МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ

НА ТЕМА:

„МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТЕКСТИЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО”

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ПЪРВА   ГЛАВА.   ТРАДИЦИИ   В   ТЕКСТИЛНОТО   ПРОИЗВОДСТВО.

ОСНОВНИ   ПРЕДПОСТАВКИ   ЗА   РАЗРАСТВАНЕ   НА   ПРОИЗВОДСТВОТО

ПРЕЗ ХVІІІ.

1. Обобщен анализ на традициите в текстилното производство до ХVІІІ в.

2.   Основни   предпоставки   за   разрастване   на   текстилното   производство   до

ХVІІв.

5. Търговски контакти с Османската империя до  ХVІІІ в.

5.1. Външна търговия.

5.2. Вътрешна търговия.
5.3. Транспорт,кредит и парично обръщение

ВТОРА ГЛАВА. ТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ХІХ в

МАНИФАКТУРНО ПРОИЗВОДСТВО.

1. Българското Възраждане – обобщен анализ.

2. Стопанско развитие на българските земи през епохата на Възраждането 
3.   Зараждане   на   манифактурното   производство   в   Европа,   като

постиндустриално производство.

4. Текстилното производство по време на Ранното Възраждане.

4.1. Килимарството в България.

1

4.2.   Вълненотекстилната   индустрия.   Зараждане   на   централизирани

манифактури.

5. Развитие на текстилната индустрия в Габрово и Сливен.

ТРЕТА ГЛАВА. ФАБРИЧНО ПРОИЗВОДСТВО.ОБОБЩЕН АНАЛИЗ.

1. Зараждане на фабричното производство в България.
2. Създаване на първата фабрика в Сливен 1834г. Начало на фабричната

индустрия в България.

3. Развитие на текстилната индустрия в Габрово.

4.   Развитие   на   текстилната   индустрия   в   Пловдив   и   Пазарджикдо

Освобождението.

5. Развитие на текстилната индустрия до края на века в България.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
ПРИЛОЖЕНИЯ

2

УВОД

На фона на глобалната развитие на производството на текстил и повлияно от него

можем да разгледаме и основните етапи, през които преминава това производство в
България, което да очертае по­ясно и картината на традициите, настоящето и бъдещето

на текстила в нашата страна.

І.Периодът до Възраждането е времето, през което производството на текстил е

занаят,  свързан  с бита  на  българина,   с които  той  задоволява  нуждите  от текстил   и
облекло   на   патриархалното   семейство   и   на   общността,   в   която   преминава   основно

човешкия живот.

ІІ. Периодът на българското Възраждане до освобождението на България от турско

робство   обхваща   основно   времето   на   манифактурното   производство   на   текстил   в
България и появата на първите текстилни фабрики през първата половина на 19­ти век.

В   различни   литературни   източници   може   да   бъде   открита   информация   за

манифактурното производство на вълна, вълнени прежди, на сукно и на шаек, както и на

отглеждането   на   пашкули,   свилоточене   и   производството   на   греж.   Десетки   са
населените   места   от   двете   страни   на   Балкана   и   в   Средногорието,   където   тези

манифактури дават поминък на чисто българското население, населени места, в които са
концентрирани големи количества от суровини от животински и растителен произход,

достатъчно вода, необходима в технологията на преработка и много работна ръка.

В литературните източници от този период откриваме информация за множеството

манифактури около град Елена, разположени по двата бряга  на реката към града, които
са произвеждали греж , високо ценен и търсен по тържищата на Цариград.

Така през този период се стига до 1834 г., когато в гр. Сливен е открито първото

промишлено   предприятие   на   Балканския   полуостров   за   производство   на   текстил,   а

именно фабриката на Добри Желязков, а до Освобождението вече работят текстилни
фабрики  в Сопот, Карлово, В.Търново и Пловдив.

ІІІ. Началото на разцвета на индустриалното произвоство на текстил и текстилни

изделия   се   поставя   заедно   с     основите   на   младата   българска   държава   след

Освобождението   и   от   турско   робство.   Период   както   на   романтизъм,   така   и   на
повратности   на   съдбата   на   държавата,   преминал   през   исторически   моменти   като

3

Съединението, въстания и войни, свързани с единението на нацията и обявяването на
нейната Независимост.

