32. ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА НА ЕС

ЕС: ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА БЕЗ ДЪРЖАВА

Управляеми   ли   са   международните   отношения?   Как   да   бъде  

преодоляна   стихийността   във   взаимовръзките   между   суверените  

държави? Тези въпроси занимават учени и политици от много години  

насам.   Модели   за   създаване   на   управленска   система   на  

международните   процеси   са   познати   още   от   класиците   на  

политическата и правна мисъл. Те обаче са твърде идеализирани и в  

този  смисъл   утопични.   Част  от  съвременните   автори   твърдят,   че  

международните отношения са сложни до степен на неуправляемост.  

Други лансират принципа на хегемонизма, регионализма и т.н. Факте,  

че проблемът не може да бъде решен еднозначн, нито могат да се  

дават готови рецепти.

База на европейската политическа система

Европейската   политическа   интегрирация   няма   алтернатива.  

Според специалистите, ако Европа не вземе бързи и радикални мерки в  

посока обединяване, развитието на региона ще изостане от това на  

САЩ и Япония. Това се оказва не само проблем на 320-милионното  

население, но е и въпрос на глобална стабилност. Процесът обаче има  

и   своите   сериозни   проблеми.   Показателни   в   това   отношение   са  

трудностите при ратификацията на договора от Маастрихт. Още  

по-големи   трудности   поражда   обстоятелството,   че   от  

интеграционния процес не бива да бъдат изключени и страните от  

Централна и Източна Европа.

Европейската   интегрирация   не   е   въпрос   на   добра   воля,   а   е   в  

зависимост от обективни  фактори.  Кое прави възможно Европа да  

функционира   като   политическа   система?   Отговорът  трябва   да   се 

търси  на базата на  общата  теория на  политическите  системи и  в  

частност   в   сходството   между   компонетите   на   основата   на  

националните   политически   системи   на   страните   членки   на 

Европейския съюз:

•

икономиката на всички страни членки функционира на основата на 

механизмите на свободния пазар, гъвкави форми на собственост, 

взаимозависим икономически потенциал;

•

политическите режими се базират на принципите на националния 

суверенитет, разделението на властите, правовата държава;

•

няма противопоставяне между основните черти на политическата 

култура на отделните нации;

•

геополитическа позиция в глобален мащаб.

Общоевропейската   интеграция   изисква   изравняване   на  

икономическите,   политическите   и  културните   стандарти   и 

външнополитическата   ориентация   в   отделните   страни.   Иначе  

идеята на Шарл де Гол е актуална и осъществима.

През 1990 г. в Париж ЕС създава нарочна комисия за подпомагане на  

Източна Европа при процеса на интегрирането им. През юни 1997 г. се  

провежда   конференция   на   правителствата,   след   което   започват  

преговорите със страните кандидат-членки. Големият проблем тук е  

да   се   пристъпи   към   масово   или   групово   приемане   и   той   идва   от  

обстоятелството,   че   реформите   в  "бившите   социалистически 

страни" протичат с различна интензивност. Към 1997 г. някои от тях 

са по-близко до европейските стандарти, което води до опасност от  

прокарване   на   нови  разделителни   граници   в   Европа.   При   лоша  

координация   на   интеграционния   процес   и   прибързани   решения   при