Б У Р Г А С К И   С В О Б О Д Е Н   У Н И В Е Р С И Т Е Т

ЦЕНТЪР ПО ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ

К У Р С О В   П Р О Е К Т 

на тема:

СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ И ЕТИКА В  ПОЛИТИКАТА НА 

ОРГАНИЗАЦИЯТА

Изготвил: 

Б. П.

Факултетен номер: 

1112…….. 

Специалност: 

Публична администрация

2012 г.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е 

1.

Постановка на проблема ………………………………………... стр. 3

2.

Кратко представяне на теоретичните концепции, свързани с 

проблема…………………………………………………………

……….

стр. 4

3.

Съпоставяне   на   вижданията   на   отделни   автори   по 

разглеждания 

проблем………………………………………………….. 

3.1.

Социална 

етика

……………………………………………….......

3.2.

Социална 

отговорност

……………………………………….….

стр. 5

стр. 5

стр. 9

4. Оценка на степента на практическо приложение по разглеждания 

проблем в дейността на конкретна  организация……………………... стр. 13
5. Използвана литература ……………………………………………… стр. 16

2

1. Постановка на проблема

Когато се говори за целеполагане при фирмите и организациите,

обикновено на преден план се поставят икономическите цели. Въпреки, че 

те са определящи за тяхното съществуване, не трябва да се пренебрегва 

факта,   че   всяка   фирма   функционира   в   определена   среда,   която   създава 

условия и до голяма степен осигурява функционирането на фирмата. Тази 

среда може най-общо да бъде наречена социална, защото тя синтезира в 

себе   си   общински   структури,   доставчици   средства   за   информация, 

различни съюзи, а също и собствениците на акции. 

Средата,   в   която   функционират   фирмите,   образува   своеобразна 

инфраструктура,   без   чието   съществуване   са   невъзможни   фирмените 

успехи. В този смисъл фирмените цели са опосредствани от тази социална 

инфраструктура.   Връзката   между   фирмените   цели   и   социалната 

инфраструктура е двустранна – от една страна, социалната инфраструктура 

създава   условия   за   фирмената   дейност,   а   от   друга   –   икономическите 

резултати   (стоки   и   услуги)   на   фирмите   и   организациите   могат   да   се 

използват от тази инфраструктура. 

Ето защо термините социална отговорност, бизнес етика и етика на 

управление   в   последно   време   все   по-често   се   срещат   в   популярната   и 

техническа литература. Всеки ден вестниците съобщават за инциденти, в 

които   са   замесени   такива   видове   бизнес,   които   хората   определят   като 

социално безотговорни или неетични. В същото време обаче други лица и 

групи   биха   могли   да   считат,   че   тези   действия   са   съвсем   почтени   и   от 

социална,  и   от  етична   гледна   точка.   Затова   е   необходимо   да   се  изясни 

значението и последиците от социалната отговорност и етика.

3

2.

Кратко   представяне   на   теоретичните   концепции,   свързани   с 

проблема

Както вече споменах по-горе социалната инфраструктура и фирмените 

цели   са   в   постоянна   връзка.   Тази   зависимост   се   изразява   със   следната 

схема

1

: 

Схема 1. Взаимовръзката между фирмени цели и социална 

инфраструктура

Социалният   контекст,   в   който   корпорациите   действат   и   вземат 

управленски   решения,   е   динамичен   и   сложен.   Следователно,   за   да 

разберем   същността   на   социалната   отговорност   и   етика   на   бизнеса, 

означава   да  приемем,  че   те   се   променят   с  времето   и  с   изменението   на 

обстоятелствата. 

Понятието социална инфраструктура синтезира в себе си всички онези 

допълнително   необходими   условия,   които   създават   нормална   среда   за 

функциониране   на  фирмата.     Постигането   на  икономическите   цели   при 

спазването на определени нормативни уредби е само една от страните на 

дейността   на   фирмата.   Освен   тях   фирмата   може   да   се   ангажира   с 

реализацията на дейности извън предмета на дейност на обкръжаващата я 

1

 Каменов, К.,Белоконски, С., Основи на мениджмънта, изд. Абагар, Велико Търново, 1997 г., стр. 387

4

Цели на фирмата

Социална инфраструктура

Фирма

(организация)

среда и в този смисъл да изпълни и социални цели. За разлика от първите 

те  нямат приоритетно  значение   за  фирмата,  но са  част  от  множеството 

фактори, които утвърждават нейното име.

От   особена   важност   е   мениджърите   да   познават   собствените   си 

отговорности   за   въвеждане   на   приемливи   етически   стандарти   в   своите 

организации. Те трябва също така да разбират необходимостта да създават 

такива   организационни   процедури   и   политики,   които   насърчават 

разобличаването на всеки случай на неетично поведение. 

3. Съпоставяне   на   вижданията   на   отделни   автори   по 

разглеждания проблем. 

3.1. Социална етика

За да стигнем до понятието социална етика, което е един от обектите 

на   настоящата   разработка,   е   необходимо   преди   това   да   изясним 

вижданията на различните автори за думата етика. 

Етиката   е   понятие,   употребено   за   първи   път   от   Аристотел   (382 

г.пр.н.е.). С него той обозначил една област от знания, която разработил в 

своите   съчинения.   Гръцката   дума  

“ethos”

  означава   “навик”,   “нрав”, 

“характер”. Целта на етиката според Аристотел е била възпитанието  на 

добродетели в хората. 

Столетия   по-късно   римският   император   Цицерон   (106-43   г.пр.н.е.) 

въвел   в   латински   език   думата  

“moralis”

.

  Етимологически   “ethos”   и 

“moralis” са сходни думи. 

В   съвременните   езици,   включително   и   в   българския   език,   когато 

казваме “етика” подразбираме областта на знания. Когато казваме “морал” 

–   разбираме   реалната   практика,   поведението   на   хората.   Ние   също   така 

употребяваме   и   думата   “нравственост”   и   подразбираме   емоционалните 

индивидуално-етичните   личностни   страни   на   моралното.   Често   пъти 

5