допълнителни данни (тел, факс, година на
създаване, емблема, воден знак и т.н.)
2. Адресат
– обхваща пълното наименование на получателя, адрес, град. Ако е
необходимо може да се напише длъжността на лицето получател. Този реквизит
започва от 44то деление, спазвайки същите изисквания както при адресанта, а
Предмет: | Бизнес комуникации и кореспонденция, Икономика |
Тип: | Теми |
Брой страници: | 13 |
Брой думи: | 4569 |
Брой символи: | 28058 |