На   фона   на   всички   исторически   събития   през   този   период,   промишленото

текстилно   производство   бележи   своя   разцвет.   Като   значими   текстилни   центрове   се

оформят   градове   като   Сливен,   Ямбол,   Котел,   Габрово,   Трявна,   Казанлък,   Карлово,
София,   Пловдив,   Варна,   Русе,   Хасково   и   др.   За   първи   път   при   производството   на

текстил   в   България   се   инвестират   чужди   капитали,   технологии,   опит   и   ноу­хау
предимно от Чехия и Германия.

Целта   на   магистърският   проект

  е   насочена   към   проследяване   на   основните

пътища   на   проникване   на   модерните   технологии   в   текстилното   производство   в
българските земи; посочване на липсата на подобни изследвания и нуждата от такива;

основните автори, които са писали върху модернизацията на текстилното производство;
конкретизиране   на   времевия   обхват   на   темата   (18­19   век,   до   Освобождението   на

България от османско владичество); 

Обхват   на   темата

  ­   уточнение   за   географския   обхват   на   темата   (Пловдив,

Пазарджик, Сливен и Габрово, като най­големи центрове в текстилното производство).

4

ПЪРВА ГЛАВА

ТРАДИЦИИ В ТЕКСТИЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО. ОСНОВНИ

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗРАСТВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

ПРЕЗ ХVІІІ в.

1. Обобщен анализ на традициите в текстилното производство до ХVІІІ в.

Производството на текстил е занаят познат на човечеството от  дълбока древност.

Информации   за   това   производство,   както   и   многобройни   доказателства   за   неговото

съществуване и развитие са открити в различни точки на света – в древния Египет,
Далечния Изток или в Андите в Латинска Америка.

Забулено в тайни и неизвестност е далечното минало на човечеството. Но едно е

сигурно: осъзнал съвършенството си над другите същества, човекът, освен да задоволява

насъщните си нужди от храна, започва да се облича.

По българските земи са намерени шила и игли от кости, прешлени за вретено и

каменни тежести за тъкачен стан, отнесени към 6500—6000 г. пр. н. е. [1]. Отпечатъци
на   въжета,   рогозки,   мрежи,   плетки   и   тъкани   върху   глинени   съдове   са   открити   в

Софийското поле и при с. Страшимировци, Варненско, които учените причисляват към
епохата на 6000—3500 г. пр. н. е.

1

Силно са развити скотовъдството и земеделието.Отглеждани са овце, кози, лен и

коноп [5].

Скалните   рисунки   в   пещерата   Магура   (3500—1200   г.   пр.   н.   е.),   Тракийската

гробница в Казанлък (IV в. пр. н. е.), червено­фигурните тракийски вази (V—IV в. пр. н.

е.), Силистренската гробница (IV в. пр. н. е.) и други паметници разказват за облеклото
на тогавашните жители. От обикновено наметало то преминава в роба със и без ръкави,

появяват   се   връхни   и   долни   дрехи,   разделят   се   на   мъжки   и   женски.   В   различните
области на нашите земи този преход става през различни епохи.

При разкопки от по­късно време са открити костени шила и игленици, копчета от

кости, мед и сребро, накити, токи и колан­ни апликации [1,11].

1

  Въжетата   са   от   пресукани   дебели   конопени   нишки,   рогозките   —   ръчно   плетени   и   тъкани,   а

плетките се състоят от три системи нишки (основна, вътъчна и пристегателна). Тъканите и тъканите
рогозки са със сплитка кепър 2/2.

5

По намерените първи каменни прешлени за вретена от 6500­5500 г. пр. н. е. може

да се приеме, че тогава възниква този начин на предене. Но той е предшествуван от

предене   със   свободен   край   на   нишката   —   без   вретено   и   прешлен.   Предполага   се
преходът от единия към другия начин на предене да е станал в периода 10 000— 6500 г.

пр. н. е. По­късно се употребяват глинени прешлени в двойноконусни глинени прешлени.
Интересно е, че те са с различна големина и тегло. Наличието на малки прешлени, които

тежат до 600 g, означава, че се прилага усъвършенствувана технология, позволяваща да
се предат вълнени, ленени и конопени прежди с различна дебелина. А прешлените с

тегло 1—2 кg  вероятно са използувани за получаване на дебели прежди за въжета от
коноп   и   козя   вълна.   Тъй   като   е   установена   употребата   на   пресука­на   прежда,   тези

прешлени са използувани и за пресукване.

