Мотивът за свободата в емблематичния диалог между Дон 

Кихот и Санчо Панса

         За времето и епохата си в своята истинска 
същност,романът на Сервантес е революционна и героична 
книга.В нея е скрит заряд,който руши и вдъхновява.Смешният 
рицар ,с шлем от бръснарски леген,със счупено копие и 
дръглива кранта,е героична,красива фигура и във възвишеното 
табло на човешкия героизъм нему се пада едно от първите 
места.За Дон Кихот е писано много.Рядко има голям 
писател,литератор,държавник,дори учен,който да не се е 
изказвал по някакъв повод за него.Повече от три века 
испанския идалго е престанал да бъде литературен образ и е 
станал не само жив човек,но нещо повече: нарицателно 
име,понятие,символ на човешки качества и свобода.
         Героят зове за свобода,простота и естественост в 
човешките отношения.Тази фалшива условност само 
обременява човека.Това е голямата демократична идея на 
Ренесанса,който ползва античността във всичките и 
форми.Дон Кихот нарича”омразен” век времето,в което 
живее,защото липсва свободата.Дон Кихот и Санчо Панса 
тръгват на борба,преди всичко за свобода,въпреки че се 
раждат в епохата,която създаде светата инквизиция.Мотивът 
за свободата в 53 глава е водещ в цялото произведение на 
Сервантес.Въпреки лудостта си Дон Кихот понякога изглежда 
като съвсем нормален човек,имащ все още разум.За него 
свободата е най-ценното.
         Сервантес живее в епохата на инквизицията.Заедно с 
това в Европа вече са излезли на бял свят книгите на Еразъм 
„възхвала на глупостта”съществува из католическите 
земи.Връхната точка в развитието и на феодализма и на 
славата на Испания е останала в миналото.Настъпва 
хуманизмът,постепенното освобождаване на човешкия дух от 
вековните окови.Самият Сервантес-наследник на стара 
испанска,благородническа фамилия,изминава дълъг и бурен