6

Сн. 1 а — Фрагмент от стенна мазилка с отпечатъци на въжета, с.Гни­ляне—Окол

глава, Софийско (4500 г. пр. н. е.)

б .Отпечатък от глинен съд (5500— 4500 г.   пр. н.  е.)

Се. 2 — Тракий рки пелтаст,   намет. нат с ямурлук   с островърха шапка обут с

ботуши. Червенофигурна ваза открита в Созопол (IV в. пр. н. е.)

7

Сн. 3— Прешлени за вретено от глина камък, кост в стъкло с разнообразна форма

(Н_1у в.). Намерени в Шуменската  крепост

Сн.4—Домашен роб от северните стенописи на Силистренската гробница (IV в. от

н.   е.).   Облечен   е   в   къса   препасана   туника   с   ръкав,   През   лявата   ръка   е   преметнал
панталони с колан (от типа, в който е обут целият крак) в дясната ръка държи чифт

обувки

Костени   вретена   с   надянато   костено   дискче.   Могилен   некропол   при   Чаталка,

Старозагорски окръг (II в. пр. н. е.). Открити през 1976 г,

8

Вретена и прешлени от кост са намерени на много места по нашите земи. Вретената

са с дължина 164—195 mm, а диаметърът на прешлените — от 18 до 20 mm [1,21,11].

При разкопки на селища и некрополи, датиращи от XIII — XIV в., все по­рядко са

срещат   прешлени.   Затова   се   предполага,   че   се   усъвършенствува   подготовката   на

вълната,   лена,   конопа   и   памука   за   предене         на         погтънки   и   по­фини   прежди.
„Занаятчийнини и работилници в София има доста. Там се обработват тънки и дебели

вълнени   и   памучни   платове,   с   които   се   обличат   войниците,   както   и   многобройното
население, което живее там." |6].

Заедно със занаятчийството през XV и XVI в. най­бързо и най­голямо развитие има

текстилното производство — не само количествено, но и качествено. То се изразява в

големия   брой   занаятчии   и   със   задълбочаващата   се   специализация

2

  в   резултат   на

усъвършенствуване на шиенето, тъкането и преденето, на използуване на нови оръдия на

труда.

Централната   част   на   Балканския   полуостров   става   най­ценната   в   стопанско

отношение област на Турската империя. Докато по площ тя представлява едва една
двадесета част от държавната територия, в общия внос­износ участвува с дял от една

пета [21].

За развитието на занаятчийството голяма роля изиграват еснафските сдружения.

Тяхното създаване датира от началото на X в. с така наречената книга на епарха или

2

 Според описа на професионалната заетост на населението от 1546 г. в Скопие шивачите са били

42.  абаджиите   —  5.   сукиарите   —   2,  шапкарите   (за   такета)   —  27,   производителите   на   кебета   —  8.

предачите — 10, плетачите (на конци) — 4. бояджиите — 7 и даракчиите —3. Тук са застъпени всички
типични за това време занаяти, като занимаващите се с текстил и шиене били най­много.

9

префекта, която има сила за цялата Византийска империя. Всеки занаят се обединява в
свое сдружение или еснаф, с изборен председател, утвърден от префекта. Целият еснаф

купува   нужните   суровини   и   материали   и   ги   разпределя   между   своите   членове.   Те
продават произведенията  си на едно място с печалба, определена  от префекта. Той

определя   работните   часове,   както   и   заплатата   на   работниците.   Така   еснафската
организация   намалява   безработицата,   запазва   интересите   на   населението,   осигурява

умерена   печалба   на   занаятчиите   и   търговците,   но   не   допуща   натрупване   на   големи
богатства и следователно не дава възможност да се разширява и развива производството.

На   даден   етап   от   развитието   на   занаятчийството   еснафската   организация   играе
положителна   роля,   като   защищава   дребните   занаятчии   от   външна   конкуренция   и

същевременно   премахва   вътрешната.   През   османското   иго   тази   организация   се
усъвършенствува и защищава интересите на своите членове пред държавата.

По това време най­развита цехова организация съсловна организация на занаятчии

от един и същи занаят) имат тестилните и шивашките занаяти. Особено се отличават

абаджиите.

2.   Основни   предпоставки   за   разрастване   на   текстилното   производство   до

ХVІІІ в.

Текстилната   индустрия   в   България   се   появява   най­рано   от   всички   други

индустрии.   Първата   фабрика,   създадена   у   нас   през   1834   година   в   град   Сливен,   е

текстилна (за вълнени платове). Текстилната промишленост у нас и преди създаването
на   тази   първа   фабрика   е   била   значително   развита:   българските   занаятчии   —

производители на шаеци и гайтани са били известни из цялата Турска империя. Също
така   е   била   развита   и   домашната   промишленост,   като   отначало   тя   е   работила   за

собствените нужди на домакинството и се е свеждала до обикновения домашен труд на
затвореното стопанство. Но впоследствие, с появата на търговци, които организират

домашната   промишленост,   се   увеличава   нейното   производство,   като   се   изнасят
значителни количества на пазара. От дадени исторически данни може да се заключи, че

развита   текстилна   промишленост   е   съществувала   още   преди   загиването   на
самостоятелната   българска   държава.   Известно   е   дори,   че   особено   през   времето   на

10

Второто   българско   царство   промишлеността   се   е   развивала   в   много   силно   темпо

3

.

Турското владичество не изменя почти нищо в развитието на промишлеността у нас.

Наистина, тя среща известни трудности, но те съществуват отчасти и дотогава. Слабото
развитие на паричните и кредитните отношения, липсата на добри пътища и съобщения,

правната   несигурност   в   Турската   империя   са   значителни   пречки   за   развитието   на
промишлеността.   Но   от   друга   страна,   българската   промишленост   —   предимно

текстилната   —   има   в   границите   на   Турската   империя   един   пазар,   който   не   само   е
достатъчно обширен, но едновременно с това е почти затворен за западноевропейските

промишлени   произведения.   Също   така   текстилната   промишленост   намира   вътре   в
страната   първични   материали   в   достатъчни   количества,   в   сравнение   с   размерите   на

търсенето на готови произведения от страна на населението. Трябва да се отбележи
също, че турската     власт    се    отнася   сравнително   благосклонно     към   лицата,

занимаващи се с промишленост. Тя закриля специално занаятчиите, които поради това
се чувствуват по­свободни отколкото останалото население в страната.

Още в XVI век съществува едно развито занаятчийско производство. Но все пак

дълго   време   занаятчиите   работят   почти   изключително   по   поръчка.   По   това   време

занаятите стоят близо до домакинския труд, като тези две промишлени форми мъчно
може да се отделят една от друга.

През XVII век занаятите у нас чрез по­значително разделение на труда се отделят

напълно от домакинския труд, като работят за големи и далечни пазари. По това време

почва бързо да се разпада турският феодализъм, засилва се развитието на градовете и на
търговията,   установява   се   известна   по­голяма   правна   сигурност.   Разпадането   на

феодализма и увеличението на градовете са резултат главно на прииждането в градовете
на големи селски маси, търсещи закрила от голямото безправие в селата. По този начин

българското население — предприемчиво и трудолюбиво — е станало в градовете по­
многочислено от турското — наклонно към безделие и разпуснатост. А известно е, че

преди това турското население е значително надвишавало българското в почти всички
градове.

3

 При падането на България под турско владичество има развита промишленост в няколко града.

Така напр. от рапорта до Султана на командуващия турските войски пред София става явно, че в София е

съществувала значителна промишленост :  „Индустриални  заведения,  занаятчийници  и работилници  въ
София имало доста ; тамъ се обработвали тънки и дебели вълнени и памучни материи, съ които се

обличали, както войниците, така и многобройното население". (И х ч и е в ъ, Д. Материали за историята
ни подъ турско робство. 1п: Извъстия на историческото дружество.   София, 1906, год. II, стр. 93).

11

3. Търговски контакти с Османската империя ХVІІІ­ХІХ в.

Промишленото производство въобще, и текстилната промишленост в частност, все

повече   добиват   значение   в   Турската   империя   и   владеят   обширни   пазари.   Тази

промишленост е вече далече не само от примитивната форма на домакинския труд, но
тя надхвърля и занаятчийската форма, за да премине към по­висшите форми най­напред

— домашна промишленост и впоследствие — фабрика. Едни клонове от текстилната
домашна промишленост — като памучно­предачния и памучно­тъкачния — се появяват

направо, без да е съществувало занаятчийско производство от този вид и те се създават,
за да  заместят  вноса  на  чуждестранните  текстилни   стоки.  А  други  клонове  на тази

промишленост са „продължено” занаятчийство. Според Ж. Натан българската домашна
промишленост   представлява   комбинирано   сгрупирване   на   производството   под

ръководството на един занаятчия или търговец, разполагащи с известен капитал

4

. Това е

не само в абаджийството и гайтанджиството, но и в другите отрасли на текстилната

промишленост. Домашната промишленост у нас не е могла да добие така значително
развитие   както   на   Запад,   поради   ограничените   възможности   на   страната   и   поради

засилващата   се   по   време   на   развитието   на   тази   промишленост   конкуренция   на
чуждестранния внос на индустриални произведения. Все пак някои по­предприемчиви

търговци, които разнасят българските промишлени произведения по далечните пазари,
успяват   да   организират   по­значителна   мрежа   от   предприятия   на   домашната

промишленост. Капиталите, които отивали в текстилната промишленост, в по­голямата
си част се събират от всички тези търговци. Съществуват специални търговци наречени

караабаджии, които закупуват произведените текстилни изделия — аби и гайтани, като
предварително сами доставят на производителите необходимите материали, предимно

вълна — обработена в прежда или необработена. Към средата на XIX век се правят
технически   нововъведения:   така   например   въвежда   се   механическият   дарак,   който

позволява не само да се увеличи производството, но и да се подобри неговото качество.
Турската власт, макар само случайно и без системни мероприятия, се интересува от тази

промишленост,   главно   от   производството   на   шаеци   крайно   необходими   за
администрацията и войската.

3.1. Външна търговия.

4

 Натан ъ,   Ж. Икономическа история на България, София, 1938, стр. 124.

12

Търговците   от   Европа   се   целят   към   вътрешност   на   провинциите.

Западноевропейският   внос   навлиза   директно   на   имрперските   пазари   и   разрушава

посредническата   добровнишка   търговия.Върху   външната   търговия   благоприятно
отражение оказва постигнатото резрешение за свободно движение  на стоки от двете

страни на р.Дунав през 1718г. , също и откриването на долни Дунав за корабоплаване на
Русия,свободна навигация,свобода на търговията и паричната реформа в Османската

империя.Европейците създават дружества и компании, които се подкрепят от техните
посланици и консули.

    Френската   търговия   оформя   в   белгарските   земи   центровете­

Пловдив,Русе,Свищов.  Има  внос  от  Франция   на  разнообразни  стоки,сукна,копринени

тъкани,хартия,кафе,захар и различни луксозни стоки.Англия прониква чрез Солун след
1789г. и започва да води най­широката търговия с империята.Френските и английските

стоки минават чрез пристанищата на Черно море и през Одрин.

    Засилва се търговския обмен със средна Европа през втората половина на XVIII

век. От там се внасят медни произведения,ленени тъкани,чешко стъкло и др.Стоките
преминават   през   Видин,Земун,Никопол,Свищов   и   Русе.От   Русия   се   внасят   корабни

платна,скъпи   кожа,главно   за   реекспорт   към   Западните   държави.Някои   италиански
градове изпращат към българските пазари огледала,копринени платове,хартия за писане

и други.

       Нашите земи стават износител на големи количества вълна,памук и сурова

коприна.Тези   суровини   са   необходими   за   работата   на   Западноевопейските
манифактури.Затрудненията   в   търговията   в   началото   на  XIX  век   са   в   резултат   на

обезценяването на повечето европейски валути,от падан курса на османските монети и
тяхното   многообразие.Специалните   разпоредби   забраняват   свободната   търговия   със

зърнени   храни   и   вълна,   а   в   някои   случаи   и   с   памук,кожа   и   восък.Въпреки   тези
неблагоприятни условия обменът не престава.Пропускат се повече стоки за износ,за да

се саберът повече такси и да се осигуряват по­големи приходи.

     Англия сключва с Портата нов търговки договор през 1838г., с който открива

пътя на либерализацията  и на свободната търговия.Договорът предвижда  за внос на
стоки 5 % мито, а за износ 12 % мито.Във вътрешността се премахват ограниченията за

свободна търговия.Отменя се монопола на зърнените храни и на вълната, също така се
засилва   и   съперничеството   между   европейските   държави   за   власт.Стокооборотът   на

13